Общините не трябва да чакат правителството да им плати дълговете

Министър Велчев, какво налага толкова рано да започне обсъждането на бюджетът за 2003 г.?

Искаме да правим консенсусен тип политика и да вземаме решения след възможно най-широка дискусия - както в управляващата коалиция, така и сред обществеността. Затова на няколко стъпки вземаме решения по бюджета. Преди два месеца приехме бюджетната рамка, като това, разбира се, не е окончателно решение и подлежи на доуточняване. Точно мненията, които чуваме в публичното пространство, могат да доведат до коригиране на някои решения.

Икономическата обстановка се мени и въз основа на това се менят донякъде и прогнозите за бюджетните приходи за следващата година. Можем да правим минимални корекции, но е хубаво все пак основните постулати на политиката да станат ясни възможно по-скоро, да има повече предвидимост, за да може по-лесно фирмите да си правят бизнес - плановете.

Финансовата децентрализация ще даде ли отражение в приемането на бюджета за следващата година?

Да. На първо място разпределението на данъчните приходи ще бъде различно от това, което имаме през тази година. Ще се определят по-точно отговорностите на общините и на държавата. Тя ще поеме ангажимент да обезпечи финансово отговорностите, които дава на общините. От друга страна, общините ще поемат ясен ангажимент да обезпечават своите отговорности и да не чакат държавата да им плати неразплатените разходи.

Доколко е голям рискът да се даде финансова самостоятелност на общините, като знаем, че през последните няколко години някои от тях редовно не могат да покрият разходите си и се обръщат за помощ към правителството?

Риск, разбира се, има. Някои общини управляват средствата си по-зле от други, но мисля, че пътя, по който вървим, е правилен. Трябва да се очертава по-ясно границата на отговорностите на държавата и общините. Колкото по-ясно е очертана тя, толкова ще бъде по-голяма отговорността, която ще поемат общините върху себе си.

Ще се засили ли контролът върху тях?

Да, ще работим в тази посока. Не непременно по линията на финансовата децентрализация, но тези два въпроса са неразривно свързани. За да разчитаме на много по-отговорна политика трябва, образно казано, да използваме както моркова, така и тоягата.

Доколко има яснота за приходите на бюджета за догодина, имайки пред вид и промените на международните валутни пазари?

Яснота има до голяма степен. Курсът на долара не влияе толкова много върху бюджетните приходи, а по-скоро върху лихвените разходи. Това, естествено, влияе и върху приходната част, но не пречи на този етап да се направи една прогноза, а впоследствие тя може да се доуточни, като се види накъде се развива курса на долара в началото на есента и после, когато се приема бюджета.

Но несигурността остава - всички живеем в несигурен свят. Курсът на долара може би ще се промени от сега до октомври, когато правителството приеме бюджета, но е още по-вероятно да се промени до края на другата година, когато изпълняваме бюджета.

Как си представяте във времето дискусията по бюджета и неговото приемане?

Крайният срок, в който сме се ангажирали да представим бюджета в Народното събрание, е 10 октомври. Дотогава трябва да се случат редица неща, които могат да бъдат подредени във времето по различен начин. Традиционно месец август се използва за конкретизиране на индивидуалните бюджети на министерствата, така че те да бъдат ясни в началото на септември и да бъдат съгласувани в средата на септември. Допълнително очакваме и мисия на МВФ на 18 септември за една седмица, за да уточним параметрите по бюджета.

На последното обсъждане на фискалната политика бе предложено инвестиционния внос на стойност от над 10 млн.лв. да бъде освободен от ДДС. Какво целите с тази идея?

Това предложение идва от министерството на финансите и е резултат на многократни срещи с чуждестранни инвеститори, които искат да работят у нас по сравнително големи проекти. Естествено, че не можем да го направим за всички, но смятаме, че за големите проекти над 10 млн.лв., за които се конкурират особено страни, съседни на България, силен аргумент в наша полза ще бъде, ако представим подобна привилегия.

Искам да подчертая, че това не е опрощаване на ДДС, защото същото ДДС, което биха платили, след това ще им се възстанови при износа на стоки. Тук става дума просто за това те да получат по-голяма увереност, че държавата няма да бави това ДДС и да им се облекчат паричните потоци.

Може ли бюджетът да си позволи данъчни преференции в по-слабо развитите региони?

Смятаме, че предложените преференции ще бъдат неутрални към бюджета, а в същото време ще има реален ефект, за да помогнем на тези региони да догонят средното за страната равнище.

Има ли министерството на финансите яснота по промяната на патентните данъци и увеличението на акцизите?

За акцизите имаме график, с който сме се ангажирали пред Европейската комисия. За патентите засега не сме уточнили следващите стъпки.

През следващите три години дефицитът отново ли ще се покрива с приходи от приватизация?

Аз много се надявам, че през 2005 г. няма да можем да го покриваме с приходи от приватизация, защото вече ще сме приватизирали всичко. Също се надявам, че няма да имаме какво да покриваме, защото няма да има дефицит. Иначе през 2003 г. съм сигурен, че приходите от приватизация ще бъдат по-високи от дефицита.

Има ли намерение министерството на финансите да инвестира част от средствата от фискалния резерв на вътрешния пазар?

Едва ли ще инвестираме пари от фискалния резерв на вътрешния пазар. Това по същество или ще е някакво рисково кредитиране, което не е разумно, или ще е някакъв вид разход, който ще бъде незаконен. Ще спазваме ограниченията, които важат за инвестиране на целия резерв на БНБ.

Каква беше причината за разногласията за мястото на Националната агенция по приходите?

Причината е първо разнопосочния световен опи т- в някои страни подобни агенции са подчинени на министерството на финансите, а в други са по-автономни. Като правило страните, където такива агенции имат по-голяма автономия, са по-големи страни с федерална структура, като например Канада. Ние стигнахме до мнението, че в малка и по-централизирана страна като България е по-добре да се осигури отговорността и инструментите за контрол върху държавните приходи на министерството на финансите.

Доволен ли сте от досегашната работа на "Краун ейджънтс" и отговарят ли на истината твърденията, че техните представители искат допълнителни правомощия?

Ако искат допълнителни правомощия, то те не са за тях, а за митническите органи и това не е само тяхно желание, а е ангажимент, който сме поели по линия на преговорите по глава 25 "Митнически съюз". В разговорите, които сме имали, те споделят разумни идеи. Въпрос е доколко те ще бъдат възприети от държавните органи в България. Иначе съм доволен от тяхната работа.

Резултатите още не са очевидни, но аз и не очаквах това да стане за толкова кратък срок. Едва след 10 дни започва обучението на членовете на мобилните групи, които ще започнат да действат в края на август или началото на септември. Това е мярката, която най-осезателно ще доведе до материални резултати от тяхната работа. С тяхно съдействие и под контрола на новото ръководство на Агенция "Митници"вече се постигат добри резултати.

Докога България може да покрива плащанията си по външния дълг, без да излиза на капиталовите пазари?

По сегашните ни оценки около две години.