Опозицията в Молдова успя да предизвика нови избори

Опозицията в Молдова, която твърди, че парламентарните избори на 5 април са били фалшифицирани от управляващите комунисти, постигна целта си да предизвика нови избори. Това стана , след като парламентът за втори път не успя да избере президент на страната.

Както при първото гласуване на 20 май, така и в сряда опозиционните партии бойкотираха избора на държавен глава и в гласуването участваха само депутатите от комунистическата партия. Те обаче са 60, а за избор на президент са нужни най-малко 61 гласа в 101-местния парламент.

Според молдовската конституция президентът трябва да разпусне парламента и да насрочи нови избори, ако депутатите не успеят да изберат нов държавен глава на две поредни гласувания. Изборите трябва да бъдат произведени 45 дни след разпускането на парламента.

Управляващите отлагаха, колкото е възможно, както първото, така и второто гласуване, като през това време се опитаха да се пазарят с опозицията или да склонят отделни нейни представители да се откажат от твърдата си позиция в замяна на постове в парламента и дори в бъдещото правителство. Опитите им пропаднаха и трите опозиционни партии останаха единни.

Либералната и Либерално-демократическата партия, както и алиансът "Наша Молдова" не веднаж заявяваха, че няма да дадат гласовете си за предложения от комунистите кандидат за президент и ще предизвикат предвиденото в такъв случай от конституцията разпускане на нелегитимния според тях парламент. Те твърдят, че резултатите от априлските избори са фалшифицирани в полза на властта, и настояваха за провеждане на нови избори.

На 7 април, два дни след изборите, в Кишинев бяха организирани опозиционни протести, които прераснаха в сблъсъци между органите на реда и демонстрантите.

Редица международни наблюдатели определиха парламентарните избори като свободни и честни, но разкритикуваха държавните медии и представителите на местните правителства, че открито са подкрепяли комунистите по време на кампанията.

Основен кандидат на комунистическата партия за президент бе Зинаида Гречани, която в момента е временен министър-председател, макар че формално не членува в управляващата партия.

По конституция досегашният президент, лидерът на комунистическата партия Владимир Воронин, не може да се кандидатира за трети мандат. Той продължава да изпълнява функциите на държавен глава, като същевременно бе избран и за председател на парламента.

Воронин не веднаж заявяваше, че, ако се наложи да се проведат предсрочни избори, без да дочака резултатите от тях, ще назначи ново правителство, за което обикновеното мнозинство на комунистите е достатъчно.

Днес веднага след пропадналия избор на държавен глава Воронин спази обещанието си и издигна кандидатурата на Зинаида Гречани за министър-председател. Тя трябва да представи на 10 юни за гласуване в парламента състава и програмата на новия кабинет.

Воронин обаче обяви, че няма да подпише указ за предсрочни парламентарни избори, докато не бъде съставено правителство. Новото правителство няма да бъде временно, а ще има всички права и прерогативи, подчерта държавният глава.