От 39-о до 81-о място – националният отбор при управлението на Борислав Михайлов

На 21 октомври 2005 г. беше сложен край на епохата на Иван Славков – Батето начело на българския футбол. Легендарният вратар от Световното в САЩ през 1994 г. Борислав Михайлов зае поста. И впоследствие се оказа по-недосегаем и от своя предшественик.

По време на 18-годишното управление на Михайлов българският национален отбор не се класира на нито един голям футболен форум. Скандалите около Михайлов ставаха все повече, а негодуванието срещу неговото управление и това на приближените му растеше обратнопропорционално на "успехите" на националния отбор.

Гневът на феновете достигна кулминацията си по време на протеста на 16 ноември 2023 г., когато запалянковци на различни отбори се събраха пред Националния стадион „Васил Левски“, на който пред празни трибуни националният тим играеше последната си домакинска евроквалификация. Последва погром, политическо напрежение, искания за министерски оставки.

След обществен и политически натиск Борислав Михайлов подаде оставка, но не пое никаква отговорност за размириците. Дали Михайлов този път наистина ще си тръгне от БФС, предстои да се разбере.

Mediapool реши да проследи развитието на българския футбол по времето на 18-годишното управление на Михайлов. За тази цел сравнихме развитието на българския национален отбор с тези на Норвегия и съседката ни Сърбия. Използвана е официалната статистика на FIFA, както и данни от сайтовете Transfermarkt и eu-football.info.

През 2005 г. само едно място дели България и Норвегия в класацията на FIFA, като двете страни имат и сходно население, а Сърбия е избрана заради множеството сходства между двете страни като население, географско разположение, култура и т.н.

През следващите 18 години се вижда ясна разлика в развитието на тези три отбора. А основната разлика е, че докато България вече не създава футболисти, които да пробият във водещите първенства, Сърбия и Норвегия успяват да захранват националните си отбори с играчи, които правят и клубна кариера.

Стартовата позиция

През 2005 година България е на 39-о място в ранглистата на ФИФА. Норвегия е една позиция по-напред, а Сърбия е на 47-о място.

В този период в националния отбор са Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров, Чавдар Янков, Радостин Кишишев, Валери Божинов. Всички те играят в големи чуждестранни отбори - "Байер Леверкузен", "Волфсбург", "Селтик", "Хановер", "Чарлтън", "Фиорентина". Останалите играчи в националния са звездите на водещите български клубове и перспективни млади играчи, които скоро ще направят трансфери в чужбина.

В състава на Норвегия също има играчи от водещи първенства - Джон Арне Рийзе от "Ливърпул", Мортен Гамст Педерсен от "Блекбърн", както и Джон Карю, който тогава играе в "Лион", а след това премина в едно от най-силните първенства - английското.

Съседката ни Сърбия, която между 2003 и 2006 г. е държавен съюз между Сърбия и Черна гора, разполага с национали като легендата на „Манчестър Юнайтед“ Неманя Видич, който тогава все още е играч на "Спартак" Москва, Саша Илич, който играе в "Галатасарай", бившият национален селекционер Младен Кръстаич, който тогава играе в "Шалке 04", Деян Станкович от "Интер", Матея Кежман от "Атлетико Мадрид" и Ивица Драгутинович от "Севиля".

В следващите няколко години България запазва добри позиции и варира около 30-тото място в класацията. Най-големите имена в родния футбол правят добри трансфери - Мартин Петров прекарва две години в "Атлетико", а след това преминава в „Манчестър Сити“, Димитър Бербатов облича екипа на "Тотнъм Хотспър", а Стилян Петров се првръща в ключова фигура в халфовата линия на "Астън Вила".

Българският национален отбор преди началото на квалификацията за Евро 2008 срещу Нидерландия на "Амстердам Арена" през септември 2007 г., Сн. Getty Images

Редица български играчи също правят трансфери зад граница във водещи руски и турски отбори. Сърбия и Норвегия също поддържат добри позиции през тези няколко години, a техни играчи също са част от водещи европейски отбори.

Новото десетилетие – нови проблеми за българския футбол

Тенденцията обаче се обръща след 2010 г. България пада с 19 позиции. А това съвпада с оттеглянето на националния отбор на звездата на "Манчестър Юнайтед" Димитър Бербатов. Новото десетилетие започва по ужасен начин за българския футбол.

През 2011 г., 6 години, откакто Борислав Михайлов е начело на БФС, България се сгромолясва до 84-то място. Отборът изиграва 8 мача, губи 5, завършва 3 наравно и не записва нито една победа през календарната година.

Българският отбор през 2012 г., Сн. БГНЕС

В националния отбор все още са Стилян Петров и Мартин Петров, които все още играят в английската Висша лига, Николай Михайлов и Станислав Манолев, които играят в нидерландските тимове "Твенте" и "ПСВ Айндховен", Ивелин Попов, който тогава играе в Турция, Валери Божинов пък е играч на "Спортинг Лисабон", а Иван Иванов е част от "Партизан".

За разлика от България Норвегия се изкачва в ранглистата на ФИФА и завършва 2011 г. на 24-то място. В норвежкия национален отбор все още са Джон Арне Рийзе, който е играч на "Рома", Петерсен, който вече се е превърнал в легенда на "Блекбърн“, Карю, който тогава играе в елитния английски „Стоук Сити“, Мохамед Абделауе от "Хановер 96", Вадим Демидов, който играе в испанския "Реал Сосиедад", Бреде Хангеланд и Бьорн Рийзе, които защитават цветовете на "Фулъм".

