Обществен труд за хвърлен фас и вандализъм

Обществен труд за хвърлен фас и вандализъм
За хвърлен боклук или фас, вдигане на шум и вандализъм освен налагане на глоба от 300 лв. за нарушителя, да се предвиди и възможност за изработване на санкцията под формата на чистене на улици, крайпътни пространства и речни корита, предложи министърът на околната среда и водите Нона Караджова пред журналисти в събота. Тя уточни, че предлага идеята на широк обществен дебат, тъй като най-сериозният проблем в опазването на чистотата у нас не е липсата на санкции, а тяхната несъбираемост.

В момента за хвърляне на отпадъци през балкона например е 100 лв., но Министерството на околната среда и водите предлага тройното им увеличение в разглеждани в момента от парламента поправки в закона за управление на отпадъците. Очакванията са те да влязат в сила от средата на лятото. Според екипа на Нона Караджова размерът им трябва да е стряскащ и респектиращ бъдещите нарушители, но признават, че ще е трудно в началото събирането на наложени вече глоби. Затова и предлагат въвеждането на обществено полезния труд, каквато форми има в много други страни. Това може да важи не само за замърсяване на улиците и трошене на обществена и държавна собственост, но и за форсиране на автомобилни двигатели например в два часа през нощта, обясни зам.-министърът Евдокия Манева.

Екоминистерството е решило най-сетне да въведе ред не само в поведението на гражданите, но и сред общините, които в момента не правят нищо за разделното събиране на отпадъците. Освен това досега те са разчитали изцяло и единствено на държавната помощ и финансиране от националния бюджет и европрограмите за уреждане на проблемите с отпадъците, без да заделят нито стотинка за рекултивиране на сметищата, чийто капацитет се изчерпва.

Глоба за кметове, незаделящи пари за рекултивация и нови сметища

Независимо че според Закона за местните данъци и такси от 1995 г. те са били длъжни от събираната от гражданите такса смет да заделят пари за закриване и рекултивиране та сметищата си, те не са правили това. От следващата година обаче ще се следи стриктно дали това се прави и дали кметовете предприемат реални действия за закриване на старите клетки и разработване на проекти за нови. Ако не го правят, ще бъдат санкционирани с 20 хил. лв., коментира Караджова. Тя дори каза, че е била обмисляна дори много по-крайна мярка – за лишаване на тези общини от достъп до европейско финансиране, за може и хората в тези места да усетят какви хора ги управляват.

"Защото е лесно да не предвиждаш пари за такива дейности, за да се харесваш на съгражданите си, после да се окаже, както сега в Сандански, че след месец няма къде да си хвърлят отпадъците", допълни екоминистърът.

От 1 януари 2011 г. също така местните власти вече ще плащат допълнителна такса за депониране на сметта си, ако пращат в депото и биоразградими и рециклируеми отпадъци, заяви Стефан Стефанов, шеф на дирекция "Управление на отпадъците" в МОСВ. Ако операторите на депата за съхранение на отпадъците забележат, че при тях постъпват не само битови отпадъци, но и такива от опаковки, електрически уреди и други, ще алармират ековедомството. Така към нормалната такса, плащана от общините на сметищата, ще се задейства и таксата депонираме, обясни Стефанов.

Постъпленията от парите за депониране и от отчисленията за закриване на сметищата ще отиват в специална сметка. Тези средства ще може да се използват само с разрешение на регионалните екоинспекции и то единствено за проекти за строеж на сепариращи инсталации и за рекултивиране на затворени клетки на сметищата, уточни експертът.

Нови изисквания за рециклиращите организации

Затяга се и контролът върху рециклиращите организации, особено за тези за оползотворяване на отпадъците от опаковки, тъй като в по-голяма или в по-малка степен не изпълняват ангажиментите си по разделното събиране, обясниха от МОСВ.

По-рано през седмицата Манева съобщи, че на две от тези организации дори може да изгубят разрешителното си. Дали това ще стане, кои ще са потърпевшите и колко трябва да платят организациите за неизпълнението на изискванията към тях, ще стане ясно в края на април, обясни Манева. В момента с оползотворяването на опаковките се занимават осем организации.

Според Закона за управление на отпадъците, при неизпълнение на определените в разрешителното им количества опаковки за разделно събиране и преработка, те трябва да платят определената от държавата продуктова такса в Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда.

Манева прогнозира отпадане на играчи от този пазар и пренареждане и окрупняването му след приемането на новите критерии към рециклиращите опаковките организации до средата на лятото. Те вече ще имат задължението да обхващат минимум 10 общини и 200 хил. жители, ако искат да запазят сегашните си разрешителни, допълни Стефанов. Ще им бъде даден тримесечен срок да покрият тези изисквания.

Това и икономическите реалности ще доведат до съсредоточаването на една организация в един регион, а не както са сега – различни фирми обслужват съседни села или едни и същи квартали и се харчат грешни пари, обясни Караджова.

За да няма объркване сред гражданите, се предвижда и уеднаквяване на системата за събиране на опаковките, а не да има на едно място триконтейнерна схема, другаде – два съда.

Такса смет според изхвърляните обеми

Започва работа и междуведомствена група, която да насърчи кметовете да определят таксата смет на база на килограм изхвърлен битов боклук, а не както е сега на промил по данъчна оценка на жилището. Сега съседни апартаменти с еднаква квадратура, обитавани от сам човек и домакинство от 5-6 души, плащат една и съща такса.

В момента кметовете могат да прилагат този механизъм, но им е по-лесно да събират пари на жилище вместо според количеството изхвърлен отпадък. Бизнесът също не иска да плаща така, но Стефанов признава, че кметовете предпочитат схемата с промилите на данъчна оценка, защото именно товарейки фирмите с такси по данъчна оценка успяват да задържат по-ниска таксата за смет.

Според него обаче, ако се разшири обхвата на разделното събиране на отпадъците от опаковки, общините ще имат много по-малко разходи за сметосъбиране и извозване на боклука до депото. Като се прибавят обаче парите за затваряне и рекултивиране на сметищата фактически ще се запазят сегашните размери, обясни експертът.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?