Преминаване към съдържанието
Вход / Регистрация

Учим, но не разбираме? Нови инструменти срещу старата криза в образованието

12 коментара
Не ползвай Getty

След тревожните резултати от международното изследване PISA, българското образование се изправи пред огледалото. Това, което видя, не му хареса – липса на практическа насоченост, ниска функционална грамотност и учебни програми, откъснати от реалността. Докато институциите говорят за промени, издателство "Клет България" решава да действа – и създава серия от задачи, които наистина подготвят децата за формата на PISA и света извън класната стая.

"Убедена съм, че задачите, разработени по модела PISA, имат потенциала да
бъдат двигател на положителна промяна в българската образователна система. Те са стабилна основа за развиване на умения, които отговарят на нуждите на
съвременното общество и подпомагат формирането на компетентности,
необходими през целия живот",
коментира Валентина Иванова – ръководител на
редакторския екип "Математика и природни науки", на специална среща в информационния център на издателството, посветена на задачите по модела на международното изследване PISA и тяхната роля за изграждането на умения.

Данните от последното изследване през 2022 г. показаха че над половината от
българските ученици имат затруднения с разбирането на природонаучни текстове,
математически задачи и интерпретации. Специализираните ресурси на "Клет
България" могат да бъдат използвани безвъзмездно в електронна среда (бел. ред. в такава се провежда и изследването PISA) за подготовка от учениците през цялата година.

Задачите, разработени от издателството, обхващат категориите физика и астрономия, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда. Сред тях има такива, свързани с глобални теми като екология, възобновяеми източници на енергия и здравословен начин на живот.

Какви са целите на PISA?

Първата цел е да се сравнят постиженията на учениците от различните страни.

"Всяка страна има собствена образователна система със собствени приоритети. В голяма степен те съвпадат, но целта е да се сравнят постиженията в една и съща среда чрез едни и същи задачи, за да се види какво могат съответните ученици", обясни Емил Колев – авторът на тренировъчните ресурси по математика.

Емил Колев – автор на тренировъчните ресурси по математика на издателството; Снимка: "Клет България"

На второ място, PISA служи за оценка на качеството на съответните образователни системи, тоест да се види до каква степен те отговарят на целите, които си поставя изследването.

Tретата задача на международното изследване по думите на Колев е да предизвика дебат за това дали има необходимост от промяна на образователната система чрез реформи.

"Може би това е и една от причините в последно време в България да се говори за значителни промени в образованието, тъй като резултатите са доста слаби", смята Колев.

Как се решават PISA задачи?

Според автора на тренировъчните ресурси по математикa в PISA става въпрос за задачи, които пресъздават реална ситуация и дават контекст, който ученикът трябва да изчете и разбере.

"Четене с разбиране има и в математиката. Източникът на информацията може да бъде и самият текст наред с графики, таблици, анимация и всичко онова, което може да се срещне в медиите и в реалния живот. Целта е да се провери доколко може да се прилага математиката в решаване на прости ежедневни задачи", подчерта той.

Според Колев математическата грамотност на учениците се изпитва в четирите основни стъпки, които трябва да се направят, за да се реши една задача.

"Тези стъпки са много подобни на това, което учениците учат в по-големите класове, което се нарича научен метод. Става дума за подход, който идва от само себе си, когато трябва да се реши някаква задача или проблем", допълни той.

Първата част е способността да се разпознае проблема, тоест да се добие представа за какво точно става въпрос и да се идентифицира това, което трябва да се направи.

Втората част, по същество е математическото моделиране, нейната идея е да се формулира съответния проблем със средствата на математиката.

"Трябва да се въведе някакво неизвестно или нещо друго да се направи. В тази стъпка практическата задача се формулира в термините на математиката", уточни математикът.

Третата част е същинското използване на математическите знания и това е да се реши задачата. Иначе казано в тази стъпка на помощ идва наученото в училище.

"Оказва се обаче, че в почти всички задачи това е на практика най-лесната част от целия процес. Това, което се учи, специално в нашето училище, е значително по-сложно от това, което е необходимо, за да се реши една такава задача", смята Колев.

