Общините трябва да разпределят средствата за щетите от бедствия

Г-н Златев, имат ли реален ресурс и реални правомощия общините, за да могат да действат в бедствени ситуации като пороите през последните седмици, или разчитат изцяло на държавата?

За съжаление обществото ни е уж европейско, но организацията ни не е европейска. И такива случаи на природни бедствия, каквото беше градушката и големия порой на 31 май, поставя на практика на колене такъв голям град като Шумен. Шумен е 100-хиляден град, но за съжаление не може да извади от бюджета си 950 хил.лв. и да възстанови няколко разрушени мостови съоръжения, няколко напълно отнесени улици, без тротоари и пътна настилка. А какво остава за по-малките общини, които са икономически и в по-неизгодно положение.

Проблемът ще се поражда непрекъснато и ако днес е за Шумен, утре ще е за още 10 или 20 града и ще се изправяме пред едни и същи непреодолими препятствия – вменените ни задължения и огромни отговорности, а липсата на ресурс да се справим с тях. Отново ще трябва да чакаме представителите на държавната комисия по бедствия и аварии да решат – в редица случаи изключително субективно – дали сме пострадали и доколко е възможно да се възстановят тези щети.

Противопоставихте вменените отговорности на общините и липсата на средства реално да ги изпълнявате. В началото на мандата си това управление обаче тръгна с много силен акцент върху финансовата децентрализация, върху това много ясно да се определят отговорностите, които държавата вменява на общините и тя да си плаща за тях. Плаща ли си държавата?

По моему не. Беше направен наистина силен анонс, запечатан в един документ, подписан от министър председателя и председателя на националното сдружение на общините. Но той остана само на книга. Направиха се една - две крачки, които формално не доведоха до никаква промяна или по-точно промяна само на хартия. Изписаха се някакви стандарти и цифри, за чиято справедливост не искам да говоря. Но на практика финансовата децентрализация не тръгна. Тоест хората, които работят в кметствата, кметовете и общинските съвети останаха със завързани ръце. Българското законодателство ни вменява задължения във всяка една област – и здравеопазването, и образованието, но нямаме икономическите лостове да ги решаваме.

Нямаме дори и административните лостове, защото например в образованието сме с двойно завързани ръце – и бюджетът е от държавата, и директорите на училища, които реално изпълняват този бюджет и предоставят публичната образователна услуга на нашите деца, също са назначени от държавата. А кметът е отговорен за това, което се случва и не се случва в образованието, отговорен е за резултата. Не може да имаш отговорността за нещо, върху което не можеш да въздействаш.

В този смисъл, развитието на финансовата децентрализация е изключително важно условие за успеха на което и да е правителство и на който и да е парламент. Държавата избяга много далеч от нас. Ние не можем да се видим с нашите депутати, трудно се виждаме и с нашите областни управители – те просто стоят далеч от проблемите на хората и дори и да ги виждат, не помагат.

Затова, ако искаме да направим една ефективна държава, която да реагира бързо, а не да чакаме с месеци, за да възстановим нанесените щети от градушка например, ще трябва да променим условията, при които работим. Ще трябва да има фонд, който да се управлява от общините и средствата в който да се разпределят не от държавни чиновници, които стоят на 400 км от мястото на събитието и разпределят изключително субективно и без това недостигащите пари. Нека общините да имат възможността да разполагат с тези пари, нека в този фонд да има и общински средства. Всичко това е въпрос на закон, на организация на обществото, но очевидно точно тук ние куцаме.

По принцип въпросът с бедствените положения, на които сме чести свидетели тази пролет и началото на лятото, се нуждае изцяло от законодателно преуреждане и няма нищо по-добро, освен да копираме работещия опит на другите, на една страна като Белгия например.

Какъв е опитът на Белгия?

В Белгия има такъв фонд, за който говорех, и той се управлява от общините. Защото един консултативен съвет на местните власти при всички случаи би разкрил много бързо реалните необходимости, а и реалните възможности на всеки от партньорите. Разбира се, във фонда ще участва и държавата със свои представители, защото ще има държавно финансиране, но в никакъв случай тя еднолично не може да решава тези проблеми. Така избягваме субективизма и административното начало.

Г-н Златев, не е тайна, че вие сте и водач на листа на дясната коалиция ОДС. Можете ли да очертаете кои са най-спешните законодателни промени, за да получат общините на практика реални правомощия и да могат реално да са в услуга на своите граждани?

Да, аз съм водач на листата на ОДС в 30-ти многомандатен Шуменски избирателен район и смея да кажа, че в програмата на ОДС се съдържат изключително необходими и належащи за реализиране виждания, забавени 15 години.

При всички случаи ние трябва да започнем да въвеждаме данъчните правомощия на общините. Трябва да се предостави правото на общините да определят размера на местните данъци и вида на местните такси, което може да стане с промяна в конституцията.

А всъщност, говорейки за финансовите правомощия, не се ли намалиха в последната година приходите за общините, чрез промените в данъчните закони?

Точно така стана. Само за последната година на нас ни се отнеха два данъка, като ни се предостави някаква компенсация под формата на субсидия. Но изземването на правомощия на общините и заместването им с еднократни субсидии, които се приемат всяка година със закона за държавния бюджет, не решава проблема. Напротив, задълбочава го.

При всички случаи, отношението на управляващите – каквито и декларации да се правят, каквито и лозунги да се вдигат – не отговаря на обективните необходимости и на онова, което очаквахме и което имахме разписано като документ.

Така че въвеждането на разширена, собствена приходна база на общините е необходимо условие те да са пълноценни. На нас ни липсва финансова устойчивост. В нашите бюджети се прехвърлят от републиканския бюджет дефицити.

От друга страна, ние сме изправени пред една необходимост, която чука на вратите ни – необходимостта да усвояваме средствата от европейските фондове.

Имате ли капацитет за това?

Ето това към този момент, аз съм сигурен, че в 95 на сто от българските общини липсва. Ще има 2.3 млрд.европари, които ще се разпределят между 264-те български общини, но колко и каква част от чиновниците в тях владеят говоримо английски? Много малко градове разполагат с администрация, която би могла да контактува спокойно със своите колеги от Европа. Ние не разполагаме с този капацитет, защото дълго време бяхме откъснати от света, нямахме възможност да разберем как работи нашия колега от Белгия например, която по параметри наподобява България. Ние нямахме възможността да обучим нашите служители в администрацията, както и себе си, защото бяхме изостанали. Обучението и създаването на капацитет трябваше да бъде една държавна грижа. Тази грижа държавата отново изостави и предостави изцяло в ръцете на кметовете и общинските съвети, които пък нямат пари, за да обучат и да набавят необходимите кадри.

Както виждате, това са купища от въпроси, които се нуждаят от законодателно решение, според мен. Те чакат решението на държавата, защото отношението на държавата към другата институция – общината, според мен трябва да бъде отношение на една европейска към друга европейска институция, а не само предоставянето на ангажименти, които са трудно изпълними.