Наред с вътрешнополитическата нестабилност преди няколко седмици силно напрежение се появи и по върховете на висшето образование в България. На 17 октомври водещите държавни университети учредиха ново сдружение в ректората Софийския университет. В страната обаче от години съществува легитимна организация, която представлява интересите на всички висши училища пред държавните органи – Съветът на ректорите.

В него членуват и университетите, които в средата на октомври създадоха Сдружение на държавните висши училища в България. Двете организации имат множество сходства – членове, устав, цели и дейност.

Новото сдружение се създава сравнително бързо, а ситуацията повдига основателни въпроси: защо е необходимо учредяването на подобна структура, как тя ще си сътрудничи със Съвета на ректорите и какви различни дейности ще извършва.

Бързата реализация на една идея

Учредители на сдружението са пет държавни висши училища – Софийският университет, Химикотехнологичният и металургичен университет, Техническият университет в София, НАТФИЗ и Икономическият университет – Варна.

В учредителното събрание в СУ участваха 21 държавни висши училища. Членове-основатели и подписали учредителния протокол станаха 15 университета. Още един университет официално се е присъединил, а три други са потвърдили участие, което ще стане факт окончателно след решение на техните академични съвети.

На събранието беше приет устав и избран Управителен съвет, включващ ректорите на СУ, ТУ – София, НАТФИЗ, ХТМУ и БДУ. Ректорът на СУ проф. Георги Вълчев беше избран за председател на сдружението.

На въпрос на Mediapool относно създаването на новата организация от сдружението обясниха, че идеята е възникнала на последната среща на ректорите с Министерството на образованието и науката и с национално представените синдикати (такава среща се проведе на 25 юни – б.а.). Предложението е дошло от ректора на ХТМУ проф. Сеня Терзиева. Впоследствие е била създадена инициативна група, в която влизат още ректорите на СУ, ТУ и НАТФИЗ. Те изпращат покана за учредяване на сдружението до всички държавни висши училища.

Оказва се обаче, че Съветът на ректорите научава за създаването му едва няколко седмици преди това. Идеята не е била обсъждана на последното заседание на организацията на 16 септември.

"За идеята висшите училища научиха от писмо, изпратено по електронен път на 30 септември от името на инициативен комитет на учредители. Към писмото не беше приложен проектоустав на бъдещото сдружение, но имаше уточнение, че такъв ще бъде изработен и представен впоследствие", коментираха пред Mediapool от Съвета на ректорите.

Организацията подкрепя създаването на ново сдружение поради принципите на автономия, зачитане на чуждото мнение и неприкосновеното право на обединяване и сдружаване.

"Съвсем различен прочит би имал зададеният въпрос, ако се окаже, че действията на колегите учредители са били инспирирани от държавата или от нейни институции, които по този начин захранват потенциални вътрешни турбуленции в нашата система — може би опитвайки се да отслабят единния ѝ глас", отбелязват от Съвета на ректорите.

Подобни съмнения се появиха и в общественото пространство. На учредителното събрание на новото сдружение присъства заместник-министърът на образованието Николай Витанов. Само няколко дни по-късно председателят на синдиката за висшето образование към КНСБ проф. Лиляна Вълчева се срещна с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и с министъра на образованието Красимир Вълчев, за да им благодари за работата и за промените в сектора. На срещата, в качеството си на председател на новото сдружение, присъства и ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев.

"С такъв министър като Красимир Вълчев, с тези ректори на държавните висши училища и с нашия синдикат държавната политика ще намери своята реализация в най-правилната посока", заяви проф. Лиляна Вълчева.

Координатор между държавните университети

От учредителното събрание на Сдружението на държавните висши училища става ясно, че то ще бъде "равностоен партньор в процесите по формулиране, прилагане и мониторинг на държавните политики в областта на висшето образование и научноизследователската дейност, както и в обсъждането на законодателни и нормативни промени".

Такива са и целите и дейностите на Съвета на ректорите, като единствената разлика е, че новата организация защитава интересите само на част от държавните висши училища.

Пред Mediapool от новата организация допълниха, че чрез партньорства с работодателски и синдикални организации "сдружението ще даде възможност държавните висши училища да имат добронамерен и равнопоставен тон с тях".

Засега обаче в сдружението са се включили половината от общо 38-те държавни университета според Регистъра на висшите училища. Това може да породи допълнителни въпроси в близко бъдеще, когато сдружението развие дейността си.

"Целта на сдружението е да обедини усилията на държавните висши училища, защото те зависят от държавното финансиране, а държавата провежда своите политики именно чрез тях", посочват от сдружението. Допълва се още, че създаването му не е прецедент, тъй като вече съществуват Сдружението на медицинските университети и Асоциацията на частните университети.

Новата организация смята, че е необходимо държавните университети да имат самостоятелно сдружение, което да изразява идеите им, тъй като в Съвета на ректорите са представени всички висши училища.

Държавните университети обаче представляват 38 от общо 51 висши училища в страната.

"В този смисъл сдружението е подходяща форма за обмен на добри практики между държавните висши училища, които могат да се споделят и да се намират работещи решения, тъй като това ще спомогне за устойчивото развитие на различните региони в България", посочват от организацията.

В Съвета на ректорите обаче не виждат сериозна обществена нужда от създаването на новата структура. Според тях е налице припокриване на предмета на дейност, което може да доведе до разнопосочност на посланията.

