ООН посвети три дни на борбата със СПИН

Днес приключва първата сесия на Генералната асамблея на ООН, изцяло посветена на проблемите на СПИН. Това събитие ни дава основание да вярваме, че светът най-после ще се обедини срещу най-страшната епидемия в историята на човечеството. Тук, в Източна Европа, където СПИН все още изглежда нещо далечно, което не ни засяга, разпространението на заразата и животът на хиляди хора зависят не само от решенията на ООН, но и от усилията, които всички в региона ще положим в борбата срещу болестта.

През последните години лидерите в Западна Европа и Съединените щати съсредоточиха вниманието си върху преодоляване на разрушителните последици, които СПИН нанесе върху африканския континент. Африка наистина отчаяно се нуждае от помощ, но не по-малко важно е всички ние да осъзнаем, че епидемията се разраства лавинообразно много по-близо до нас. В Русия, например, болестта се разпространява по-бързо, отколкото където и да било другаде по света.

Сведенията на Програмата на ООН за борба с ХИВ/СПИН сочат, че през последната година случаите на заразяване в тази страна са повече, отколкото през всички предишни години, взети заедно.

В Украйна броят на серопозитивните също рязко е нараснал и вече надхвърля 240 000 души. И в двете държави разпространението на болестта се дължи най-вече на употребата на заразени игли и спринцовки сред инжектиращите се наркомани.

В България случаите на ХИВ/СПИН все още са сравнително малко и проблемите, с които се сблъскват Русия и Украйна. Може би поради тази причина усещането за заплаха не е изострено. За съжаление обаче, както навсякъде в Източна Европа, употребата на наркотици в България нараства с всеки изминал ден в резултат на обществените сътресения, икономическите трудности и конфликтите, които разтърсват целия регион. И макар да не ни се иска да го признаем, наркоманите са част от нашето общество. Те са нечии роднини и приятели и ако продължаваме да се отнасяме към техния проблем сякаш той не ни засяга, рискуваме рано или късно СПИН също да стане част от нашето общество и да се превърне в заплаха за нас самите, за приятелите и близките ни. Най-сериозната поука, която трябва да си извлечем от историята на болестта до този момент, е колко опасно е да делим света на "здрави" и "серопозитивни" и да живеем с усещането, че заразата никога няма да премине границата между двете.

На други места по света ХИВ/СПИН се разпространи толкова бързо именно защото повечето хора смятаха, че на наркоманите не може да се помогне или не трябва да се помага. Тази грешка е на път да бъде повторена и в Източна Европа. Малко са организациите и правителствата в нашия регион, които осъществяват програми за обмен на игли и спринцовки, метадонови програми или други инициативи, доказали своята ефективност за ограничаване на заразата и намаляване на вредата от употребата на наркотици. Дали от предразсъдъци, или от страх да не насърчат още повече употребата на наркотици, много правителства не са склонни да оказват съдействие за въвеждането на подобни програми.

Вместо това властите в редица страни от региона - Полша, Чехия, Унгария, Русия - се стремят да решат проблема със строги закони, които наказват със затвор дори хора, хванати с малки количества марихуана. В някои държави наркоманите се залавят и принудително се подлагат на тестове за ХИВ/СПИН. В други им се отказва лечение в случай на зараза. Този погрешен подход към проблема по никакъв начин не допринася за намаляване на употребата на наркотици, но създава много пречки пред осъществяването на програми за защита на наркоманите от ХИВ/СПИН. А веднъж заразили се с вируса на СПИН, те лесно могат да предадат заразата и на хора, които не взимат наркотици.

Ако искаме да ограничим употребата на наркотици в България и да предпазим страната си от епидемията от СПИН, която постепенно обхваща Източна Европа, трябва да действаме незабавно. Предразсъдъците и заблудата, че такъв проблем не съществува, няма да помогнат. Необходими са разумни и ефективни мерки за намаляване на употребата на наркотици и предотвратяване на болестите, предавани по полов път. Усилия в тази насока вече полагат много неправителствени организации в България - фондация "Здраве и социално развитие" - София, фондация "Инициатива за здраве" - София, фондация "Панацея" - Пловдив, фондация "Доза обич" - Бургас, фондация "Плевен 21 век" - Плевен.

С финансовата помощ на фондация "Отворено общество" - София, и институт "Отворено общество" - Ню Йорк, тези организации осъществяват програми за обмен на игли и спринцовки сред венозно инжектиращите се наркомани и сред жени и мъже, принудени да предлагат секс срещу пари или наркотици. През последните три години бяха издадени и много материали, които дават информация за начините на безопасно инжектиране, рисковете от полово преносими инфекции и ХИВ/СПИН, начините за предпазване от болестта, местата, в които се предлагат безплатни консултации, тестуване и лечение.

За да спомогнат за ограничаването на епидемията от СПИН, подобни инициативи трябва да изпреварят разпространението на заразата. А за това са необходими усилията не само на ООН, правителствата, министерствата, здравните власти и неправителствените организации, но и на цялото общество. Защото от нас зависи дали ще спасим живота на хиляди хора, или ще повторим грешките на онези преди нас.

*Емилия Тончева, програмен директор на направление "Обществено здравеопазване" на Фондация "Отворено общество" - София

© Copyright Mediapool