Съветът на ректорите иска новата власт да смени модела на финансиране на университетите

3 коментара
Студенти

Съветът на ректорите иска от новата власт да смени модела на финансиране на държавните университети, да приоритизира висшето образование и да го превърне в привлекателна образователна дестинация за чуждестранни студенти.

В писмо до големия победител на парламентарните избори "Прогресивна България" председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова поздрави коалицията на Румен Радев и изрази готовност за диалог по ключови за висшето образование политики.

В писмото си Темелкова набляга върху необходимостта от спешни и дългосрочни мерки за развитие на висшето образование. Сред основните искания на организацията на ректорите е бърза промяна на модела на финансиране на държавните висши училища.

Според ректорите философията на модела на финансиране е подчинена основно на показателя "среднопретеглен брой студенти" и изкривява пазарната и конкурентната среда и на държавните, и на частните университети.

Според сегашния модел на финансиране държавата дава субсидии на университетите според броя на приетите студенти, който се определя ежегодно от план-приемa на правителството, който пък на свой ред се утвърждава, след като МОН се запознае с предложенията на университетите.

В началото на всяка академична година правителството одобрява и предложените от университетите годишни такси, но в зависимост от висшето учебно заведение те може да са различна. Таксата се определя според критерии, определени с правителствено постановление и под внимание се взимат акредитационната оценка на университета, качеството на обучението, научните изследвания и други критерии.

Различна е и субсидията, която едно висше училище получава за конкретен студент. Държавата определя базов норматив за издръжка на един студент, но всяка специалност има и различен коефициент, по който се умножава базовият норматив. Предвид се взима и оценката за качеството на университета.

От близо 30 години студентите и докторантите държавна поръчка плащат такса, която покрива само част от издръжката им за обучение, а размерът на таксата се определя според специалността и университета. По закон тя е до 2/3 от разхода на университета за студента.

Регламентация на вноса на студенти

Освен промени в модела на финансиране Съветът на ректорите иска България да стане привлекателна образователна дестинация и да има и ефективна регламентация за вноса на студенти от трети страни.

Различни данни показват, че за последното десетилетие делът на чуждестранните студенти у нас се е удвоил. През 2024 година в страната е имало 15 737 чуждестранни студенти или 8.6% от всички действащи в страната. 9 хиляди от чуждестранните студенти идват у нас от страни извън Европейския съюз (ЕС), а почти 7 хиляди – от страни членки на Съюза.

Чуждестранните студенти извън страните от ЕС заплащат и по-високи такси за своето обучение. По данните към края на 2024 г. най-много са студентите от Гърция (20%), на второ място тези от Великобритания (14%), а на трето място – от Украйна (11%). За всички най-привлекателна се оказва медицината, като в тази специалност се обучават близо 4500 души от страните от ЕС, както и малко над 3200 от трети страни.

Средно обучението по "Медицина" в най-предпочитаните от чуждестранните студенти университети излиза около 9 500 евро годишно или около 57 000 евро за шестте години. Малко по-малко средно струва обучението по "Дентална медицина" – около 9 000 евро за година или около 54 000 евро за цялото обучение. Входът в медицинските специалности е с изпити по химия и биология, а всеки университет ги организира по свои правила.

Университетите имат и по-голяма свобода при приема на чуждестранни студенти, защото не са ограничени от централен план-прием от правителството, но все пак се съобразяват с максималния брой студенти, който могат да приемат спрямо оценките от Националната агенция за оценяване и акредитацията.

"В дългосрочен аспект огромното предизвикателство пред нас като ректори и пред държавата ни е регулацията на университета и училището на бъдещето, в които изкуственият интелект, дигиталните технологии и иновативните образователни модели ще бъдат интегрирани по начин, който гарантира качество, достъпност, етичност и развитие на ключови умения у обучаемите. Същевременно обаче трябва да съобразим и факта, че те ще трансформират из основи познатите ни методи, средства и инструменти за обучение, а от нас и законодателя ще са потребни ясни правила, които да осигуряват баланс между технологичен напредък, академична автономия, обществен интерес и ценности", посочват от Съвета на ректорите в писмото си до "Прогресивна България".

Какво предлага "Прогресивна България" за висшето образование?

В предизборната си програма, която беше многократно адресирана по време на кампанията, "Прогресивна България" е акцентирала и върху основните си приоритети в сферата на висшето образование.

Сред тях са подобряване на качеството и конкурентоспособността на българските
университети и изграждане на модерна образователна структура, както и актуализиране на учебното съдържание в съответствие с последните научни постижения.

Предлага се създаване на нови специалности заради промените на пазара на труда, както и въвеждане на съвременни дигитални платформи за обучение и интеграция на изкуствения интелект в образованието. Предвижда се и представители на бизнеса да водят по-иновативните дисциплини.

Що се отнася до финансирането на висшите училища, "Прогресивна България" предлага то да бъде обвързано с качеството на преподаване, научната дейност и реализацията на завършилите студенти. Като броят на студентите не се посочва като основен фактор, както е в досегашния модел.

Предлага се и подкрепа за стратегически специалности – инженерни, педагогически,
медицински и природни науки. Това според програмата в целенасочена политика за подкрепа на стратегически специалности за ускорено икономическо развитие и подготовка на кадри с високи компетентности.

Програмата на партията на Радев включва и насърчаването на привличане на чуждестранни студенти, както и задълбочаване на сътрудничеството с водещи световни университети в областта на обучението и научните изследвания.

Сред предложенията е и създаването на дигитални платформи за привличане и записване на чуждестранни студенти, както и обвързване на приема на студенти с нуждите и дългосрочните прогнози за развитие на професиите.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. анита анита хегерланд
    #3864313
    Празни приказки. Броят студенти е основополагащата цифра, заедно с броя преподаватели, материалната база и обслужващия персонал. Докато не се дигитализира висшето образование, то е едно и също: книжно, традиционно, теоретично, неекспериментално. Университетите в България се различават само по преподавателския състав и по възможностите на студентите. Помислете какво означава това.
  2. стефчо
    #3864185
    [С гласа на лелка с рокля на цветя от края на осемдесетте: ] „А сега кой ще ни даде пари-и?! Отговорете!!!“
  3. pepe
    #3864081
    Нещо имам сериозни съмнения, че българските университети разполагат с достатъчно добри преподаватели, за да увеличат сериозно броя на /чуждестранните/ студенти – не че няма добри преподаватели, такива има, поне в някой университети и специалности, но броя им не е голям и натоварването им, доколкото съм запознат, е голямо.

Бюлетин