Бюджет 2014:

Оптимистични сметки за растеж и приходи, плюс нови заеми за 4.4 млрд. лв.

Правителството обещава рестарт на икономиката и повишени доходи за бедните

БГНЕС

Рестарт на икономиката чрез стимулиране на растеж от 1.8% през 2014 г., вдигане на доходите на бедните, ускоряване на потреблението и тегленето на нови заеми за 4.4 млрд. лв. Това е заложено в проектобюджета за 2014 г. одобрен от правителството в сряда.

Бюджетите на почти всички министерства и президенството се съкращават средно с около 10%, като освободеният ресурс от 500 млн. лв. отива в нова програма за инвестиционни проекти, чрез която ще се насърчава икономическото развитие на регионите. Около 100 млн. лв., основно от данък "лихва", се насочва към подпомагане на средните и висши училища.

Не се пипат парите на Народното събрание, а тези на съдебната власт се увеличават с близо 140 млн. лв. Повече са парите и за здравеопазване - с около 40 млн. лв.

Въпреки всички мерки за стимулиране на растеж не се очаква значително повишение на заетостта, като очакванията са безработицата да бъде 12.6% през 2014 г. За второто тримесечие на тази година НСИ отчете 12.9%.

С бюджет 2014 се опитваме да променим наложилия се през последните години модел за рестриктивна фискална политика, която задържа растежа, каза финансовият министър Петър Чобанов. По думите му се слага и край на "практиката всяка година да се добавя по малко ресурс на всички ведомства, без да има ясна насока на политиките". "Бюджет 2014 е насочен към икономически растеж и устойчиво развитие на регионите, без да пренебрегваме и социалната отговорност", каза Чобанов.

Напрегната макрорамка

Прогнозата за икономически растеж от 1.8% и за увеличаване на приходите с над 1 млрд. лв. е напрегната, но изпълнима, смята финансовият министър. Според него заложеният растеж е постижим и реалистичен, защото е ниска базата за тази година, като в същото време се очаква увеличаване на потреблението и инвестициите.

За сравнение, МВФ прогнозира ръст от 1.6% за 2014 г. За тази година пък беше заложен растеж от 1.3%, а на думи бившия финансов министър Симеон Дянков се надяваше дори на 1.9%, но към момента оценките са, че той ще бъде не повече от 1%. В същото време данните на Евростат за второто тримесечие на 2013 г. отчетоха едва 0.2% икономически растеж на годишна база.

Бюджет 2014 залага на нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) до 81.582 млрд. лева.

Кабинетът тегли заеми за над 1.1 млрд. евро за инфраструктура през 2014 г.

Правителството ще изтегли 1.15 милиарда евро заеми за реализиране на инфраструктурни проекти през 2014 г. Решението е част от бюджетната процедура за следващата година, съобщи правителствената информационна служба.

За ремонт на пътища по програмата "Транзитни пътища VІ" ще бъде изтеглен инвестиционен заем от 300 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

За съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от европейските фондове, ще се вземе програмен заем до 500 млн. евро от ЕИБ. Средствата са за следващия програмен период 2014-2020 г. През този програмен период беше теглен заем за съфинансиране на европроектите до 700 млн. лв.

Още

Планираните приходи възлизат на 30.886 млрд. лв., което е 37.9% от БВП или увеличение с 501.2 млн. лв. в сравнение с 2013 г. Заложените разходите са 32.358 млрд. лв., което е 39.7% от БВП при ограничение от 40% от БВП. Това е ръст на разходите от 380 млн. лв. спрямо 2013 г.

Правителството разчита постъпленията от ДДС да нараснат с 600 млн. лв., като планираните приходи от този данък възлизат на над 8.28 млрд. лв. От самото начало на мандата управляващите заявиха, че предприемат мерки за по-бързо възстановяване на ДДС на бизнеса, което, в съчетание с обратното начисляване на ДДС при зърненените култури, да ограничи източването на ДДС.

Докато бяха в опозиция, БСП и настоящия премиер Орешарски критикуваха ГЕРБ за контрабандата при акцизните стоки – горива, цигари и алкохол, но в първия бюджет, който внасят като управляващи, не се предвижда сериозното повишаване на тези приходи. Планираните постъпления от акцизи са 2.632 млрд. лв., докато ГЕРБ бяха заложили 2.516 млрд. лв., но след това кабинетът на Орешарски при актуализацията на бюджета ги намали на 2.466 млрд. лв.

Правителството залага още на увеличаване на приходите от данъка върху доходите на физическите лица - с около 200 млн. лв. до 2.63 млрд.лв. Ръстът на очакваните постъпления от корпоративния данък е с около 100 млн. лв. до 1.574 млрд. лв. Увеличението е спрямо актуализирания бюджет за тази година.

С около 340 млн. лв. се очаква да намалеят неданъчните приходи и те да достигнат 1.724 млрд. лв. По този начин изпълняваме ангажимента за намаляване на административната тежест към гражданите и бизнеса, каза финансовият министър. Неданъчните приходи са основно от такси, глоби и санкции.

Заложените разходите са 32.358 млрд. лв., което е 39.7% от БВП при ограничение от 40% от БВП. Това е ръст на разходите от 380 млн. лв. спрямо 2013 г.

Планираният дефицит е 1.8%, което е 1.472 млрд. лв. в номинално изражение. За тази година беше заложен дефицит от 1.3%, но след актуализацията на бюджета се очаква той да достигне 2%. "Следваме устойчивата траектория за намаляване на бюджетния дефицит и за това заложихме по-нисък от 2%", обясни Чобанов. По думите му това е ясен сигнал към външните инвеститори и финансовите пазари, че следваме стабилна фискална политика.