"При положение че тридесет и осем от общо петдесет и едно действащи в момента висши училища са държавни, а около 90 процента от действащите студенти се обучават понастоящем в тях, няма как въпросите, които попадат във фокуса на интересите на двете структури, да не са до голяма степен идентични", отбелязват от организацията.

Оттам допълват, че Сдружението на медицинските университети е ефективно, но то се фокусира върху техния специфичен профил и въпроси, които не засягат останалите висши училища. Според Съвета "аргументът със сдружението на частните висши училища не е противопоставим, защото техният глас понякога не се чува достатъчно силно и те имат нужда от подобна структура".

"Не такова е положението с държавните обаче, които често биват обвинявани, че превръщат Съвета единствено в своя територия", допълват от организацията.

Парите за наука – ябълката на раздора?

Спекулира се, че средствата за изследователските университети може да са една от причините за подобно разделение. През лятото Министерството на образованието и науката предложи нови критерии за придобиване на изследователски статут от университетите. Според тях висшите училища ще трябва да събират поне 10 000 точки от научноизследователска дейност, вместо досегашните 1000.

Така е възможно броят на научноизследователските университети, които в момента са 12, да намалее значително. От Съвета на ректорите се обявиха против промените и поискаха нови, по-справедливи правила.

Още по темата

Ректорите искат нови честни правила за изследователските университети

6 октомври 2025 18:01

От новосъздаденото сдружение обаче заявяват, че "анонимно лансираните слухове са безпочвени".

"В Сдружението не участват само висши училища със статут на изследователски университети, а и много други. Основните мотиви за създаването му далеч надхвърлят този проблем", посочиха от Сдружението на държавните висши училища.

От Съвета на ректорите отбелязаха, че становището им относно предложените промени и решението за учредяване на новото сдружение съвпадат.

"Предложеното законово решение от страна на държавата категорично фаворизира мащаба за сметка на качеството — до степен, че елиминира възможността за попадане в подобна група на огромна част от висшите училища в страната, независимо от усилията, които полагат. Това не е справедливо", посочват от ръководството на организацията.

Според тях е отделен въпрос дали "по-малките" университети искат да участват в подобна надпревара, но са по-скоро принудени заради "унизителния финансов ресурс", който държавата отделя за научни изследвания.

Съветът на ректорите подчертава, че държавата от години не изпълнява собствените си закони за развитие на висшето образование.

"Не можем да се сърдим, че на принципа на конкуренцията всяка институция търси своята еволюция – това всъщност е положителен процес и рейтинговите системи ясно показват, че университетската ни система по този начин е мотивирана да се развива. Официалното и неофициално говорене, че има "големи" и "малки" университети и че качествена наука може да се прави само в "големите", е изключително вредно за всички", допълват от организацията.

Възможно ли е партньорство ?

С оглед на множеството сходства между двете организации би било логично те да работят заедно по редица проблеми във висшето образование.

От новото сдружение посочват, че по важни теми ще си сътрудничат със Съвета на ректорите, но основната им цел е отчетливо да се чува позицията на държавните висши училища. Те очакват да видят идеите на ръководството на Съвета за промени в системата на финансиране на университетите, като същевременно са готови да търсят устойчиви решения и по други наболели теми.

От Съвета на ректорите смятат, че двете сдружения трябва да си партнират не само по най-важните, а по всички въпроси, свързани с висшето образование. Според тях би било "странно едни и същи университети, по едни и същи теми, в рамките на работата си в едното сдружение, да дават едно становище, а в другото – различно, особено когато ректори участват в управителните органи и на двете структури".

Организацията подчертава, че по закон Съветът на ректорите обединява и представлява всички университети, докато новото сдружение представлява само част от държавните висши училища.

"Съветът на ректорите носи друг тип отговорност и доверие и силно се надяваме позициите, които застъпва Сдружението на държавните висши училища, да са в синхрон и ефективно да допълват тези на останалите колеги, нечленуващи в новото сдружение. Всяко друго поведение би поставило въпроса с какви мотиви се създава то", се казва в отговора на организацията.
На фона на тези трусове във висшето образование от БСП поискаха по-ясно институционализиране на статута на Съвета на ректорите. От проруската партия "Възраждане" също изразиха категорична и безусловна подкрепа към Съвета.

В сряда представители на организацията проведоха отделни срещи с парламентарните групи на двете партии.

"Една от препоръките на ОИСР е именно за превръщането на Съвета на ректорите в задължителен съгласувателен орган – нещо, което българският парламент все още не е изпълнил", заяви на срещата с БСП председателят на Съвета и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова.

И на двете срещи тя акцентира върху основните проблеми във висшето образование – модела за финансиране на университетите, липсата на възможности за конкурентно позициониране на българските висши училища на глобалния образователен пазар, високите такси за платено обучение, политиката за определяне на научноизследователските университети и дефинирането на научната продукция.

Депутатът от "Възраждане" и член на парламентарната комисия по образование Ангел Янчев също повдигна въпроса за новата организация и подкрепи идеята за по-ясно институционализиране на Съвета на ректорите.

На срещата ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев поясни, че целта на новото сдружение не е да създава паралелна структура на Съвета на ректорите.

Тепърва обаче ще стане ясно дали при решаването на проблемите във висшето образование Съветът на ректорите ще намери съюзник в лицето на Сдружението на държавните висши училища или проблемите ще се окажат поне с един повече.