Основни претенденти за столичен архитект не уважиха публичното обсъждане

Двама от основните претенденти за поста главен архитект на София не се явиха на обществената дискусия, организирана в петък от Институт “Отворено общество” и Постоянната комисия по устройство на територията и жилищна политика към Общинския съвет.

Интересът към темата е оправдан, като се има предвид, че безконтролното строителство и свързаната с това корупция бяха сред основните теми в кметската кампания миналия октомври, а досегашният главен архитект Стоян Янев бе принуден да подаде оставка още преди да бъде избран наследник на благодетеля му Стефан Софиянски.

На публичното обсъждане не дойде и арх. Борислав Богданов, общински съветник от Гергьовден и сочен като един от основните претенденти за поста.

Друг от фаворитите, изпълнителният директор на Националния център за териториално развитие арх.Петър Диков, също не дойде на срещата. По информация на Mediapool той се е отказал от участие в конкурса, като не е подал исканата концепция за развитие на Столичната община. Диков е доста ангажиран с проектите на големи босове, които строят по Черноморието и в Банско и не е ясно как се е отказал от апетитния пост в София, коментираха негови колеги.

Поради оттеглянето на още един участник, общият брой на претендентите става 13. В понеделник те ще имат събеседване с комисията, оглавявана от зам.-кмета Цветан Цветанов, която ще отсее трима кандидати. Окончателната дума за избора на главен архитект ще е на кмета Бойко Борисов.

От Камарата на архитектите обаче поставиха под съмнение предстоящия избор и конкурентното начало, защото Столична община не е потърсила съдействието им при определяне на критериите за оценка на кандидатите.

Повечето от присъстващите архитекти се възмутиха от неявилите се на публичната дискусия и поискаха това да се вземе пред вид от комисията.

Председателят на Асоциацията на архитектите и инженерите - консултанти арх.Марин Бакалов дори отказа да обяви основни приоритети от визията си за управление на столицата, преди събеседването в понеделник.

Участвалите общо осем кандидати в дискусията се обединиха около необходимостта от спешно приемане на закон за Общия устройствен план (ОУП) на София. В противен случай бъдещият архитект ще се изправи пред същите проблеми като предходните си колеги.

София няма план, защото тя живее от частичните изменения, коментира арх.Людмил Леонидов. А те се правят най-лесно без приет нов устройствен план, добави той.

Кандидатите за пореден път изброиха проблемите с унищожаването на зелените площи, междублоковите пространства, липсата на жилищна политика и транспортния “геноцид” над софиянци.

Според специалисти основният проблем в повечето от изложенията е, че се правят от архитекти, които възприемат себе си като действащи проектанти. Браншовиците изтъкнаха, че главният архитект на общината е най-вече администратор, който трябва да управлява плановете, а не да ги създава.

Арх. Леонидов фокусира изложението си върху необходимостта от развитие на София като град – регион според европейските норми. Според него трябва да се наблегне върху съществуващата дисхармония в развитието на южната и северна част на столицата, разделени от железопътната линия.  Двата района са като напълно самостоятелни града, каза Леонидов.

Повечето от присъстващите обаче признаха, че до края на този кметски мандат, единственото, което може да се направи, е да се приеме план на София. Според арх. Огнян Тунтев за година и половина е възможно само да се картотекират всички имоти, които са публична общинска собственост.

И въпреки настояването на гражданските сдружения да се акцентира върху застрояването на зелените площи, кандидатите изведоха като приоритет в бъдещата си работа решаване на проблемите с транспортната система в София и приемане на жилищната политика.

За арх. Борислав Борисов, който е общински съветник от БСП и е смятан за един от фаворитите в надпреварата, най-важното в работата на главния архитект е не да администрира, а да планира. Той посочи лошата, според него, практика, на предишния главен архитект да заставя СОС с едно решение да приема стотици подробни устройствени планове (ПУП).

Според арх.Борисов от сериозно оптимизиране се нуждае и направление “Градоустройство” в общината.

Арх. Огнян Тунтев сподели, че редът за издаване на разрешения за строеж е причината, поради която София е добила трагичен вид. Основното ядро на неговата концепция за бъдещата работа е да се предоставят делегирани права на базата на нотариалното право на 24 районни архитекти.    

Според арх.Марин Бакалов, трябва да се създаде един “Фронт – офис” за гражданите, от който те да бъдат насочвани към коя институция да се обръщат за информация.  Практиката показва, че повечето от тях идват напълно неподготвени в общината.

Част от кандидатите се обединиха около искането фасадите на сградите, които се строят в София, да се включат в някаква обща естетическа концепция за общия облик на града. Арх.Вихрен Узунов коментира, че е необходимо да се създаде съвет, който да одобрява сградите по целесъобразност, а не по законосъобразност.

В момента Законът за устройство на територията (ЗУТ) регламентира само строителните параметри на сградата – плътност и височина, но не и естетическия вид, както и хармонията с околното пространство. Според арх. Узунов, нормативната уредба трябва да се промени и да се заложат естетически критерии за оценка на проектите.

Негови колеги от залата, като арх. Милчо Богданов се възпротивиха срещу “естетическите критерии” и ги оцениха като “смешки”. Няма критерии, по които да се оцени дали една сграда е хубава или не. Практикуващите архитекти поискаха от кандидатите, ако заемат поста да облекчат режимът за получаване на разрешения за строеж.

Контрол бе другата ключова дума, около която се обединиха кандидатите, но всеки си го представяше по различен начин. Бяха изказани предложения София да се сдобие не само с главен архитект, но и главен инженер, главен ландшафтен архитект, естетически директор и директор по конструкциите. Част от тези предложения бяха оценени като нужни, но приети с усмивки.