Според него акцентът в целия този процес не са математическите знания и прилагането на теореми, или показването на особена математическа дарба.

"Това, върху което се набляга, е самият процес с всичките му четири важни етапа. Последният от които настъпва след като се реши съответната задача. Получените резултати трябва да бъдат изтълкувани – трябва да се каже какво всъщност означава този математически отговор към поставената в началото задача", обясни още Колев.

Според него е интересно да се отбележи, че в задачите, които се дават в PISA, не се държи толкова на точния резултат.

"В българското училище ние сме свикнали обикновено задачите да имат точен резултат и даже, когато се създават задачи за учениците, той винаги се търси. Например квадратното уравнение почти винаги да има цели корени. Ако се търсят някакви дължини, винаги се нагласяват така, че да се получава хубав резултат, докато при задачите от PISA, които идват от практиката, отговорът не е точен. Поради тази причина за верни се приемат отговори, които са в някакъв интервал. Понякога не е необходимо да се даде абсолютно точен отговор, който да е абсолютно верен математически", коментира Колев.

Това по думите му идва от практическото значение на получените резултати, което не изисква прецизност. На първо място е необходимо формулиране – умението от текста, графиките и таблиците да се създаде математическа задача. На второ – способности за математическото разсъждение – да се реши задачата. И накрая умението за тълкуване – да се анализират резултатите.

Какви задачи се падат?

Тестът се решава онлайн. Задачите не се публикуват и няма достъп до тях. Информацията за тях идва от ученици, които са се явявали, и примерните задачи, представени в дигиталното пространство от авторите. Според Колев на база това, което е известно, все пак, могат да се направят изводи за трудността на задачите.

"Някои са доста лесни и с тях биха се справили и много по-малки ученици. Като пример мога да ви дам задача, в която се дава размера на дължината на стъпалото, съотнесено към размера на обувките- ако дължината на стъпалото е от толкова до толкова сантиметра, размерът е 36 по някаква схема. След това се пита кой номер обувки би носил някой, чието стъпало е с определена дължина. Не изисква някакви кой знае какви разсъждения", твърди той.

Според него лесните задачи отговарят на необходимостта да оценят знанията и на по-слабите ученици – ако искаме да оценим знанията на всички, трябва да има задачи за всички.

"Трябва да има лесни задачи като тази. Трябва да има и малко по-трудни. Ако всички задачи са трудни, тогава един ученик, който е по-слаб, ще загуби времето си, без да направи нищо. В крайна сметка, той ще получи много нисък резултат и няма изобщо да се разбере какви знания има", смята математикът.

Математиката не е за всеки, за постоянните е

Деяна Йосифова е ученичка в 9. клас от Американския колеж и много обича математиката и мисли да се занимава с нея в бъдеще. В хода на срещата Деяна реши задача от тренировъчните ресурси на "Клет България", за да се докоснат присъстващите до формата.

Деяна Йосифова; Снимка: "Клет България"

"Това може би е предметът, който най-много ме влече в училище, макар че ми е труден и задачите са ми трудни, особено геометрията. Въпреки това, обичам математиката, защото е точно наука, докато историята много е субективна, много обща. Човек може да си разтяга локуми колкото си иска", каза тя.

Още по темата

Математика за всеки, а не само за талантите

Математика за всеки, а не само за талантите

Деяна смята, че математиката не е за всеки, но трябва да ѝ се обръща нужното внимание, защото е важна.

"Знам, че повечето от учениците не я харесват, защото им е трудна и защото не я разбират. Но въпросът е да се правят възможно най-много усилия. Ако са постоянни и решават задачи системно – например три пъти в седмицата, ще видят, че все повече ще им се получава", отбеляза деветокласничката.

Ресурсите, които са свободно достъпни в дигиталната платформа на издателството iZZI, вече са използвани над 13 500 пъти, което показва интереса на учители, ученици и родители към формата, но според управителят на издателство "Клет България" Владимир Колев срещу изследването има и съпротива.

"В момента настроенията на учителите са срещу изследването. Правят бойкот, защото се страхуват, че резултатите ще са оценка за това колко добри учители са. Дори децата така го правят, че те да не отидат, понеже не е задължително", коментира той.

