Очакват се големи печалби по иракските дългови книжа след "смяна на режима""

Ако Саддам Хюсеин бъде свален от власт, инвеститорите, притежаващи обезценените в момента иракски дългови книжа, могат да реализират огромни печалби, както стана с югославския дълг след отстраняването на Слободан Милошевич. Ирак ще има нужда от огромни помощи и облекчаване на дълговете след продължилите повече от едно десетилетие санкции, след осакатяващите компенсационни плащания заради нашествието в Кувейт и след белезите от 8-годишната война с Иран през 80-те години.

Но дълговите му книжа, които сега се търгуват между 8 и 10 цента за долар, се очаква да скочат. "Държим Ирак по същата причина, поради която държахме сръбски дълг през лятото на 2000 г. Ако има смяна на режима, ще получим многократно повишение на цената на дълга", казва мениджърът на фонд, който е специализиран в "екзотичните" дългове.

Сръбските дългови книжа скочиха от около 8 цента на долар преди първия кръг на президентските избори в Югославия през 2000 г. до около 42 цента на долар сега, според анализатор от специализирана в екзотичните дългове брокерска къща. "Иракските книжа всъщност са едни от по-добрите на пазара на екзотични дългове, тъй като страната притежава вторите по големина доказани резерви от петрол в света", коментира фондов мениджър.

Иракските книжа, които са на приблизителна стойност 1 милиард долара, се търгуват сравнително лесно и представляват синдикирани заеми, емитирани през 80-те години от най-голямата в Ирак, а някога и в Персийския залив, банка - Rafidain Bank. Американските юридически лица не могат да купуват и продават никакви иракски активи без изрично писмено разрешение от базираната във Вашингтон Служба за контрол върху чуждите активи, но европейските фондове и банки в много случаи имат свободата да търгуват и притежават.

"Има един-два фонда със седалище в Европа и френски банки, които проявяват активност", казва фондовият мениджър. Но както показват предишните преструктурирания на дългове - по-специално на Югославия и Русия, процесът може да се проточи. "Постигането на спогодба по дълга ще е трудно. Те прекрасно знаят точно колко дължат, но ще има проблем с лихвите, тъй като Ирак смята, че не може да плати лихвите от началото на търговското ембарго", заяви банкер, участвал в преговорите по преструктурирането на иракския дълг през 80-те години. ООН наложи санкции срещу Ирак, малко след като той нахлу в съседен Кувейт през август 1990 г.

ЦИФРИТЕ ПО ДЪЛГА СА ПРЕДМЕТ НА СПОРОВЕ

Световната банка изчислява, че до края на 1998 г. иракският външен дълг, който на практика не е обслужван след 1990 г., е нараснал до 126 милиарда долара, 47 милиарда от които са неизплатени лихви. Според иракската статистика към май 1991 г. официалният дълг на страната възлиза на 42,097 милиарда долара, като се изключат 30 милиарда долара лихви и отпуснатите от арабските страни от Залива суми, които иракчаните смятат за безвъзмездни.

Иракският дългов проблем води началото си отчасти от много скъпата война със съседен Иран през 80-те години, макар по това време режимът на Саддам Хюсеин да бе подкрепян от САЩ и да имаше сравнително лесен достъп до кредити. Трудно е да бъдат установени кредиторите, според данни на ООН от 1991 г. Парижкият клуб на суверенните кредитори оценява дълговете към 16 водещи индустриални държави, с изключение на САЩ, на 13,4 милиарда долара.

Голяма част се дължи на страни, които вече не съществуват - СССР и Югославия, и при всички случаи постигането на спогодба ще е съпроводено с преговори за намаляване на дълговете на тези страни към богатите държави. Много представители на частния сектор оспорват цифрите на Световната банка с мотива, че е твърде елементарно простото начисляване на годишна сложна лихва от 8% върху неизплатените дългове. "Цифрата е голяма, но окончателният ѝ размер зависи от начина, по който се изчислява.

След като през 1990 г. Ирак спря да плаща, всички дългове бяха обявени за необслужвани и ускорени, при което се капитализираха всички дължими лихви и просрочената главница и върху тях се начисляваха лихви на всеки 3 или 6 месеца", отбелязва банкерът. "Това обаче не отразява реалната позиция и позицията за рефинансиране", добавя банкерът. Така или иначе, и при предишни опити да се предоговорят дълговете, иракчаните твърдяха, че не са отговорни за лихвите вследствие на режима на санкции.

РЕПАРАЦИИТЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ УСЛОЖНЯВАТ КАРТИНАТА

Страната освен това е застрашена и от искания за военни репарации в размер до 300 милиарда долара заради нашествието в Кувейт, 15 милиарда от които бяха изплатени. Това означава, че не само способността на Ирак да обслужва дълга си ще бъде силно ограничена, но и възможностите му за финансиране на социални програми и проекти за развитие ще намалеят. Според Ахмед Джияд, икономист на свободна практика, специализиран по проблемите на Ирак, при сегашното равнище на производство в рамките на програмата на ООН за Ирак, при която 25% от петролните приходи отиват за военни репарации, ще са необходими 50 години за изплащане и за източване на всички инвестиции извън икономиката.

А без инвестиции иракската петролна индустрия, която произвежда около 1,7 милиона барела дневно /МБД/ и има капацитет от 3 МБД, просто ще умре, твърди той. За Ирак ще бъде политически неприемливо да използва петролните приходи за изплащането на дълговете или репарациите, казва Кемал Махди, който изнася лекции по икономика на Близкия изток в Exeter University. "Социалната и политическа цена на износа на петрол е много висока и иракският народ ще очаква петролният износ да донесе развитие и просперитет, подобни на онези, които съществуваха преди кризите, а не положение, при което се започва от нулата", посочва той. Според иракски служители доходите на човек от населението са спаднали до 150 долара годишно или под 42 цента дневно в сравнение с определената от ООН линия на бедността от 2 долара на ден и спрямо 4000 долара годишно преди 1991 г.

ЮГОСЛАВИЯ - НАЙ-БЛИЗКИЯТ ПАРАЛЕЛ

Единственият паралелен на Ирак случай по отношение на дългов профил и санкции е Югославия - страна, която имаше неизплащани 11 години дългови задължения, беше обект на санкции и бе бомбардирана от НАТО. Югославските дългове в размер на 4,5 милиарда долара бяха преструктурирани от държавите-кредиторки, които опростиха 66% от дълговете и дадоха на Белград срок от 22 години, включително 6-годишен гратисен период, да изплати останалото.

Но макар междудържавните заеми да бяха опростени, частният сектор не е постигнал споразумение с Югославия. Съществува и въпросът за помощите - донорите обещаха 1,3 милиарда долара за Съюзна република Югославия, без Косово. Но тези цифри бледнеят в сравнение с това, което ще е необходимо за възстановяването на Ирак - сума, която може да достигне 100 милиарда долара, посочва Джияд. " Положението на Ирак бе променено по невероятен начин - от страна-износител на петрол със средни доходи той се превърна в крайно задлъжняла бедна страна", отбелязва Махди от Exeter.