Бюджетът ще се пълни и с теглене на нови заеми и емитиране на нов дълг общо за над 4.4 млрд. лв., съобщи Чобанов. От него 1.3 млрд. лв. ще отидат за изплащане на стар дълг през 2014 г., а 1.7 млрд. лв. за плащане на емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари в началото на 2015 г. Останалия дълг, който ще се емитира, е за покриване на бюджетния дефицит, каза Чобанов. Така в края на 2014 г. дългът на страната ни ще нарасне с 3.4 млрд. лв. и ще достигне 18 млрд. лв. За инфраструктурни проекти и подпомагане на бизнеса ще бъдат теглени заеми от ЕИБ в размер за над 1.1 млрд. евро.

Нивото на минималния размер на фискалния резерв е запазва от 4.5 млрд. лева в края на 2014 г., каквото е и за тази година.

Повече пари за бедни, образование, здравеопазване и спорт

Повече пари в бюджета са заложени за образование, здравеопазване и за бедните.

За първи път от последните пет години бюджетът на социалното министерство – 1.061 млрд. лв. е най-високият от бюджетите на всички ведомства и един от малкото, при който е заложен ръст на разходите с 95 млн. лв. спрямо тази година. Целта е намаляване на хората в бедност. Това ще стане чрез вдигане на месечната добавка за деца с увреждания на 240 лв., увеличаване на обезщетенията за отглеждане на малко дете на 340 лв., разширява се кръгът на лицата, които имат право да получават целеви енергийни помощи. Дават се и допълнително 2 млн. лв. за обществени трапезарии.

Пенсиите се вдигат от 1 юли 2014 г. средно с 3% по швейцарското правило като са предвидени допълнителни 120 млн. лева. Таванът на пенсиите скача от 770 лв. на 840 лева. Запазва се възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране на достигнатите нива през 2013 г.

Планирана е реформа на професионалното образование чрез внедряване на електронно обучение и обвързване на професионалните училища с бизнеса. За целта се създава нов фонд с ресурс от 100 млн. лв., по който могат да кандидатстват средните училища и университетите. Осигурени са и допълнителни средства за подкрепа на малки училища и детски градини, за превенция на отпадането на учениците и за стимулиране и задържане на педагогическите кадри в професията.

Ще се прави и реформата в здравния сектор като първата стъпка е нова законова рамка и демонополизация на здравното осигуряване, което се очаква да се случи през втората половина на годината. В същото време обаче бюджетът на НЗОК е увеличен с 42 млн. лв., а разходите на здравното министерство са свити само с 9 млн. лв. Планирани са средства обаче за реформа в спешната медицинска помощ, както настоява ЕС, и за вдигане на заплатите на медицинския персонал.

Макар и с малко, за първи път се орязват бюджетите на силовите ведомствата, отбеляза Чобанов. Съкращението при Министерството на отбраната е с около 60 млн. лв. и за 2014 г. е общо 1.021 млрд. лв. Според Чобанов по-голямо орязване не е можело да има заради огромния дисбаланс в разходите, завещан от ГЕРБ. Значителна част от бюджета отива за заплатите на военните, които са били увеличени чувствително през последните години.

Бюджетът на МВР е близо един милиард, като намалението е с около 100 млн. лв. спрямо тази година. Това показва, че има още резерв за намаление, защото от структурата на МВР беше извадена ГДБОП, която се вля в ДАНС, чийто бюджет е увеличен с 27 млн. лв. и е 112 млн. лв. за 2014 г. Отделно от МВР отпадна звеното за подслушване, което имаше бюджет от 100 млн. лв. То премина в новата агенция "Технически операции", която е на пряко подчинение на премиера.

Значително са увеличени парите на спортното министерство - 66.2 млн. лв. при 39 млн. лв. през тази година. Основната част от разходите – над 46 млн. лв. са за високо спортно майсторство, докато масовият спорт ще трябва да се задоволи със скромните 13.5 млн. лв. От представената разбивка не личи да има средства за обновяване на базата, както обеща спортната министърка Марияна Георгиева – всяка община да има многофункционален спортен център. Предвидените пари за такива цели са 2.3 млн. лв.

Закриване и оптимизиране на излишната администрация

Както всяко правителство в началото на своя мандат, така и кабинетът на Пламен Орешарски планира административна реформа чрез закриване на ведомства със "затихващи или отпаднали функции" по думите на финансовият министър Чобанов. Той не посочи кои агенции ще бъдат премахнати, защото това било ангажимент на всеки министър и дискусията по въпроса продължава.

От ведомствата в структурата на Министерството на финансите съкращения с 10% ще има в Комисията по хазарта, Националната агенция по приходите и в администрацията на самото министерство, каза Чобанов. В Агенцията за държавна финансова инспекция обаче персоналът на достига и там предстоят назначения.

Спестените средства от издръжката на министерства и ведомства ще отидат за създаването на нова инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите" с бюджет от 500 млн. лв., каза финансовият министър. По нея ще могат да кандидатстват както министерства, така и общини. Подборът на проектите ще става от междуведомствен съвет, в който ще влизат няколко министри плюс председателят на Националното сдружение на общините, за да се гарантира публичност и прозрачност на решенията, каза Чобанов. Той уточни, че последната дума за финансирането на проектите все пак ще е на правителството.

Свиват се и разходите на администрацията на президента с около 800 хил. лв. и за 2014 г. са предвидени 5.5 млн. лв.

Не се пипат обаче парите на Народното събрание, което ще разчита на 53 млн. лв., колкото и през тази година. "Оставам в ръцете на депутати сами да преценят дали ще си оптимизират бюджета и в каква посока", каза Чобанов.

Малко повече пари са предвидени за общините, като увеличението на трансфера е незначително – около 81 млн. лв. за 264 общини.

Споделяне
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?