Все пак, Колев вярва, че тестовите задачи, разработени от екипа на издателството, са полезни за преподавателите, биха намалили напрежението в класната стая и могат да помогнат в изграждането на мост между теорията и нейното практическо приложение. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

12 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. pepe
    #3714657

    В отговор на #3714621

    Мунчо, знаем къде е проблема. Той е в това, че технологии /също: икономика, право, гражданско общество/ се преподават от лелички на 60 и повече години, получили педагогическото си образование „при соца“ или „в годините на ранния преход“, които гласуват за това Янка Такева да им е синдикален ръководител… Няма как децата да научат какво са технологии /право, икономика, гражданско общество…/ от тези лелички, които сами не знаят какво е това, нито могат да го разб …
  2. Мунчо Велики
    #3714621
    Плъзгате се само по повърхността на айсберга! Причината за проблемите е другаде, НО няма да ви кажа къде, защото НЕ искам да навлизам в безплодни спорове. Радвайте се на тъпоглавчовците, които излизат от училищата, докато някой ден, в близкото бъдеще, на някой от тези не му бъде дадено да управлява Атомната Централа в Козлодуй и той ще реши всичките ни проблеми с един замах. +++ Обяснявах за образованието, критикувах, давах предложения – уморих се! Оттук-нататък само ще гледам сеир.
  3. Абе
    #3714511
    Еми мангалчето с iq 85 ще го правим математик , как никой не е измислил, другото просто решение е да си имплантираме чипове
  4. pepe
    #3714477

    В отговор на #3714184

    Глупости на търкалета! Следващо "умно" предложение – да върнем бригадите! Така де – "'що не?"… след като сме решили, че ще решаваме "проблемите в образованието", като правим от дацата трудоваци, защо да не ги изпратим и на полето, и в свинефермите… Да, ще е чудесно допълнение към задължителната религия и нейните "християнски ценности". Нека глупаците /всички останали/ си развиват технологии – ние ще отидем да се помолим за дъжд! :) Наистина си мисля, че нещо трябва да ви е изпило акъла!
  5. Ганди
    #3714425

    В отговор на #3714184

    Шиене моето дете учи в детската градина и търсихме парцали да се удоволства вкъщи. Имам няколко копчета на мои ризи, зашити от детето тогава. После, в началния курс, мисля, пак шиха. В 5ти клас по ТиПредприемачество шиха. По ТиП правиха малък парник последно. И все едни такива неполезни неща за човек с двор. Не са правили кутии за бижута за мама, с пирографиран капак, както ние по трудово през соца. С развитието на технологиите, децата трябва да придобиват и ИТ умения. Също и т.наречените софт умения. И отново, математика и български език.
  6. h.pantaleev
    #3714319
    Липсва етикетът „платен репортаж“!
  7. Антон
    #3714210

    В отговор на #3714184

    Подкрепям!.. Липсват дисциплини „ремонт на аналогови телефони“, „шев и кройка“, „основи на комунизЪма“ и други полезни за всестранното развитие на подрастващите… А, и опитното поле и бригадите в консерв. комбинати, но, едно по едно…
  8. Живко6461
    #3714187
    Новите инструменти срещу кризата в образованието се включват в усъвършенстване на системата за производство на все повече и повече притежатели на дипломи за висше образование. Вече и с безплатно образование за придобиване на втора диплома. Естествено, че не е безплатно. Някои ще трябва да платят безплатното. Както почти винаги се случва в България това са данъкоплатците. Политиците, леви, десни, центристи и всякакви други ще се хвалят с новите социални придобивки за народа, т.е. купуването на гл …
  9. Горскио
    #3714184
    Връщане на трудовото обучение и изхвърляне от програмите на глупостите, гръмко наречени Технологии и предприемачество и Компютърно моделиране. 15- годишни деца не могат да зашият един чорап, да заточат нож или да издялкат една пръчка от дърво. Училището възпрпоизвежда полу-идиоти, по образ и подобие на чиновниците от Министерство на образоеанието.
  10. Горскио
    #3714183
    От десет години това Министерство на образованието не може да направи нещо елементарно – да забрани мобилните телефони в училищата.

Препоръчано от редакцията