Осъдиха на 4 г. затвор Атанас Семерджиев заради унищожаване на досиета

Върховният касационен съд призна за виновни бившият вътрешен министър о.з. ген. Атанас Семерджиев и ексшефа на МВР-архива о.з. ген Нанка Серкеджиева за унищожаването на досиета. Двамата са признати за виновни за злоупотреба с власт и превишаване на служебните им правомощия, заради унищожаването на 144 235 досиета през 1990 година. Семерджиев получи 4 години и 6 месеца затвор при общ режим, а Серкеджиева - 2 години лишаване от свобода, също общ режим. Присъдата може да се обжалва пред 5-членен състав на ВКС. Виновните продължават да бъдат на свобода под парична гаранция. Те заявиха, че присъдата е политическа репресия.

След 10 години разследвания и закрити съдебни заседания, днес Върховният касационен съд осъди Семерджиев и Серкеджиева за това, че от 25 януари 1990 година до 5 февруари 1990 година са унищожени напълно 130 978 архивни дела и 13 257 действащи дела, а частично 18 695 дела. Това е станало, като бившият МВР министър "разпоредил и утвърдил докладна записка 4-68 от 25 януари 1990 година", а подчинената му началничка на архива "подготвила и улеснила" изпълнението на заповедта за ликвидация на документите.

Разследванията по това престъпление започват след 1992 година, когато тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов назначава експертиза.

Съдийката Вероника Димова и съдебният заседател Асен Мавров днес са подписали присъдата с особено мнение, като са искали годините затвор за виновните да бъдат по-малко.

Даниела Доковска, адвокат на о.з.ген. Атанас Семерджиев, заяви пред медиите само, че "тази присъда подходящо е произнесена в деня на политическия затворник".

Бившият вътрешен министър след като чу, че влиза в затвора, каза пред медиите, че през цялото време прокуратурата и членове на Върховния касационен съд се опитвали да го убедят, че процесът срещу него не бил свързан с политическа поръчка. Семерджиев отказа да информира журналистите какво е казал в своята пледоария пред съда, защото обжалването също щяло да бъде на закрито заседание на ВКС.

Целият ход на предварителното производство и особено съдебното доказвало, че се действало по политически причини, предубедено, заяви Семерджиев. "Факт е, че прокуратурата не се съобрази с нито един наш аргумент, свързан с обективните обстоятелства, при които ние бяхме принудени да действаме. И не по наша вина, а по вина на онези обществени сили , които предизвикаха тази безумна конфронтация, съсипала България, които носят моралната и политическа отговорност за погрома на Партийния дом, на палежа му, за погрома на Народното събрание, които носят отговорност за този варварски акт - взривяването на мавзолея. Сграда на мавзолея беше взривена като израз на озлоблението, на реваншистките, реставраторки сили, които доведоха България до това състояние на нещата. Този дух витаеше през цялото време на следствието, предварителното производство и на съдебното следствие", обясни Семерджиев. Той дори обвини председателката състава на ВКС Елка Карагьозова, че действала като втори прокурор по делото.

Запитан дали политическите му противници са само от един цвят, Семерджиев каза: "Ние поискахме да бъдат извикани като свидетели Румен Данов - съветник на Желю Желев, Чавдар Кюранов, Петър Берон, Ахмед Доган, Стефан Гайтанджиев, Димитър Баталов - част от тях бяха членове на Националния координационен съвет на СДС. Отказа, тъй като били политически личности и нямали отношение към това дело, а всички те бяха вътре в процесите, които се развиваха в страната. Уверявам ви, че никой от нас не би се замислил да предприема екстрени мерки спрямо архивния фонд на министерството, ако не беше тази реална опасност, много голяма опасност от разграбване на архивите, както стана в ГДР. "

Семерджиев не смятал, че архивите на ДС са разграбени. "Ние всъщност с този документ, заради утвърждаването на който съм подложен на тази политическа репресия вече 10 години, ограничихме процеса на саморазпореждане с архивния фонд", смята той.

Атанас Семерджиев нямал информация за другото дело, което се води за архива на 6-ти отдел на 6-то управление на МВР, като обясни, че той станал министър, след като 6-то било закрито на 25 ноември 1989 година. Той не бил привлечен и ответник по делото.

На въпроса на mediapool.bg дали когато е взел решението за унищожението на архива, е мислил, че унищожава всъщност част от българската история, о.з.генералът каза: "Темата за историята е много хлъзгава. Дайте да не говорим за това."

Семерджиев нито потвърди, нито отрече, че унищожението от него досиета съществуват някъде под формата на микрофилми. Той отклони въпроса, като припомни събитията от началото на 1990 година. "Тогава беше една ужасна критична ситуация, ние бяхме на ръба на кръвопролития. Миришеше на кръв, разберете го това. Ще ви дам само един пример. На 2-3 януари на площада в Кърджали се водят перманентни митинги. От едната страна на площада 14-15 000 български турци и също толкова българи от другата страна и ги делят само 14-15 метра. И между тях една шепа милиционери стоят, за да поддържат реда. Такава беше ситуацията. Тревогата на оперативния състав беше неовладяема."