Опасността за българското правителство идва от самото него

В посткомунистическа Европа митничарите се ползват със същата репутация както по библейско време. Те стоят под оправданото общо подозрение, че използват по разни начини положението си за незаконно обогатяване, като се почне от дребни подкупи и се свърши с контрабанда в големи размери. От това печели и една голяма и влиятелна сенчеста икономика, която се възползва от неефикасните митнически структури, набързо и недостатъчно приспособени да посрещнат рукналите към тази тази част на Европа потоци от хора и стоки след края на социализма. От това губят гражданите, които биват скубани с всевъзможни "такси", и държавите, които се лишават от големи приходи. Затова не беше лоша идея, когато българското правителство реши през есента да привлече за реформата на митническите служби една чуждестранна консултантска фирма, за да не се допусне намесата на заинтересовани и добре известни на обществеността български групировки. Само че доброто намерение се превърна в скандал, симптоматичен за управлението на премиера Сакскобурготски, бившия цар Симеон Втори.

Поръчката за митническата реформа бе възложена на английската фирма Краун Ейджънтс, ангажирана преди това и от други източноевропейски държави за реформиране на особено уязвими от корупция учреждения.

Веднага след възлагането на поръчката се чуха и първите критики. Предоставянето на възможност на чужденци да надничат дълбоко в българските гранични власти било заплаха за националната сигурност. И както винаги става в България при вземането на оспорвани политически решения, бе изразено и подозрение в корупция, при което се изтъкваше най-често обстоятелството, че възложителят на поръчката финансовият министър Милен Велчев, преди да стане политик, е работил в Лондон, където е седалището на Краун Ейджънтс. Спекулациите бяха подхранени и от факта, че обществеността не беше и все още не е информирана за съдържанието на сключения договор с британската фирма.

Затова пък от две седмици насам българите знаят значително повече отколкото се е искало на правителството, за начина, по който се стигнало до договора. На 21 март вестникът с най-голям тираж Труд изнесе стенограма от заседание на кабинета от октомври м.г., от която става ясно, че премиерът Сакскобурготски и неговите министри са обсъждали как да се сключи договорът с Краун Ейджънтс, като се заобиколи Законът за възлагане на обществени поръчки. Възмущението от това, както го нарекоха някои, "правно насилие на правителството" бе голямо, гърнето на корупционните слухове отново заклокочи.

Впрочем, стенограмата, чиято автентичност не се оспорва, е свидетелство не толкова за престъпна енергия, колкото за безпомощност и непрофесионализъм. Предвид натрупания опит от Краун Ейджънтс е напълно вероятно, че тяхната оферта е била най-изчерпателната и най-добре обмислената, както казва финансовият министър Велчев. Самият ход на дискусията обаче показва смущаваща смесица от неувереност относно процедурната и законова основа за работата на правителството и от лекомислие.

Някои реплики на министър-председателя Сакскобургготски и на министри дават основания да се заключи, че единствено финансовият министър е бил запознат с договора, заради който всички са били съгласни да се заобиколи законът.

Съществуват много други не толкова ярки примери за небрежно отношение на българското правителство към правилата, което произтича явно от неувереност. Потвърждава се това, което можеше да се предскаже още преди парламентарните избори през юни. Учреденото точно преди една година Национално движение Симеон Втори по никакъв начин не бе подготвено да поеме отговорността за цяла една държава след триумфалната си изборна победа.

Първото предизборно обещание, което бе принесено в жертва, беше това за прозрачност на всички държавни дела. По този начин решения като това за митническата реформа, чиято цел е да се ограничи корупцията и сивата икономика, се оказват в съмнителна светлина, а заедно с тях и другото централно предизборно обещание за "почтеност във всичко". Това че Сакскобургготски и министър Велчев имат може би най-добри намерения, не променя с нищо пагубното впечатление, което кабинетът оставя за себе си. Това обещание е застрашено и от друга причина. В набързо стъкменото национално движение на Симеон Втори намериха място и онези типични за Източна Европа сили, правещи бизнеса си в обширните сиви зони на постсоциалистическата икономика - сили, които не са обезателно престъпни, но не са и непременно легитимни и затова се нуждаят от известни протекции в държавния апарат. Планираната реформа на митниците с чуждестранна помощ не е в интерес на тези групи. В София се изказват предположения, че конфузната за кабинета стенограма е била изнесена от заинтересовани среди, за да се провали начинанието. Но колкото и голямо да бе възмущението на българската общественост от поведението на правителството, политическият натиск върху правителството много бързо отслабна. Никоя от представените в парламента политически сили не е заинтересувана в момента правителството да падне. Посткомунистическите социалисти са представени в кабинета, без да носят отговорност за политиката му, от двама влиятелни социалисти, които заемат министерски постове като частни лица. Официалният коалиционен партньор на царското движение - партията на българските турци Движение за права и свободи, печели от лоялността си, а консервативният Съюз на демократичните сили още ближе раните си след изборното поражение миналата година. Затова огласяването на стенограмата от заседанието не толкова отслабва правителството, а е по-скоро знак за неговата слабост.

Най-голямата опасност за правителството на бившия български цар произтича от самото него. Колко сериозно е положението, се вижда от едно решение, което Симеон Сакскобургготски оповести точно на 1 април: ако на 6 април неговото движение точно една година след учредяването му стане партия, той ще стане неин председател. А само в края на януари Симеон каза категорично на привържениците си, че няма да поема този пост, тъй като бил обещал да служи на народа, а не на една партия. За оправдание Сакскобурготски каза, че промяната на намерението му може да помогне да се намали напрежението в движението, където в седмиците преди учредяването му като партия имало много интриги.

По БТА