"Ню Йорк таймс": България трябва да се научи как да балансира между Тръмп и Путин

"Перспективата на сближаване между двамата поражда колкото радост, толкова и безпокойство”

"Ню Йорк таймс": България трябва да се научи как да балансира между Тръмп и Путин

С един крак на Запад и другия на Изток, България отдавна спазва деликатно равновесие. Сега обаче страната и новият ѝ президент Румен Радев ще трябва да се научат как да балансират между Доналд Тръмп и един все по-енергичен Владимир Путин, пише във в. "Ню Йорк таймс" шефът на бюрото на вестника за Централна и Източна Европа Рик Лаймън.

"Имаме ясна пътна карта. Оставане в ЕС и НАТО. В същото време обаче имаме дълбоки исторически отношения с Русия", цитира авторът думи на Радев.

Страни като България от десетилетия балансират между Изтока и Запада, но перспективата на сближаване на Тръмп с Путин обърква тази стратегия, както и противоречивите послания от новата администрация на САЩ, отбелязва изданието.

България е ентусиазиран член на ЕС, но подобно на други страни, и тук набиращият сила национализъм понижава подкрепата за евросъюза. На пръв поглед протегнатата ръка на Тръмп към Москва, ако е искрена, би била нещо хубаво за България.

Страната обаче е преживяла толкова много предателства и окупации, че тази рязка промяна поражда колкото радост, толкова и безпокойство, включително опасения, че Тръмп и Путин ще се договорят помежду си в интерес на своите две държави, но това споразумение може да раздели региона на сфери на влияние, както постъпиха великите сили след Втората световна война, пише авторът на "Ню Йорк таймс".

Не е ясно дали досегашното балансиране на България ще работи в нововъзникващия световен ред. Подобни сметки се правят из цяла Централна и Източна Европа, чиито лидери чакат да видят какви са намеренията на Тръмп.

Това беи подтекстът на срещата в Будапеща миналата седмица между Путин и автократичния премиер на Унгария Виктор Орбан, по време на която двамата изразиха желание за приятелски отношения, но избегнаха деликатнивъпроси като санкциите срещу Русия заради анексията на Крим, дава пример авторът и добавя, че за страна като България, най-беднатав Европейския съюз и с най-дълбоките връзки с Русия, тази ситуация е особено трудна.

След първоначалната еуфория покрай рухването на комунизма и членството в Европейския съюз през 2007 г. и НАТО през 2004 г., последваха разочарования. Бавният темп на икономически растеж, устойчивата корупция, доминиращите олигарси и зависимостта от руския петрол и газ, станаха причина много политици в България, както и на други места, да се завъртят на изток. Все повече популисти и националисти се възхищаваме на авторитарния подход на Путин, продължава авторът.

Сега прозападните гласовев България са в отбранителна позиция и тона на националната политика се измества към по-приятелски спрямо Русия нотки. Как неизвестността и объркването около действителните намерения на г-н Тръмп към Москва ще се отразина тази динамика, предстои да видим. Начинътна говорене на г-н Тръмп вече окуражи националисти и популисти в цяла Централна и Източна Европа - включително Орбан и Милош Земан, президента на Чешката република - да се изострят собствения си начин на изразяване и да предложат на Кремъл още по-приятелска ръка, въпреки предупрежденията на редица анализатори за пълзящите влияния от Русия, пише "Ню Йорк таймс".

Още от България