Обжалване на проекти ощетило обществото с 2.7 млрд. лв. за десет години

Обжалвани заради екологични причини, отложени или забавени инфраструктурни проекти на обща стойност над 6 млрд. лв. в периода януари 2007 г. - януари 2018 г. са нанесли щети на обществото и икономиката на България за близо 2.7 млрд. лв. Това сочи анализ, изработен от КС2 по поръчка на Министерството на околната среда и водите, който бе представен от авторите му доц. Красен Станчев, гл. ас. Димитър Чобанов и Любомира Димитрова пред журналисти в четвъртък.

Според тях тези пропуснати ползи са сравними с обема на загубите от природни бедствия и промишлени аварии за периода 2010 - 2017 г.

В анализа са разгледани конкретни казуси. Част от тях са свързани със забавени/отложени проекти/планове в областта на туризма, пътната инфраструктура и за пречиствателни станции за отпадъчни води в района на Черноморието. Друга част касае отложени инвестиции в находища на полезни изкопаеми – "Ада Тепе" до Крумовград (злато), "Трън" (злато и сребро), "Генерал Тошево“ и "Брезник“ (природен газ); планове за управление на парковете "Пирин“ и "Витоша“; строежа на автомагистрала "Струма“ и др.

Оценени са били пропуснатите ползи (от нереализация и при забавяне) и извършени разходи ("невъзвръщаема загуба“, "стойност под риск“, "алтернативни разходи“).

Нереализирани са над 22 хил. работни места

Според авторите заради несъстоялите се проекти не са били реализирани 22 181 работни места за тези десет години, а при допълнителното им забавяне в бъдеще означана още близо 11 хил. неразкрити работни места.

Пропуснато потребление в резултат на несъстоялите се инвестиции се оценява на 343 млн. лв. или 0.212 % от общото потребление на база средни стойности за целия анализиран период.

Несъбраните данъци заради непроизведен доход се изчисляват на 277 млн. лв., а ако са били реализирани проектите е можело работещите в тях да спестят 147 млн. лв. или 0.116% от средните дългосрочни стойности на спестяванията в страната.

Загубите на собствениците на земи и гори в близост или в границите на защитени територии (по Черноморието и планински местности) са оценени на 416 млн. лв.

Икономистите смятат, че всеки ден отлагане или прекратяване на проект ощетява обществото и икономиката с почти милион лева.

Според тях най-засегнати от спрени или забавени проекти са районите на Северното Черноморие, Пирин и Витоша.

В задръстванията между Бургас-Слънчев бряг "изгарят" 22 млн. лв. годишно

В анализа са посочени и пропуснатите ползи или загуби за конкретни проекти. Например за пет години забавено строителство загубите на гориво при престой в задръстване в участъка "Бургас - Слънчев бряг“ за една година са оценени над 22 млн. лв.

Отлагането на приемането на нов План за управление на парк "Пирин" пречи на актуализацията на концесионния договор с "Юлен" и двойното увеличаване на дължимите от нея концесионни такси.  При плащани средно около 180 хил. лв. за първите 14 години на договора, вдигане на плащанията до 350 хил. лв. годишно е можело да донесе на държавния и общинския бюджет на Банско около 240 хил. лв.повече годишно В зависимост от заложените параметри, при запазване на сегашното положение -  недосъбраните вземания на концедента до края на договора ще са между 1.12 и 2 млн. лв. Стойността под риск при радикални решения за ски зоната над Банско е до 158 млн. лв. оборот на бизнеса в региона (от които 20 млн. лв. приходи за бюджета).

Само осигуряването на достъп до планините с въжени линии, като алтернатива на натоварените автомобилни подстъпи, предполага инвестиции от около 100 млн. лв. (от тях вероятно около 20 млн. лв. за ски зона Банско). Отделно от това възстановяването и развитието на Витоша, местността около връх Ком в Стара планина и обновяването на съществуващи ски дестинации от местно значение ще изисква между 115 и 125 млн. лв. По този начин излиза, че, ако към тях се добавят и относително ограничените инвестиции на самите национални и природни паркове, отложените инвестиции са между 230 и 245 млн. лв. за период от пет години. Изследването позволява да се оценят бъдещите пропуснати ползи, ако и когато са налице нови проекти за зони за ски и зимен туризъм (извън споменатите направления).

Загуба на пари и животи от забавената магистрала "Струма"

Според общата статистика на пътно-транспортните произшествия за последните пет години загиналите на автомагистрали са средно около 3.2-3.3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища, т.е. забавянето на строителството на автомагистрала "Струма“ в частта само на Кресненското дефиле и на магистралите по други подобни пътни участъци има за цена загубата на човешки животи за годините на забавяне, а за този път забавянето е най-дълго – 12 години. На година в дефилето загиват между 5 и 10 души, като при наличие на магистрала те биха били три пъти по-малко, посочват икономистите

Те изчисляват, че в зависимост от метода на оценка (при предположение и допускане, че човешкият живот може да бъде възмезден или измерен в пари), щетите от загуба на човешки животи в този участък на магистралата варират от 2.82 млн. лв. до 110 млн. лв. за 10 години (според по-реалистичен метод на оценка) - или 11 млн. лв. на година.

Авторите на изследването констатират още, че след 2013 г. обжалваните решения по инвестиционни проекти нарастват между 3 и 4 пъти, и че мотивите на обжалване често са едни и същи.

На този фон, авторите извеждат като положителна тенденция констатацията, че през 2018 г., след съществено подобрение от предходни години, България e на 30-то място от 175 страни по качество на околната среда и политиката за опазване, съгласно Индексат на представянето на държавите в областта на околната среда на Йеилския Университет – Environmental Performance Index (EPI). От новите страни-членки на ЕС преди нашата страна са само Словакия и Литва.