НЗОК с нов управител, бизнесът и синдикатите заплашват да напуснат управата й

Д-р Глинка Комитов беше избран за управител на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) от парламента в четвъртък. Комитов, който бе единствен кандидат за поста, лансиран от ГЕРБ, беше подкрепен от 117 депутати. Той получи подкрепата на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и БДЦ. Против бяха 22 депутати от БСП и "Атака", а седем депутати от ДПС гласуваха с "въздържал се".

Междувременно шестте представителни организации на работодателите и синдикатите заплашиха да напуснат Надзорния съвет на НЗОК в знак на протест срещу подготвяните промени в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат държавната квота в надзора да бъде увеличена с двама души и така социалните партньори да останат безгласна буква в управлението на институцията.

Темата за увеличението на държавната квота в управата на касата не беше пропусната и в дискусиите около избора на Комитов от парламента, чийто акцент бяха още очертаващия се недостиг в бюджета на НЗОК и финансирането на болниците.

Дебатите по избора гравитираха около бюджета на касата

"Мисията, която ще се опитам да следвам, е НЗОК да управлява и разходва средствата по начин, който да бъде публичен, прозрачен за всеки гражданин", заяви преди гласуването Комитов.

Преди дни той представи визията си за управление на здравната каса, като се обяви за по-широки контролни правомощия и по-сурови санкции за болниците, които източват касата. Той повтори тази своя заявка и в пленарната зала.

При гласуването на кандидатурата му в зала Комитов бе подкрепен от здравния министър Петър Москов. "Стоя зад кандидатурата на д-р Комитов. Той е корав, суров човек. В рамките на обиграни политически страсти, може да изглежда сух, не на място, само че мястото на такива хора е в управлението на нашите пари в полза на пациентите", заяви Москов.

По време на дебатите депутатът от ДПС и бивш социален министър Хасан Адемов заяви, че не се съмнява в експертизата на кандидата и парламентарната му група би го подкрепила, ако са били проведени предварителни консултации с всички партии и е била потърсена по-широка обществена подкрепа. Адемов посочи, че за последните 15 години ще се избира 16-ти управител на НЗОК, което прави по около година престой средно за всеки директор.

Адемов предупреди Комитов, че в бюджета на касата са заложени "подводни камъни", което стана повод за реплика от страна на здравния министър. Москов заяви, че мнозинството на БСП и ДПС е гласувало с 300 млн. лева по-малък бюджет на НЗОК за 2014 година, отколкото е този за 2015 година, след което са се наложили актуализации.

Според Мая Манолова от БСП се очертават около 100 млн. лв. недостиг за лекарства, които са изначално заложени в бюджета на касата, а в болничната помощ недостигът ще е около 200 млн. лева. Колегата ѝ Емил Райнов заяви, че ще следи как ще бъдат определени бюджетите на новите болници по новата методика и ще държи информацията за това да бъде публична.

Депутатите коментираха и подготвяното увеличение с двама души на квотата на държавата в надзора на НЗОК. Според Хасан Адемов с промяната управленските решения ще се взимат от Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите.

"Има ли нужда изобщо от здравното министерство, което и без това е прехвърлило почти всички дейности на НЗОК", коментира от своя страна Емил Райнов.

Бизнесът и синдикатите заплашват да напуснат управата на касата

Междувремненно шестте представителни организации на работодателите и синдикатите излязоха с писмо до председателите на Народното събрание и парламентарната здравна комисия, в което заплашиха да напуснат Надзорния съвет на НЗОК, ако решението за увеличението на държавната квота не бъде преразгледано между първото и второто четене в парламента.

В момента Надзорният съвет се състои от девет души – един представител на пациентските организации, по двама представители на бизнеса и синдикатите и четирима представители на държавата. Предложението на здравния министър Петър Москов е държавната квота да бъде увеличена с още двама души.

Така дори да излязат от надзора на касата, бизнесът и синдикатите няма да блокират дейността му. Григор Димитров от Българската стопанска камара (БСК), който е член на Надзорния съвет на касата, заяви пред Mediapool, че с напускането си работодателските и синдикалните организации отказват да поемат политическа и всякаква отговорност за това, което се случва в здравната каса.

"Социалните партньори са единни в позицията си, че чрез предвиденото увеличаване на държавната квота в Надзорния съвет на НЗОК с още двама души държавата си гарантира абсолютна свобода при вземането на решения и по същество се зачертава утвърдената традиция на трипартитно управление на публичните осигурителни институции, в т.ч. НЗОК", се казва в писмото на шестте организации.

Социалните партньори припомнят, че членовете на Надзорния съвет на НЗОК носят отговорност за състоянието и ефективността на работа на касата, но за целта те трябва да имат механизми за въздействие върху решенията, а това ще стане невъзможно, ако предложените законодателни промени станат факт.

Според Димитров един от възможните варианти е социалните партньори и държавата да имат равен брой гласове и решения да се взимат, когато едната страна убеди другата в правотата си.

Бизнесът и синдикатите коментират, че предлаганите промени по никакъв начин не съответстват на приноса на държавата във финансирането на дейностите на здравната каса, който е едва 34 на сто.

Социалните партньори не искат пациентските организации в надзора

Работодателите и синдикатите са и против участието на пациентски организации в управлението на касата.

Димитров коментира, че те не участват във финансирането на касата. Бизнесът и синдикатите не приемат пациентските организации като още един представител на осигурените лица.

Според Димитров пациентските организации трябва да участват в контролната дейност, да се допитват до тях и да са коректив, а не да участват при разпределянето на парите. "Има корпоративни интереси. Ако са представители на диабетните организации ще са силно заинтересовани от решаване проблемите на диабетиците. За да поставим този въпрос по този начин, сигурно имаме основание", коментира той.

Димитров допълни, че работодателските и синдикалните организации доказват своята представителност на национално равнище, а не пред министъра.