Едва 32% от студентите у нас учат в направления с добра перспектива за реализация. За повече от половината бъдещи висшисти на България (56%) има ниска вероятност да работят по специалността си. Това става ясно от данните на Националната карта на висшето образование в България за 2025 г.

Документът следва да помага за определянето на държавните политики в сектора на висшето образование, включително приема по държавна поръчка, който следва да отговаря на нуждите на пазара на труда.

През 2025 година в страната съществуват 51 акредитирани висши училища – 38 държавни и 13 частни. Те предлагат обучение по стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления. През 2025 г. броят на действащите студенти у нас е 190 650.

Желанията на студентите и търсенията на бизнесите

Съответствието между специалностите, които записват студентите, и търсените кадри на пазара на труда е тема не от вчера. В националната карта на висшето образование за 2025 г. въпросът за съответствието е разгледан в детайли като всяко от общо 52-те направления попада в една от 4 категории.

Още по темата

"Право", "Психология" и "Международни отношения" – най-желаните специалности в СУ

11 юли 2025 14:50

В направленията свързани със здравеопазването като "Медицина", "Фармация", "Здравни грижи", "Обществено здраве" и "Дентална медицина" има и търсене на пазара на труда, и интерес от страна на кандидат-студентите. С добра съвместимост се отличават и "Архитектура, строителство и геодезия", "Теория и управление на образованието", "Математика", "Информатика и компютърни науки", "Право", "Ветеринарна медицина" и "Комуникационна и компютърна техника".

Добра реализация, но мижав интерес от страна на студентите има при специалности като "Транспортно строителство", "Маркшайдерство и геодезия", "Медицинска сестра", "Акушерство" и "Водоснабдяване и канализация". Същото важи и за направленията: "Металургия", "Горско стопанство", "Национална сигурност", "Химични технологии", "Физически науки", "Електротехника, електроника и автоматика" и "Енергетика".

Обратно, има и направления, които се радват на интереса на студентите, но не им обещават добра реализация. Такива например са: "Политически науки", "Обществени комуникации и информационни науки", "Педагогика", "Филология", "Философия", "Икономика", "Социология, антропология и науки за културата", "Психология", "Театрално и филмово изкуство", "Изобразително изкуство" и други.

Разбира се, може да се говори за баланс и там, където няма търсене нито от страна на пазара на труда, нито от страна на студентите. Там попада образованието по "История и археология", "Туризъм", "Социални дейности", "Растениевъдство", "Науки за земята" и още.

Защо се получава така?

Повече от половината от студентите са съсредоточени в 8 най-популярни направления: "Икономика", "Педагогика", "Медицина", "Администрация и управление", "Педагогика на обучението по …", "Комуникационна и компютърна техника", "Информатика и компютърни науки" и "Право".

Графика: Националната карта на висшето образование в Република България за 2025 г.

Същевременно в най-малка степен се запълват местата в направленията: "Животновъдство", "теория на изкуствата", "Математика", "Химически науки", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" и "Туризъм".

Същото се отнася и до специалности от регулираните професии като "Строителство на сгради и съоръжения", "Електрообзавеждане на кораба", "Корабни машини и механизми".

Държавната поръчка – запълнена над 90%

По държавна поръчка през академичната 2024/2025 г. са учили 43 166 студенти. Местата за студентите, за чието обучение плаща държавата, се запълват средно 92%, спрямо около 88% през предходните две години.

Още по темата

Близо 2000 по-малко студенти по държавна поръчка догодина

29 април 2025 18:52

Тези 4% ръст в приема обаче се дължат на повече студенти в направления, които не са приоритетни: "Икономика", "Обществено здраве", "Администрация и управление", "Национална сигурност", "Психология" и "Обществени комуникации и информационни науки".

В седем направления приемът по държавна поръчка е дори презпълнен и е над 100%. В "Икономика", "Спорт" и "Музикално и танцово изкуство" превишението продължава вече три години, а в "Администрация и управление" и "Психология" – две години.

