Около 30% от емигрантите биха се върнали в България

Около 30 на сто от българите, живеещи в чужбина, биха се върнали обратно в България. Други 21 на сто се колебаят дали да го направят. Това показва онлайн анкета на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) сред 4300 емигранти от 70 страни по света.

Анкетата е част от инициативата на софтуерния бранш за привличане на българи от чужбина, които да бъдат наети в български ИТ компании. Така фирмите от сектора ще се опитат да решат проблемите си с липсата на достатъчно кадри.

За една трета от анкетираните в проучването на БАСКОМ основната мотивация да се завърнат е възможността за развитие. Други ключови причини за завръщане са добър стандарт на живот и близост до приятели и роднини.

Близо 60 на сто от анкетираните емигранти биха работили в софтуерна компания. В същото време едва 17% имат нужната квалификация. Според компаниите от сектора обаче и в момента около 20 на сто от заетите в него не са ИТ специалисти, а са от други специалности или са преминали през курсове и практическа подготовка.

Проучването на БАСКОМ показва, че две трети от всички анкетирани, които биха се завърнали, са с висше образование. А най-голям брой желаещи да се завърнат понастоящем живеят в Англия, Германия и САЩ.

"Резултати от анкетата са изключително обнадеждаващи. Ние ще стартираме кампания "ЗАвръщането", за да привлечем тези хора в софтуерната индустрия, където изпитваме остър недостиг на кадри, а възможностите за развитие са много", коментира Доброслав Димитров, председател на управителния съвет на БАСКОМ.

"България вече е едно прекрасно място. Тук можещите могат да успеят", добави той. Според него именно положителните новини са страната трябва да са посланието към българите в чужбина, за да пожелаят те да се върнат. Според Димитров "ИТ индустрията е бъдещето на България и без ИТ индустрия България няма бъдеще".

През последните пет години българската софтуерна индустрия се развива с изключително бързи темпове, добавиха от браншовата асоциация. През 2017 г. ръстът е почти 20%. Оперативните приходи са на стойност 2.54 млрд.лв., което е двойно увеличение спрямо 2012 г.

Към момента в бранша са заети между 30 000 и 35 000 души, обясни Георги Захариев, член на управителния съвет на БАСКОМ. През 2017 г. броят на новонаетите в индустрията се е увеличил с 15% спрямо предходната година. Част от заетите работят в другите отрасли като банковия сектор, телекомуникации и т. н.

Търсенето на работна ръка се очаква да продължи и в следващите години. За 2019 г. всяка втора софтуерна компания планира 25 - 50% ръст на наетите. За целия сектор се очаква увеличение на работните места с около 10 на сто. Основната спирачка пред наемането на повече хора е липсата на кадри. И в момента в сектора се наемат хора без ИТ образование.

"В България имаме вече добре развита екосистема от университети и академии, както и програми на самите компании за квалификация на специалисти. Подготовката е практически насочена, така че се създават кадри с реални умения. В същото време фактът, че тук се разработват нови софтуерни продукти, дава възможност за утвърдени специалисти да работят по проекти с висока добавена стойност и да заемат по-отговорни позиции", обясни Бистра Папазова, ръководител на инициативата "ЗАвръщането".

Нетната месечна заплата в сектора е около 2700 лева. "Истината е, че българският стандарт спрямо Германия и Англия сме го постигнали. Човек от индустрията в България е равен или е по-добре от човек, който работи в ИТ индустрията в Германия", смята Доброслав Димитров.

Според него вдигането на максималния осигурителен праг от 2600 лв. на 3000 лв. през 2019 г. ще "удари" 148 000 българи не само от ИТ сектора, но и от други браншове. "Това са хората, които създават огромна добавена стойност. Този данък е данък "успех", заяви Димитров.