Опасна работа

Трудът под земята и с токсични вещества остава сред най-рисковите, но стресът е новият бич

Опасна работа

В рубриката “Десетте най-големи постижения за общественото здраве“ Mediapool представя различни открития и достижения, които завинаги са променили светa, в който живеем. Днес на фокус са безопасните и здравословни условия на труд, които са намалили драстично смъртността на работното място от началото на миналия век насам.
 
В Европа стресът е на второ място сред най-често срещаните здравословни проблеми на работното място и за него се счита, че наред с други психосоциални рискове е причината за над половината (50—60 %) от всички загубени работни дни. У нас почти половината българи твърдят, че работата ги разболява, като най-честите оплаквания са стрес, обща умора, болки в гърба, главоболие.

Докато в миналото професионалните болести са били свързани с тежки условия под земята, работа с токсични вещества и др. и вече е направено много за осигуряването на физически безопасна работна среда, то днес все по-сериозно на дневен ред стоят състояния като стрес, бърн аут, психически заболявания и др.

Всички изследвания, включително и в България, проведени през последните години, потвърждават наличието на стрес при работа във всички страни, във всички професии и при всички работещи.

А това поставя нови предизвикателства относно безопасните и здравословни условия на труд.

“Болестите на работника“ описани още през 1700 г.

В Европа още през 1556 г. се описва токсичността на някои метали, с които имат досег работниците, а по-късно през 1700 г. Бернардино Рамацини съставя книга, в която описва връзката между определени заболявания и работното място - “Болестите на работника”. В Англия още през 1800 г. се създава фигурата на инспекторите по трудова безопасност, а през 1833 г. се сформира и такава администрация.

Приблизително по същото време се раждат и първите организации на работниците, които имат за цел да подобрят условията на труд, особено свързаните с работно време, труда на жените, бременните и децата.

На 6 декември 1907 г. при експлозия в Мононгалия, Западна Вирджиния (САЩ), умират 362 миньори, а по неофициални данни смъртните случаи достигат дори 500. През същата година умират общо 2534 души, 911 от които при експлозии на газ. Трагедията в Западна Вирджиния катализира обществения натиск и става повод за приемане на първия закон за безопасност в мините през 1910 г., с който се учредява Американското Миньорско Бюро (USBM).

През ХХ век се отбелязва голям напредък в създаването на безопасни и здравословни условия на труд. Развиват се технологиите, създават се нормативни актове и органи с контролни функции. Въвеждането на правила намалява драстично броя на трудовите злополуки и професионални заболявания и затова безопасността на работното място се нарежда  сред десетте най-големи постижения за общественото здраве през ХХ век.

17 души на час загиват при инциденти, 50% работят под стрес в ЕС

В ЕС всяка година повече от 5500 души губят живота си в резултат на трудови злополуки, а повече от 159 000 души умират от професионални болести.

Въпреки наблюдаваното през последните години намаляване на броя на трудовите злополуки, всеки час около 17 души в ЕС умират в резултат на трудови злополуки или професионални заболявания, което се равнява на персонала на една малка фирма. България е сред първите 10 страни по брой смъртни случаи на 100 000 души, макар че и у нас Инспекцията по труда отчита подобрение.

Данните за стреса в различните страни - членки на ЕС показват, че в някои икономически дейности, например здравеопазване, на стрес са изложени между 50% и  60% от работещите. Сходни са и резултатите от българското националното изследване на условията на труд, проведено през 2010 година по проект “Превенция за безопасност и здраве при работа”. Изследването показа, че 40% от респондентите се оплакват от стрес, повече от 60% – от обща умора, а между 20 и 26% – от проблеми със съня, тревога и раздразнение.

80% от бизнеса осигурява безопасни и здравословни условия

Данните от контролната дейност на Инспекцията по труда показват, че като цяло след 2000 г. се забелязва подобряване на условията на труд в българските предприятия. Това може да се обясни и с факта, че в края на 1997 г. е обнародван специализираният Закон за здравословни и безопасни условия на труд. В него детайлно са разписани ангажиментите на всички участници в трудовия процес.

Към момента процентът на работодателите, които изпълняват основните изисквания по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е над 80%, като техният процент нараства през годините, съобщиха от Инспекцията по труда за Mediapool. През 2015 г. той е 84%. Това са работодатели, които имат изготвена оценка на риска, договор за обслужване от служба по трудова медицина, определили са лице, което отговаря за организацията по безопасни и здравословни условия на труд.

Над 150 000 души работят в нарушени хигиенни норми

Резултатите от контролната дейност показват, че през последните години намаляват нарушенията, свързани с хигиената. Намалява и относителният дял на работещите в проверените  предприятия, които работят при неспазени хигиенни норми. За 2015 г. работещите в среда, неотговаряща на хигиенните норми и изисквания, са около 153 000 души. За сравнение 15 години по-рано броят им е бил над 200 000.

