Очакван крах на преговорите за седемгодишния евробюджет

Без споразумение, както се очакваше, приключи в петък вечерта двудневната среща на върха на Европейския съюз, на който трябваше да бъде постигната сделка за седемгодишния бюджет на общността, предадоха световните агенции.

"Това е краят", казаха участници в преговорите. През следващите седмици ще се готви изцяло нов проект на многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., по който се очаква да има нова среща на върха в началото на 2013 г.

Нямаше шансове да бъде постигнато споразумение по многогодишния бюджет на ЕС, заяви на заключителната пресконференция германският канцлер Ангела Меркел. Тя оправда провала на срещата с нуждата да се даде повече време за постигане на споразумение в началото на идната година.

Работата по бюджет 2014-2020 ще продължи през идните седмици, посочи Ван Ромпой в края на срещата. Той допълни, че съществува "достатъчна степен на потенциално сближаване на мненията" между ръководителите на 27-те държави-членки.

Британският премиер Дейвид Камерън определи предложения проектобюджет като "оскърбление за данъкоплатците”, тъй като не предлага "нито едно евро икономии".

"Приемането на един бюджет не е лесна работа. Не виждам защо се прави трагедия от това по простата причина, че приемането на местните бюджети във всяка държава е доста по-сложен процес, с много повече разправии", даде своя принос в коментарите и българският премиер Бойко Борисов. По думите му двустранните срещи на българската делегация на форума с премиера на Великобритания Дейвид Камрън, с канцлера на Германия Ангела Меркел, с премиерите на Швеция и на Полша Фредрик Рейнфелд и Доналд Туск са сближавали позициите по всяка от темите.

Проблемът на България – в 100-годишното управление на социалистите

"България тръгва от две изходни позиции - най-нисък брутен вътрешен продукт и най-бедна държава в ЕС. Вследствие от 100-годишното управление на социалистите, на БКП, България е с най-ниския БВП в Европа", заяви премиерът. От тази стартова позиция всички формули, по които се изчисляват парите, получавани от европейските държави, тръгват от тук. Това е следствие от това, че толкова години са марширували по Червения площад, каза Борисов.

Според него много от държавите казват: претендирате за много пари, а всъщност предишното ви правителство усвояваше под един процент от фондовете, а вие усвоявате 25 процента. по думите на Борисов тезата на страните членки спрямо България била "научете се и си усвоете всичките пари, тогава искайте още".

Министър-председателят смята, че имаме голям шанс да продължим да получаваме и повече пари, включително по инфраструктурните проекти, по програмите за конкурентоспособност и за укрепване на административния капацитет

"Всички си тръгваме по-оптимистични, защото дойдохме с много раздалечени виждания и искания. Тръгваме си подготвени за това, какво всяка държава иска, по-запознати сме с проблемите на другите", отбеляза Борисов. Според него основното препятствие за постигане на съгласие по отхвърлената рамка на седемгодишния бюджет е била кризата. Тя кара по-щедрите държави да пресмятат и да дават по-трудно всяко евро, посочи българският премиер. Мисля, че ще постигнем повече пари от досегашната бюджетна рамка, заяви той по повод очакваните отражения на бъдещия бюджет върху нашата страна.

Последната оферта на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, която в крайна сметка бе отхвърлена, предлагаше съкращение на бюджета с 80 млрд. евро спрямо първоначалното предложение на Еврокомисията за рамка от 1.033 трилиона евро, но увеличаваше средствата за земеделие и бедните райони, което устройства бедните страни, включително е по-благоприятно и за България.

Предизвестеният провал на преговорите

Още по обяд в петък стана ясно, че европейските лидери надали ще се разберат за бюджета за периода 2014-2020, тъй като позициите на богатите и бедните държави са твърде разнопосочни.

Британският премиер Дейвид Камерън призна, че има проблем. Германският канцлер Ангела Меркел също намекна, че форумът в белгийската столица ще приключи с неуспех.

"Мисля, че през този рунд няма да стигнем до това, на което се надяваме – а именно до единодушно решение", коментира тя. "Ако се нуждаем от втори рунд, ще ни отнеме необходимото време", допълни тя.

Преговорите за новата бюджетна рамка на срещата на върха в Брюксел започнаха с безпрецедентно закъснение в четвъртък, продължиха само час и бяха прекратени малко след полунощ, без да е постигнато сближаване между позициите на двата основни лагера.

Богатият Север настояваше за орязване на бюджета с до 200 млрд. евро, докато бедният Юг държеше на запазването на предложението на ЕС за бюджет от 1.033 трилиона евро.

България поиска повече пари за земеделие и инфраструктура

Премиерът Бойко Борисов изрази надежда страната ни да получи повече пари от следващия бюджет на Европейския съюз. По думите му всички са отчели, че сме от най-добрите финансово дисциплинирани държави, а парите, които получаваме от европейските фондове, отиват единствено в европейски програми, свързани с присъединяването на цяла Европа - петте основни транспортни коридора, железопътните линии и екологията, програмите за конкурентоспособността и земеделието.

Външният министър Николай Младенов обобщи българските приоритети в преговорите - запазване на размера на кохезионните фондове, осигуряване на достатъчно средства за закриване на 1-4 реактори на АЕЦ "Козлодуй“, които от исканите 450 млн. евро бяха намалени на 185 млн. евро, а после вдигнати от Ромпой на 260 млн. евро, и защита на преките плащания за земеделските производители.

Резерви могат да се намерят в оптимизиране на разходите за европейската администрация и в разсрочване на изпълнението на някои от големите европейски проекти. По думите на министъра на външните работи е необходимо да се преразгледа интензитетът на помощта спрямо различните региони, така че съкращенията да не се правят за сметка на страните с най-нисък БВП, които реално имат нужда от по-голяма подкрепа за излизане от кризата.

Болезнени решения

Ще са нужни болезнени решения за новия бюджет на ЕС за периода 2014 – 2020 г., заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой. "Да свършиш повече с по-малко пари изисква политически избор. Това е болезнено дори когато съкращенията са равномерно разпределени," заяви Ромпой пред лидерите на ЕС.

Засега "трудно може да бъде проправен мост над интересите на различните държави", заяви председателят на Европейския парламент Мартин Шулц след провала на преговорите тази нощ.

Някои държави искат бюджет на всяка цена, а други настояват за качеството на бюджета, посочи Шулц. Колкото повече решението за размера и обхвата на бюджета се отдалечава от предложението на Европейската комисия, толкова по-вероятно е парламентът да не го подкрепи, добави той.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че не е останал доволен от новото предложение за бюджета и предупреди, че ще продължи да настоява за повече пари за земеделие и регионална помощ.