Орешарски: Можем да усвоим по-добре еврофондовете от десетте нови членки

България има амбициите да се справи по-добре с усвояването на средствата от еврофондовете, отколкото десетте присъединили се страни през 2004 г. Това заяви в понеделник министърът на финансите Пламен Орешарски на дискусия за готовността на бизнеса и администрацията за усвояване на средствата от ЕС след 1 януари 2007 г., организирана от Българската стопанска камара (БСК).   

Това е възможно, защото страната ни може да се поучи от грешките на останалите страни в този процес. Според председателя на БСК, средната усвояемост на еврофондовете от новите страни членки е под 40%, като най-добре се справя Естония, а най-зле – Полша и Унгария.

Правилата за кандидатстване за финансиране от еврофондовете няма да са много по-различни от тези по предприсъединителните програми – ФАР, ИСПА и САПАРД, отбеляза Орешарски. Той смята, че работилите по ФАР могат да са сигурни, че са запознати и с 90% от изискванията по еврофондовете след 1 януари 2007 г.

Сред критериите, на които трябва да отговаря кандидатът за финансиране, на първо място е той да не е укривал данъци и да не е имал финансови нарушения, като просрочване на данъчни и осигурителни вноски.

Според министърът на финансите важно условие е бенефициентът да има история на дружеството. Това, всъщност са условия, които поставя и една финансова институция за кредитоспособност на клиента си.

Що се отнася до механизма на усвояване, той представлява  възстановяване на вече направени разходи, като е възможно да има авансово и междинно финансиране в зависимост от конкретния договор. Това означава, че разходите по един проект първо трябва да се направят и трябва да са оценени като допустими, съгласно изискванията на Европейската комисия, а бенефициентът трябва да е обезпечил предварително финансирането, независимо дали със собствени средства или от други източници.

Един проект трябва да включва пет основни елемента, за да получи финансиране - информация за бенефициента, информация за целите на проекта, дейностите, които ще се прилагат, финансови схеми и времеви график, посочи министър още министър Орешарски.

За общините правителството ще осигури през първите три години до 15% съфинансиране от централния бюджет. Ще бъде създаден и специален фонд, съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за финансиране на проекти по структурните и кохезионния фонд на ЕС, каза министърът. По думите му преговорите с ЕБВР са пред приключване. Отделно от това страната ни ще може да разчита и на финансиране до 700 млн. евро годишно от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

По същото време при откриване на семинар на комуникационната мрежа на ОЛАФ (Координационна служба за борба срещу злоупотребите в ЕС) председателят на надзорния съвет на службата Роза Линд Райт призна, че злоупотребите със средства в рамките на ЕС възлизат до 10-20% от бюджета на общността, което е огромна по размери сума. Именно заради тези гигантски средства работата на ОЛАФ е да ги предотвратява и разкрива, обясни тя.

От своя страна премиерът Станишев каза че у нас са разкрити 54 случая за нерегламентирано източване на пари от европейските фондове. Той посочи, че 2450 държавни служители, основно от Министерството на финансите, вече са обучени по практиките на ОЛАФ

Имотните декларации на над 5 000 държавни служители са публикувани в интернет, каза още Станишев и добави, че съдържанието на тези имотни декларации може да бъде проверено чрез Националната агенция за приходите.

По време на семинара вътрешният министър Румен Петков заяви, че в България има строги санкции за злоупотреби с европейските финансови средства, но не даде конкретен пример за прилагането им.

Министърът на финансите Пламен Орешарски подчерта, че България вече е натрупала опит по отношение на предприсъединителните програми на ЕС и отправи призив всички граждани да бъдат непримирими към корупцията, защото всеки акт на корупция е кражба от данъкоплатеца.