Обратът в руската стратегия и възможните последици за хода на войната

Руските войски нахлуха в Украйна на 24 февруари едновременно от три фланга, но преди няколко дни Москва обяви намерението си да съсредоточи силите си в източната част на страната, където се намират самопровъзгласилите се Донцека и Луганска "народна република". Стремежът на Москва е да постигне успехи там и да ги използва, за да диктува условията в разговорите за прекратяване на конфликта.

Руските войски се готвят за масивна офанзива в Източна Украйна, индустриалното сърце на страната, известно като Донбас, и следващите седмици могат да определят изхода от войната.

Агенция АП публикува анализ за обрата в руската стратегия и възможните последствия:

Когато руските войски нападнаха Украйна от север, изток и юг на 24 февруари, президентът Владимир Путин разчиташе на бърза победа, подобна на тази през 2014 г., когато анексира Крим.

Руските войски, които навлязоха в Украйна от Беларус, достигнаха бързо предградията на Киев, разположени на 75 км южно от границата, но срещнаха отпор от украинските сили.

След провалените опити за щурмуване на столицата и други големи градове на Север, руските сили се опитаха да ги обкръжат и да ги сразят с артилерийски и въздушни удари. Безпощадният обстрел доведе до многобройни цивилни жертви и разрушена инфраструктура, но не сломи решимостта на украинците.

В същото време украинските сили използваха успешно артилерия и дронове срещу руските конвои, проточили се по протежение на десетки километри по магистралите, водещи към Киев. Това създаде огромни логистични проблеми на руснаците.

Смяна на стратегията

На 29 март Москва обяви драстична промяна в стратегията, завявайки, че ще свие военните действия около Киев и Чернигов, фокусирайки усилията си върху "освобождението" на Донбас.

Последва бързо оттегляне от зоните в северната и североизточната част на Украйна, като руски войски се изтеглиха обратно в Беларус и Русия за възстановяване на силите и доставките.

Москва се опитва да представи в позитивен план това, което украинските и западните представители описват като провал на офанзивата. Русия казва, че действията ѝ на Север са имали за цел да блокират и отслабят украинските сили там, като едновременно с това им попречат да се присъединят към войските, които се бият на изток.

Предислоциране и прегрупиране

Според наблюдатели на руските войски ще са им нужни няколко седмици, за да си починат, да попълнят снабдяването си и да се прегрупират, преди да предприемат нова атака на изток.

Много руски подразделения, които се оттеглиха от Северна Украйна, вероятно се нуждаят от сериозно преоборудване и основен ремонт на техниката, преди да са в състояние да се предислоцират за операции в Източна Украйна, коментира британското министерство на отбраната в Туитър.

Според някои оценки на западни анализатори, близо една четвърт от руските подразделения, участвали в бойните действия, са станали негодни за по-нататъшно участие и имат нужда от по-дълго преоборудване и снабдяване, преди да бъдат изпратени обратно на бойното поле.

Те ще се преокомплектоват, защото загубиха много военнослужещи от различни подразделения, използваха много амуниции, които трябва да бъдат възстановени, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг

Източната крепост

Сепаратисткият конфликт в Източна Украйна, където живее предимно рускоезично население, започна през 2014 г., почти веднага след анексирането на Крим и отне живота на 14 000 души. Боевете закалиха украинските сили, които получиха сериозен боен опит и изградиха многостепенна отбрана по протежение на контактната линия.

Тези усилия се отплатиха и през февруари т.г., в началото на руската инвазия, попречиха на сепаратистките сили и руските войски на постигнат какъвто и да е съществен напредък, независимо от превъзхождащата военна мощ.

От началото на инвазията ключова цел на Москва е да завземе Мариупол, пристанищен град на Азовско море, за да си осигури сухопътен коридор към Крим. Градът е обсаден от руснаците вече повече от месец, по-голямата част от него е в руини, а стотици хора загинаха при нестихващите артилерийски и въздушни удари. До момента обаче Русия не е успяла да получи пълен контрол над Мариупол.

Маневрата "клещи"

Украински и западни представители казват, че планът на Русия е да обгради десетките хиляди украински войници в Донбас, придвижвайки силите си от северна посока (Изюм, близо до Харков) и от южна посока (Мариупол).

Моментът на офанзивата зависи от това колко бързо руснаците ще приключат битката за Мариупол и ще разполагат с повече сили за атаката в Донбас. Зависи също от това колко време ще отнеме възстановяването и прегрупирането на войските, които се оттеглиха от Киев и други територии в северната част на страната.

Базираният във Вашингтон Институт за проучване на войната посочва в свой анализ, че руските войски най-вероятно ще се опитат да се придвижат от Изюм и да завземат стратегическия град Славянск, като по този начин се свържат с руските сили в Донбас. Затова очакванията са това да бъде следващата повратна битка във войната в Украйна.

Столтенберг предупреди, че съсредоточаването на Русия на изток бележи "критична фаза във войната" и с насочване на усилията в Източна и Южна Украйна руснаците ще се "опитат да вземат целия Донбас и да създадат сухопътен коридор към окупирания Крим".

При офанзивата си на Изток руските войски ще се сблъскат със същите проблеми, които затрудниха атаката им в Северна Украйна.

Поддържането на линии на доставка на дълги разстояния под непрестанни украински атаки беше ключовото предизвикателство, което в крайна сметка обрече на провал руското настъпление към Киев и принуди Москва да се оттегли. Подобна операция на Изток може да се окаже също толкова тежка.

Липсата на истинско сцепление между различните войски, неспособността напълно да се извади от строя украинската противовъздушна отбрана и нарастващата народна съпротива срещу инвазията вероятно също ще попречат на руснаците да постигнат бързи успехи на Изток. Докато се опитват да обградят украинските войски в Донбас, руските сили може да се окажат атакувани по фланговете.

Условията за мир

Военен успех в Източна Украйна може би ще предостави на Путин възможност за достоен изход от конфликта, позволявайки му да твърди, че основните цели на Москва са били изпълнени. Той може да каже, че Русия е разрушила украинските въоръжени сили, ликвидирала е "неонацистките националистически" сили и е "освободила" Донбас.

Условията на Путин за мир обаче, включват изискването Украйна за признае руския суверенитет над Крим и да признае независимостта на източните сепаратистки региони – нещо, което украинският президент Володимир Зеленски отказва. Той заяви, че проблемите с Крим и Донбас трябва да бъдат отложени, но Москва настоява те да станат част от сделката сега.

Факторът време

Путин отчаяно се нуждае от успех в Източна Украйна, за да намери начин да излезе от конфликта, който все повече се превръща в кошмар за Москва. Времето работи срещу Русия, като всеки нов ден на войната носи все повече щети за руската икономика вследствие на западните санкции и пресъхването на ограничените ресурси на Русия.

Един продължителен конфликт може да принуди Кремъл да използва повече недобре обучени наборни войници. Засега Русия се опитва да избегне това и твърди, че разчита само на кадрови военни. Изпращането на новобранци в боя е възможно да предизвика обществено недоволство в Русия.

Обявената цел на Путин да "освободи" Украйна от нарочените от него за "неонацисти" кара някои наблюдатели да прогнозират, че той се надява на бързи победи в Източна Украйна, за да обяви на 9 май успешен край на "военната операция". Това е денят, в който Русия тържествено отбелязва победата над нацистка Германия във Втората световна война.