Обща или успоредни са пистите на Москва и Чорни

Приватизационната процедура за “Булгартабак холдинг” е на финалната права. Само след седмица ще стане ясно кой от четиримата кандидат-купувачи е дал най-добра оферта според критериите в правителствената стратегия. И ще има ли изобщо такъв.

На финала са и скандалите, съпътстващи приватизационната процедура, които едва ли ще стихнат и ако бъде избран купувач.

Два са откритите източници на атаките – руската държава и скандалния израелски бизнесмен от руски произход Майкъл Чорни.

В самото начало на процедурата Русия изрови договори от Втората световна война и обяви репарационни претенции към част от активите на холдинга. Първо се говореше за 2% от имуществото на Булгартабак, седмица преди финала –

за 12 предприятия.

Малко след като Русия обяви претенциите си, в наддаването се включи никому неизвестната - първоначално дори и за кореспондента на Ройтерс в Москва, банка Оденцово. Макар че дни след това тя се прекръсти на “Регионална перспектива”, не успя да прикрие връзката си с Кремъл. А именно фактът, че част от финансовите сметки на звеното, упълномощено от Путин да събира руското имуществото зад граница, са минавали през тази банка. За втория кръг от наддаването за Булгартабак финансовата институция се яви в консорциум с една от фирмите - дистрибутори на български цигари за руския пазар.

Оттук нататък са излишни коментарите за всички клетви на Москва, че репарациите нямат нищо общо с приватизацията.

От другата страна е кампанията на Чорни –

с кандидат-мюре и с истински играч.

Първият е консорциумът “Метатабак”. Той открито обяви участието на Чорни, обвини в рекет назначения от Василев шеф на Булгартабак Георги Попов, забърквайки и името на вицепремиера, поддържа непрекъснати медийни скандали около друг кандидат-купувач - Дойче банк. Целта на мюрето е да изгори легално, отнасяйки в пламъците и конкурента, от когото Чорни явно се бои най-много.

Тогава на сцената ще остане

истинският играч - “Тобако холдинг”.

В него участва фондът, разкрит като собственост на Чорни още преди старта на приватизационната процедура и впоследствие прехвърлен на непознат американски евреин. Схема, позната от начина за препродажба на Мобилтел с посредничеството на Лев Леваев.

“Тобако холдинг” си има всичко, за да претендира сериозно за Булгартабак - финансираща институция в лицето на австрийската Райфайзен, опитен търговец на тютюни като Михайлидис, хора, представени като експерти в цигарения бранш. Отговаря за изискванията на ДПС, липсва и директна връзка с Чорни. А и от четиримата кандидати “Тобако холдинг” почти не бе замесен в медийните спекулации през последните два - три месеца.

Дотук единствената въпросителна е сама ли играе Москва чрез банка “Регионална перспектива”, или това е

третата карта на Чорни.

Умело раздухваният репарационен скандал от страна на Русия (основателни ли са претенциите е отделен въпрос) е насочен именно към сериозните инвеститори, които и без това в случая с Булгартабак са сведени до един. Никой авторитетен играч няма да си даде парите за сделка с прекалено много неизвестни. Тютюневият холдинг няма международен счетоводен одит за миналата година – тоест, не се знае точното финансово състояние, откъдето тръгва цената. В случая Москва се опитва и всячески да покаже, че

България продава нещо, на което не е 100-процентов собственик.

В тези случаи обикновено на ход са спекулативните инвеститори, които надуват цената, разчитайки впоследствие отново на спекулативни печалби.

Вместо да неутрализира заложените от Москва и от Чорни, или от Москва и Чорни, капани, българското правителство си поставя нови.

Първият бе написаната под диктовката на ДПС стратегия за продажбата на холдинга, която предварително отказа всички сериозни играчи в цигарения бранш. Още след обявяването на стратегията стана ясно, че Филип Морис, Бритиш Американ Табако и Реемстма няма да участват. Защото това са печеливши компании, които купуват перспективни предприятия, а не изпълняват социалните функции на държавата.

Вторият дойде с допълнителните изисквания към кандидат-купувачите за

задължителните количества изкупуван тютюн

и неустойките при неспазването им, отново наложени от ДПС. Няма значение, че на фона на милиардите, влагани годишно по света за здравни кампании, използването на тежките ориенталски български тютюни все повече ще намалява. Важно е да се покаже на електората на ДПС, че прехраната му е осигурена. Явно не е важно - щом никой не задава въпроса - защо тя трябва да е същата, каквато е била и за бащите, дедите и прадедите. Единственото признание “под сурдинка” дойде от земеделския министър Мехмед Дикме - май ще ни се наложи да сменим тези сортове с по-различни. И то не защото държавата мисли за пазара на стоките, които се произвеждат, тоест за тези, които произвеждат, а защото ще ни го наложи ЕС. Брилянтен пример за държавническо мислене.

Третият капан си го заложиха съвсем доброволно самите великденци, като сложиха

своя приятел Божан Стоянов за лице на офертата на Дойче банк.

На фона на раздухваната умело и от НДСВ тема за помитащата България корупция, едва ли общественото мнение ще се трогне от факта, че по същата инвестиционна схема Дойче банк купи трите фармацевтични завода в Дупница, Троян и Разград. След това ги препродаде на качествен инвеститор, който ги модернизира, развива и увеличава производството. В масовото съзнание в случая остава образа на кумеца и шуробаджанащината.

Да не говорим за неубедителния начин, по който правителството се опитва да отговори на репарационните претенции на Русия. Ако има основание да ги отхвърли - което не знае никой със сигурност, освен неназованите експерти на МВнР - би трябвало поведението да е доста по-категорично и аргументирано.

Едва ли видеостената, обещана от вицепремиера Василев за сакралната дата 22 юли - когато се отварят офертите, ще помогне на очакваното реалистично предложение на Дойче банк пред цифрите на Чорни. Защото нито в стратегията, нито в приватизационните условия, е залегнало най-важното изискване, което държавата би трябвало да постави при продажбата на стратегическо предприятие - доказано качество на инвеститора.

В тази достойна за Хари Потър ситуация може би част от екипа - чудо на кабинета Сакскобургготски ще оправдае друго свое популярно название - “Киндер сюрприз”. Малко вероятно е сюрпризът да е сладък, но със сигурност ще бъде лепкав.