"Системното надвишаване на приема в конкретни направления подкопава възможностите да се запълни приемът в други направления, включително в редица приоритетни направления", предупреждават авторите на Националната карта на висшето образование за 2025 г.

Чуждестранните студенти: Кои са и какво учат у нас

Чуждестранните студенти у нас представляват 8.67% от всички студенти в страната. Те идват от над 120 държави, но почти 90% са от Европа, а близо половината – от три страни – Гърция, Великобритания и Германия.

Студентите чужди граждани са концентрирани в относително малък брой професионални направления. Над половината (59%) от всички чуждестранни студенти в страната се обучават само в две професионални направления – "Медицина" (49.2%) и "Дентална медицина" (9.9%).

Графика: Националната карта на висшето образование в Република България за 2025 г.

"Медицината" всъщност е единственото професионално направление в България, където студентите чужди граждани (58.6%) са повече от българските (41.4%).

За разлика от доминацията на медицината сред чуждестранните студенти в България според данни на Евростат средно в Европейския съюз най-популярните области са "Бизнес администрация и право", "Инженерни науки", "Хуманитарни науки и изкуства" и едва след това идват "Здравеопазване" и "Социални услуги".

Графика: Националната карта на висшето образование в Република България за 2025 г.

Значителен брой български граждани пък следват в чужбина. Според данните на Евростат през 2023 г. става дума за над 9 800 български младежи учат в други страни от ЕС – най-вече в Германия и Австрия. Статистиката обаче не е пълна, защото в последните няколко години в Евростат липсват данни за Нидерландия, която е една от предпочитаните образователни дестинация за българските студенти. Nuffic23 казва, че българските студенти в Нидерландия достигат близо 5 400 през 2023 г. и доближават 5 500 през 2024 г. Включвайки Нидерландия, общият брой български студенти в ЕС надхвърля 15 000.

В страни извън ЕС по-значим брой български студенти има във Великобритания и Турция, както и в САЩ.

Още университети? По-скоро не

Според авторите на Националната карта на висшето образование се наблюдава тенденция за консолидация на висшето образование.

Според данните през академичната 2014/2015 година в най-големите 5 университета в страната се обучават 32.9% от действащите към онзи момент студенти в България. Този процент според данните расте всяка година като в последните три учебни години достига около 38%.

Графика: Националната карта на висшето образование в Република България за 2025 г.

Подобна тенденция се наблюдава и при най-големите десет висши училища, макар и с по-бавен темп. Уувеличение то е от 53.2% през академичната 2014/2015 година до 56.3% през академичната 2024/2025 година.

Според авторите очакваното намаление на броя на студентите и демографските тенденции през следващото десетилетие вероятно ще подкрепят плавна тенденция към консолидация на висшето образование.

Демографията: Гарантирано по-малко завършили

Според прогнозите описани в Националната карта на висшето образование на Република България (НКВОРБ) 2025 г. в дългосрочен план броят на студентите ще намалява, въпреки наблюдаващата се в момента краткосрочна тенденция на растеж.

През последните две години се наблюдава ръст в броя на новоприетите студенти. Ако този темп на растеж се запази след 5 години студентите у нас ще бъдат със 7% повече отколкото са в момента. Демографската ситуация обаче според НКВОРБ скоро ще започне да оказва негативно влияние.

Графика: Националната карта на висшето образование в Република България за 2025 г.

"За момента ситуацията е все още сравнително благоприятна, тъй като броят на ражданията се увеличи в периода 2002-2009 г., съответно през следващите 2-3 години броят на младежите, навършващи обичайната възраст за висше образование, ще нараства. В по-дългосрочен план обаче демографията ще влияе негативно на броя на студентите, тъй като броят на ражданията след 2009 г. постепенно намалява", се твърди в прогнозата.

Това на практика означава, че запазването на високия прием вбъдеще е малко вероятно. Заради демографските предпоставки приемът ще е по-малък, заради продължаващо намаляване на броя на кандидат-студентите, а оттам и на завършилите.