Сърбия изиграва 12 мача през 2011 г. и печели 4 от тях. Губи 5, а в 3 завършва наравно. В състава на нашата западна съседка са Неманя Видич от "Манчестър Юнайтед", Бранислав Иванович, който играе в "Челси", Деян Станкович от "Интер", Зоран Тошич от "ЦСКА Москва", Александър Коларов от "Манчестър Сити", Милош Красич, който играе в "Ювентус" и Невен Суботич от "Борусия Дортмунд".

Сръбският тим преди началото на срещата срещу Австралия на Световното първенство в Южна Африка през лятото на 2010 г. Сн. Getty Images

Без звезди

През следващите години нещата за България не се подобряват особено. Мартин Петров и Стилян Петров се отказват от националния отбор и в лидери и основни звезди на "лъвовете" се превръщат играчите, подвизаващи се в Русия и Турция. Все по-малко българи правят трансфери във водещи европейски отбори.

Българският национален отбор вече е около 70-ото място в класирането, треньорските рокади са все по-чести, а резултатите така и не се подобряват. Напротив, все по-непретенциозни отбори записват добри резултати срещу България.

Нещата не са такива за Сърбия, чиито национали все по-често играят в Топ 5 първенствата на Европа. Така тимът на Сърбия поддържа добро ниво и се задържа около 30-та позиция в продължение на години.

Норвегия има спадове и падения, но клубове от целия свят следят техните младежки национали и предричат на част от тях бляскаво бъдеще. В началото на 2015 г. "Реал Мадрид" закупи 16-годишния тогава Мартин Йодегор за 4 млн. евро.

Мимолетни надежди

През 2017 г. Борислав Михайлов е начело на българския футбол вече 12-години, а националният отбор все още не се е класирал на нито един голям форум, въпреки че за този период са минали 6. През 2017 г. България се изкачва с близо 30 позиции в ранглистата на ФИФА и завършва на 43-о място. Националният отбор играе 7 мача и записва 3 победи, като две от тях са срещу Нидерландия и Швеция, но това не пречи да падне от
Беларус и да завърши наравно с Люксембург. Националите пък си остават с все така посредствени клубни кариери.

Във водещи чуждестранни отбори – московските "Спартак" и ЦСКА, играят единствено Ивелин Попов и Георги Миланов.

Сърбия записва 9 мача през 2017 г. и печели 5 от тях. В състава са Алексанъдр Коларов, тогава играещ за "Рома", Неманя Матич, който същата година минава от "Челси" в "Манчестър Юнайтед", Душан Тадич - "Саутхемптън", Александър Митрович - "Нюкясъл", Адем Ляич - "Торино", Филип Костич - "Хамбургер“ и други. Сърбите завършват годината на 36-о място в класацията на ФИФА.

Норвегия не успява да се изкачи и завършва на 59-та позиция с 3 успеха от 9 мача през 2017 г. В състава се отличават само няколко играчи и това са Хавард Нортвейт от „Уест Хем“, Мохамед Елиунуси от "Базел", Джошуа Кинг от "Борнемут", Стефан Йохансен от "Фулъм" и Йонас Свенсон от нидерландкия "АЗ Алкмар".

Дъното или не 

България успява да се задържи в топ 50 за 2-3 години, но това се оказва изключение. През 2019 г. и Ивелин Попов се оттегля от националния отбор. Отборът остава без лидер и без особени успехи. Отбори като Беларус, Косово, Черна гора, Грузия, Люксмебург и Литва вече са предизвикателство. Националният тим пак пада към 70-тата позиция в ранглистата на ФИФА, където се намира почти цялото десетилетие.

2023 г. вероятно е последната от 18-годишното управление на Борислав Михайлов. Лошите резултати, недоволството на привържениците и събитията около протеста на 16 ноември 2023 г. доведоха до политически натиск и в края на ноември Борислав Михайлов подаде оставка.

"Лъвовете" минути преди началото на мача с Литва, загубен с 0:2 в София през октомври 2023 г., Сн. БГНЕС

Българският национален отбор не записа нито една победа и завърши годината на 81-во място в ранглистата на ФИФА. От 10 мача България загуби 6 и завърши 4 наравно. Националите паднаха от Черна Гора, Албания и Иран, а най-срамно беше поражението от Литва с 0:2 в София, с което търпението на всички футболни привърженици се изчерпа.

В състава няма футболист, който да играе във водещите европейски първенства.

За сметка на това половината от футболистите на Норвегия и Сърбия играят в най-добрите европейски първенства, а някои от тях и в най-добрите отбори в света.

Съставът на Норвегия преди сблъсък с Швеция по време на мачовете от "Лигата на нациите" през 2022 г., Сн. Getty Images

За тези 18 години Сърбия играе на Мондиалите през 2006, 2010, 2018 и 2022 г. и въпреки че не успява да се класира за повечето Европейски първенства досега, все пак ще играе на Евро 2024 в Германия.

Норвегия, подобно на България, няма участие на нито един голям форум. Разликата е, че за националния отбор на тази държава бъдещето изглежда повече от светло заради всички млади футболни звезди в състава, докато България вероятно ще трябва да почака още дълго преди националният отбор отново да стане част от най-добрите в Европа и света.

Дори и това да се случи в близките 10-12 години, би се дължало по-скоро на промени във формата на турнирите, отколкото на футболни качества.