"Учениците имат повече часове по чужд език – 998 часа при интензивно изучаване, докато по български език са 560, а по математика – 420 часа. В осми клас цялата година е подчинена на чуждоезиковото обучение. Опитваме се леко да балансираме това, но без да премахваме чуждия език. Той ще остане с най-много часове, а при добавяне на втори чужд език – повече от българския и математиката взети заедно", заяви министърът на образованието Красимир Вълчев по време на посещение в Перник.

По думите му в гимназиалното обучение има залитане към чуждоезикови паралелки, които са най-много спрямо всички профили не само в езиковите гимназии.

"От години наред прилагаме разумна политика за преструктуриране – увеличаваме дела на професионалните паралелки и STEM профилите – математика, техника и природни науки, и леко ограничаваме езиковия профил", kaза Вълчев, цитиран от БТА. 

В началото на седмицата се разбра, че образователното ведомство готви драстично ограничаване на изучаването на чужди езици в гимназиите за математиката и природните науки. До училищата е изпратен документ, който засяга приема след 7. клас във всички среднообразователни институции и след 5. клас в профилираните математически и природо-математически гимназии.

Още по темата

Математика първа, езиците последни: МОН драстично свива приема в чуждоезиковото обучение

8 декември 2025 18:18

Той на практика не допуска неспециализираните училища да обучават ученици в профил "Чужди езици". Така само елитните езикови гимназии ще могат да предлагат този профил.

За "разширеното изучаване" на чужд език пък е необходим висок успех на Националните външни оценявания по БЕЛ и математика в 10. клас. В петък училищата трябва да обявят по колко ученици в конкретен профил искат да приемат през идната учебна година.

Според указанията на МОН приоритет трябва да бъде математическият профил, а след него са "природните науки" и хуманитарният профил. Най-маловажен се оказва чуждоезиковият профил.

От образователното министерство смятат, че новите правила "не лишават никого от чуждоезиково обучение", но експерти и активисти предупреждават, че може да има масово закриване на профили и ограничаване на достъпа до задълбочено изучаване на езици извън елитните гимназии.

В четвъртък министър Вълчев обяви, че целта на промените е да се обвърже приемът в професионалното образование с бъдещите потребности на обществото и пазара на труда.

"Езикът сам по себе си не е достатъчен. Днешните деца имат нужда от комплексен микс от умения, който осигуряват всички общообразователни дисциплини", каза той.

Според него другото "залитане" е при рамковите учебни планове с разширено и интензивно изучаване на чужд език и това е и причината за разговорите по темата.

"В момента предложения за промяна в Наредба номер четири не са направени, но темата е поставена на обсъждане още през лятото", поясни Вълчев.

По думите му училища, които фаворизират чуждия език, често имат ниски резултати по български език на външното оценяване след десети клас, а "часовете не стигат за почти нито един предмет, с изключение на чуждия език".

"Имаме парадокс – в осми клас учениците не учат природни науки, защото се фокусират върху българския език и математиката. След това те изостават в подготовката за професии, изискващи по-задълбочени знания по математика и природни науки. Това води до дефицит при кандидатстването в инженерни специалности", допълни образователният министър.