Обсадата на Сараево започна на 5 април 1992 г. и продължи 42 месеца

Снаряди и куршуми, изстреляни понякога от бивши съседи, не спираха да валят от хълмовете, обграждащи града.

Преди десет години започна обсадата на Сараево, която продължи толкова, колкото и кървавата война /1992 - 1995 г./, предизвикана от провъзгласяването на на независимостта на Босна и Херцеговина.

Първата жертва на обсадата беше студентка по медицина - Суада Дилберович, убита на 6 април по време на демонстрация срещу войната.

От този момент нататък Сараево щеше да се превърне в широко поле за стрелба за сръбските сили, укрепили се на съседните хълмове, откъдето държаха града под постоянен обстрел. Убедени, че международната общност ще се намеси, жителите на Сараево започнаха да се укриват в мазетата си, преди да разберат, че мъченичеството им ще продължи.

Общо 10 000 души, от които 1600 деца, загинаха по време на обсадата. Най-лошото нещо, което си спомням, са бледите лица на моите двама сина, които не можеха да излязат да играят и бяха лишени от прясна храна в продължение на години, си спомня Амир Рибич.

Моите синове бяха на 12 и на 7 години тогава. Те искаха да им обясня какво е войната. Но аз самият не разбирах какво става, добавя той.

Сръбските снаряди се целеха най-вече в опашките за хляб и вода, пазарите на открито и площадките за деца.

Напълно откъснат от света, градът беше лишен от вода, газ и електричество.

Притиснати между две фронтови линии, животните от зоологическата градина, които никой не можеше да храни, умряха от глад.

Силите за защита на ООН /ЮНПРОФОР/, чийто мандат се ограничаваше до защита на въздушните конвои и констатиране на обстрела, бяха създали въздушен мост за хуманитарна помощ - единствен източник на храна за Сараево.

В началото на войната много примирия дадоха възможност на хиляди жители, главно жени и деца, да избягат. Тези, които останаха, трябваше да се научат да бягат, за да избегнат куршумите на снайперистите, да се къпят с три литра вода или да отглеждат зеленчуци в саксии.

Много от тях харчеха последните си пари, за да си купят печки, в които горяха стари обувки, летви паркет или клонки от дървета от парка.

Появиха се странни рецепти, които позволяваха да се правят чудеса с брашно и вода. Като се добави сол и оцет към смес от брашно и вода се получава майонеза. Като се добави захар и какао, се получава шоколадов крем, си спомня Рамиза, 47-годишна домакиня.

Наливахме вода от фонтани и я носехме в бидони, като понякога вървяхме километри пеш.

Понякога обикновен плат скриваше дръзките пешеходци от погледа на укрилите се на стотина метра снайперисти. Пресичането на улица беше игра на руска рулетка, разказва Осман, днес пенсионер.

Жителите на Сараево, известни с черния си хумор, не се колебаеха да иронизират нещастието си. Всичко, което човек желае в Сараево, е да има нужда от чифт ръкавици или обувки след войната, казваха хората, за да мислят за опасността от евентуална ампутация.

В средата на 1993 г. босненската армия отвори тунел, дълъг 800 метра, който минаваше под пистата на летището в Сараево и свързваше града с квартал под мюсюлмански контрол.

Този коридор, който беше истинска пъпна връв, позволяваше да се доставят в града дърва, оръжие и да се евакуират ранените.

Войната свърши през ноември 1995 г. с 36-то примирие, което се оказа последно, и с подписването на дейтънското мирно споразумение.

Въпреки че сръбската артилерия замлъкна преди шест години, и днес все още много хора в Сараево се укриват при най-обикновен звук от тракваща врата.

По БТА