От друга страна в приватизираните големи предприятия, с преобладаващо участие на чужди инвеститори, се извършва сериозно техническо и технологично обновление на работното оборудване, с което се намаляват шум, вибрации, прах и опасни химични вещества, излъчвани от старите съоръжения. Ново и обезопасено работно оборудване се въвежда най-често в предприятията за производство на лекарства, металургията, хранително-вкусовата промишленост.

Най-голям е относителният дял на работещите при неблагоприятен микроклимат - високи или ниски температури, висока влажност и т.н. На второ място е броят на работещите при шум над нормата, а на трето - при прах над нормата.  Най-сериозен дял на работещи при неспазени хигиенни норми и изисквания има в предприятия от секторите “Добив на въглища”, “Добив на метални руди”, “Добив на неметални материали и суровини”, “Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон”, “Производство на превозни средства, без автомобили”, "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” и други.

Когато вредни условия са неизбежни, трябва да се компенсират

Трябва да се има предвид, че има дейности, в които е невъзможно напълно да бъдат премахнати вредните фактори като високи температура, шум, запрашеност и т.н. Тогава работодателите предприемат мерки за минимизиране на вредното им въздействие чрез изграждане на климатични инсталации и други средства за колективна защита, изчислени за съответното помещение, чрез осигуряване на лични предпазни средства, съобразени със спецификата на работното място, чрез въвеждане на определен  режим на труд и почивка, промяна на работното време и т.н.

На какви условия на работа и компенсации имат право работещите?

В България основните права и задължения на работодателите и служителите, които да осигурят безопасност на работното място и да премахнат или намалят риска за живота и здравето на работещите , са уредени в Кодекса на труда, както и в Закона за здравословни и безопасни условия на труд  и в Кодекса за социално осигуряване. Съществуват и доста на брой наредби, които регламентират отделни детайли (разследване на трудови злополуки, професионални болести, почивки, отпуски и други).

Най-общо основните правила, свързани с безопасност на труда, са следните:

От особена важност е осигуряването на инструктаж и обучение на служителите по всички аспекти на безопасността в предприятието. При работа с машини се изисква и съответната правоспособност.

Служителите имат право на специално работно облекло и предпазни средства, когато работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни (ръкавици, очила, каски и други).

Още

Най-честите нарушения, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, са непровеждане на инструктажи, оценката на риска е непълна или няма предвидени мерки за минимизиране на специфичните рискове; не се осигуряват периодични прегледи и ремонти на работното оборудване и др.

Резултатите от контролната дейност през 2015 г. показват, че от общо 222 245 хванати нарушения, половината са  свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - 111 895 бр. 

Положителният пример

Наред с вредните условия на труд все по-актуална става темата с т.нар. “бърн аут“ синдром при хора с тежки и стресиращи професии, принудени да работят дълго време без почивка. След случая с битото от акушерка бебе в столичната болница “Софиямед“, която се оказа, че системно е давала 24-часови дежурства, Инспекцията по труда извърши проверка в повечето болници в страната и тя установи, че лекарите и медицинският персонал масово полагат извънреден труд в нарушение на трудовото законодателство. Това, разбира се, не е проблем единствено на медицинското съсловие.

Ето как болницата “Сейнт Елизабет“ в Тилбург, Нидерландия със 180-годишна история е създала работещ модел за здравословни и безопасни условия на труд.

Първоначално основана като приют, днес в нея работят 3100 служители и се хоспитализират по 44 000 пациенти годишно. Освен това в поликлиниката се лекуват амбулаторно 347 000 пациенти всяка година.

“Нашите служители застаряват. Средната възраст е над 40 г. По-възрастните работници е по-вероятно да имат проблеми с гърба или да се нуждаят от повече време за възстановяване.  Използваме резултатите от оценката на риска, за да разработим политика за по-възрастните служители. Например – да се гарантира, че те не поемат нощни смени. Те също така не трябва да работят сами и не трябва да поемат твърде много последователни смени“, разказва Моник Пулен,  консултант по здравословни и безопасни условия на труд в лечебното заведение.

“Обръщаме внимание освен това на постигането на баланс между втора и първа смяна, както и работата да не стане твърде трудна. Не е нужно служителите да преместват пациентите сами. Насърчаваме ги да използват подемници и други технически помощни средства. Инвестираме повече в тези неща. А също така и в реконструкцията на болницата. В момента извършваме преустройство на части от нея, така че служителите да разполагат с повече пространство за работа с пациентите“, казва още тя.

Докато чуждите работодатели все по-активно инвестират в мерки срещу стреса на работното, то българският бизнес изостава и не е припознал това като своя необходимост и начин за стимулиране на производителността. И у нас обаче вече има първи стъпки в тази посока, като за това допринася и кампанията на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), съвместно "Здравословни работни места за всички възрасти".

* Мария Шаркова е външен автор на Mediapool.bg. Тя е адвокат, специалист по медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения. Специализирала е Обществено здраве, медицинско право и здравни политики по програма Фулбрайт–Хюбърт Хъмфри, в Emory University, САЩ, била е стажант в Правната програма на Центъра за контрол и превенция на заболяванията и поддържа блог с авторски публикации.

Споделяне
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?