Обществените съвети рискуват да загубят смисъл, ако се превърнат в част от подмяната

Обществените съвети рискуват да загубят смисъл, ако се превърнат в част от подмяната

Обществените съвети към институциите, създадени с цел да засилят гражданското участие във формирането и контрола над политиките и решенията на властта, са на път да се дискредитират в тази своя роля и да се превърнат в поредна имитация на гражданско участие. Това показват наблюденията върху обществените съвети и работни групи, чието количество и отчетена дейност през последната половин година ударно се увеличават, но реалният им ефект остава доста спорен.

Темата за гражданското участие излезе на дневен ред в началото на тази година, след февруарските протести, започнали заради високите сметки за ток и прераснали в бунт срещу монополите, срещу съществуващи закони и регламенти, срещу политическата система и политическия елит. Една от стъпките за преодоляването на тези дефицити, предложена от президента Росен Плевнелиев след оставката на кабинета "Борисов" и насрочването на предсрочни избори, бе създаването на Обществен съвет към служебното правителство, както и към всички министерства.

Правителството на Пламен Орешарски реши не само да съхрани тази практика, но и максимално да я разшири. Дали обаче обществените съвети и работни групи са действително ефективни и запълват ли дефицитите в диалога между властта и гражданите? Резултатите от журналистическото проследяване на тяхната дейност, осъществено от фондация Info space и Mediapool.bg в рамките на проект по програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г., бяха обсъдени в понеделник с представители на неправителствени организации, експерти и граждани.

Както отбеляза Красен Станчев от Института за пазарна икономика, в годините на прехода се натрупа доста опит – положителен и отрицателен, включително и по отношение на регламентите за канализиране на диалога между властта и гражданите.

Въпросът е защо съществуващите обществени съвети са се оказали недостатъчно ефективни и адекватни – нещо, което стана ясно при рязката промяна на публичния контекст през февруари тази година, а след това и през юни.

Единият от изводите е, че нито гражданите, нито институциите, могат да разчитат, че обществените съвети функционират в някаква стерилна среда. Техният дневен ред е пряко свързан с дневния ред на обществото и когато възникнат обществени катаклизми, както стана миналата зима покрай сметките за ток и парно, а след това през юни, когато заради назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС започнаха масови граждански протести срещу задкулисния модел на управление, пренареждането на приоритетите е неизбежно.

Очевидно в стремежа си да компенсират дефицита от обществено доверие, да неглижират гражданските протести и отказа на редица авторитетни неправителствени организации да участват в каквито и да е форми на взаимодействие с правителството, управляващите решиха да демонстрират активен диалог с обществото. Най-общо казано, това се случи по същата пропагандна схема, по която бяха "произведени" контрапротести. Хора, участващи в контрапротестите, се използват и като пълнеж на най-различни обществени съвети, работни групи, граждански инициативи, петиции и пр. Тези активности бяха добре отразени в проправителствените медии, БНТ като обществен оператор бе задължена да излъчва заседания, като този на Обществения съвет към временната парламентарна комисия за изработване на нов Изборен кодекс.

Ако се тегли чертата, обаче, резултатът от това усилие не е в полза на обществения интерес, не е и в полза на властта, макар да изглежда, че в краткосрочен план има някаква конюнктурна изгода от него.

Христо Иванов, програмен директор на Българският институт за правни инициативи (БИПИ), обърна внимание на засилващата се тенденция за имитация на демократични процеси и механизми, включително чрез обществените съвети. Говорим за фасадна демокрация и опит за изграждане на нова фасада. И част от нея освен пиар стратегиите, анонимните информационни сайтове и прочие, са така наречените граждански съвети, които се превръщат във форма за отстояване на властова територия, каза Христо Иванов.

"Скептичен съм, че обществените съвети ще се превърнат във флагман на демокрацията", допълни той.

Христо Иванов предупреди и за склонности към процедурни утопии. Представяме си, че една или друга форма ще задейства като препетуум мобиле и ще замести гражданското усилие, уточни той.

По думите му, има и проблем с "неизбистрената структура на НПО-сектора", в който има различни играчи, някои от които действат като консултантски фирми, други в чисто лобистки или други интереси. Те могат да се ползват за прокарване на различни тези, а оттам пък започва да се води война срещу самия неправителствен сектор. "Свидетели сме на това, което се случва в момента и опитите за дискредитиране на фондациите с чуждестранно финансиране", каза Иванов.

Адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" посочи, че диалогът между властта и гражданите се основава на три основни стълба: достъп до информация; обществено участие; достъп до правосъдие.

Обществените съвети са форма на обществено участие в процеса на вземане на решение и гражданския контрол, но за да може то да се случи, трябва да е налице достъпа до информация. Задължение на държавните институции е да осигурят този процес.

Няма как гражданите да бъдат водещият субект. "Това е демокрацията – управляващите трябва да вземат своите решения, а не гражданските съвети да бъдат ползвани за това", обясни Александър Кашъмов. По думите му гражданите могат по-скоро да дават съвети, но не и да изземват тези функции. Именно по тази причина, според него, няма необходимост от допълнителна нормативна уредба на обществените съвети.

Адвокат Кашъмов отбеляза, че областите, в които държавата отказва достъп до информация или трудно дава такава, общо взето са тези области, в които държавата не желае да води диалог. По отказите на управляващите да дават информация по определени казуси и готовността да бъдат съдени заради това, може да се направи извод кои теми са невралгични за тях.

"Има теми, по които властта не иска да води диалог с гражданите и те са видими", изтъкна юристът. Темата отчетност и интегритет е поставена с нова сила през тази година. Като примери Александър Кашъмов посочи неотзивчивостта да се дава информация по финансови въпроси; съдебната система; обществените услуги; градската среда.

Най-новата тема, по която правителството не желае да разговаря с гражданите, са действията на МВР по време на протестите, липсата на отличителни белези на полицаите, както и проверките на протестиращи.

Александър Кашъмов подчерта, че освен отказо на управляващите да влизат в дискусии по определени теми, диалогът на гражданите с властта "е запушен" и заради липсата на индивидуална конституционна жалба – тоест, достъпа до правосъдие.

Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма в периода 2009-2011 г. и като такъв е участвал и ръководил обществени съвети, заяви, че те трябва да бъдат регламентирани по отношение на представителност, начин на взимане на решения и пр.

Трайков също така се обяви и за прозрачност на самите НПО-та влизащи в този тип формирования към министерствата. "Трябва да се знае кой какви интереси представлява, дори това да не е официално изговорено", обясни бившият министър. Като единствен участник в дискусията, който е бил в изпълнителната власт, обаче Трайков заяви, че политиците трябва да имат смелостта да предприемат и непопулярни мерки, които ще бъдат направени "на пух и прах в обществените съвети".

По време на дискусията бе коментиран опитът на обществения съвет към служебния министър на икономиката и енергетиката Асен Василев, който е работил ефективно, при това в условията на социално напрежение, свързано с енергийните дружества и цените на тока и парното.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Споделяне
На фокус
                               
Проектът "Ефективни форми на гражданското участие в процеса на взимане на решения и контрол върху управлението" има за цел да фокусира вниманието върху обществените съвети като форма на гражданско участие в управлението.

Проектът се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

Всички писмени материали в рубриката ‟На фокус“ са създадени с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Ако сте гражданска организация и участвате в обществен съвет, имате преки впечатления и предложения, които искате да споделите, свържете се с нас тук.
Още по темата
Още от На фокус