"Много е лош." "Възпитайте си го." "Как е възможно такова поведение?" "Обследвайте го." "Нашето училище явно не е за него." – това са думите, които родителите на 7-годишния Мартин* чуват, докато търсят начин да помогнат на сина си. Вместо подкрепа, срещат обвинения, вместо разбиране – подписки, натиск и усещането, че детето им е нежелано. "Ние никога няма да забравим този първи клас, той беше много уплашен и се чувстваше сам", казва майката.

Зад етикета "лошо дете" стои не липса на възпитание, а Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Оказва се, че образователната система по-лесно посочва виновни, отколкото намира решения. Така родителите на първолак са принудени да избират между училището и психичното спокойствие на детето си.

"Лошото" дете

Мартин е роден в чужбина. В съседна Гърция той посещава ясла, а после и детска градина. Поведенчески проблеми там няма. Семейството му се връща да живее в България преди две години.

Детето, обучавано в образователна система, в която децата започват училище на 6-годишна възраст, е вече готово да започне основното си образование. Въпреки това обаче посещава предучилищна група в детска градина у нас. Там за първи път родителите научават, че детето им е "лошо" и "невъзпитано".

"Още тогава той тръгна на психолог. Никой не беше дори споменавал възможността поведението му да е невронетипично, ние също не сме го допускали. От градината ни обвиняваха, че не правим нищо за детето си", разказа майката Екатерина* пред Mediapool.

Мартин продължава да посещава психолога си и през цялото лято преди училище. Родителите, на свой ред, работят с детето у дома. Специалистът заключава, че детето е готово да започне училище. И то започва първи клас в 38. ОУ "Васил Априлов".

"Той започна много добре и с голямо желание. След първия месец обаче стана тревожен и започна да плаче в училище", разказва майката.

Психоложката на Мартин съветва класната да осъществява физически контакт с детето, например, с прегръдки, за да му вдъхне чувство на спокойствие.

Към онзи момент Мартин не споделя защо се чувства зле. По-късно разкрива, че тогава група третокласници са го тормозили с обиди.

"Тревожността прерастна в тантруми, които са нетипични за възрастта", казва Екатерина.

Става дума за интензивни емоционални изблици, които могат да се проявяват по различни начини – от плач и викове до тръшкане на земята или удряне. Обикновено тези емоционални прояви са типични за децата на възраст между 2 и 4 години. Те се случват тогава, когато детето се бори с твърде силни емоции и не успява да ги изрази иначе.

Ситуацията на първолака става още по-трудна, когато то влиза в конфликтни отношения с две от момчетата в класа. Трите деца не могат да общуват пълноценно и не са полезни, както едно за друго, така и за дисциплината на класа. Родителите на Мартин виждат като единствен изход преместването му в друг клас.

"Тогава настояхме да го преместят в друг клас дори и като форма на наказание. Няма други механизми, по които това да се случи", обяснява Екатерина.

Молбата на родителите обаче е отхвърлена, защото паралелките са с изпълнен капацитет. В същото време обаче ситуацията на Мартин в училище се влошава.

"Имаше доста агресия между трите деца. Ако единият е спокоен, то някой от другите двама закача. Убедена съм, че е било много трудно да се провеждат часовете. Всички учители се оплакваха", разказва Екатерина.

В този период Мартин посещава психолога, при който го водят родителите му. Училищният психолог опитва да разговаря с детето при проблемни ситуации по време на учебните дни, но не успява да намери път към него.

"Цялата комуникация с училището беше едно обвинение. Ние трябвало да направим нещо. Ние наистина му говорехме, разигравахме ситуациите като ролеви игри, за да знае как да подхожда. Водехме го на психолог два пъти в седмицата. Влагахме в това страхотен финансов ресурс", обяснява Екатерина.

Така се стига до родителска среща през декември, която майката описва като "първият публичен линч".

"Обследвайте го"

До този момент родителите на Мартин не подозират, че текат паралелни чатове между класната и други родители на деца от класа.

"Класната е била подложена на натиск. По време на родителската среща тя непрестанно въздишаше", спомня си Екатерина.

Тогава майката чува от родителите въпроси като "Как може така да се държи това дете?" и "Какво правите вие?".

Екатерина обяснява как Мартин посещава психолог, как вкъщи непрестанно му се говори. Тогава две други майки – едната психолог, другата клиничен психолог – я съветват да започне психиатрично обследване на детето си. Свободен час има чак за април, а дотогава има месеци, в които училището трябва да намери начин да приобщи 7-годишния Мартин и да осигури нормалното провеждане на часовете.

При съмнение, че дете има нужда от допълнителна подкрепа, заради затруднения в поведението, комуникацията, адаптацията или самото учене училището може да направи Функционална оценка на образователните потребности на ученика. Оценката се прави от екип за личностно развитие в училището, който най-често включва директора на училището, класната ръководителка, учители на детето, психолога на образователната институция, педагогическия съветник, родителя, а при нужда и външни специалисти. Идеята е да се изготви план за подкрепа на детето, който да отговаря на индивидуалните му потребности. Такава оценка за Мартин по думите на майка му не е правена.

Цялата отговорност за поведението му в училище поемат родителите му. Те обаче към онзи момент не подозират, че основната пречка пред спазването на правилата в училищна среда за Мартин е импулсивността му вследствие от Синдром на дефицита на вниманието и хиперактивността (СДВХ).

"Палавите деца" със СДВХ

"При този синдром в предната част на мозъчната кора има недостиг на кислород и на допамин и всъщност контролът на импулсите е много затруднен. Например, ако някой го дразни, му е много трудно да не реагира по някакъв негативен начин", уточнява Екатерина.

СДВХ при децата често се възприема като "палуване" или липса на добро домашно възпитание. В действителност обаче мозъкът по особен начин реализира процесите на концентрация, импулсите и енергията. Мисълта прескача бързо от едно към друго, любопитството избухва мигновено, а способността да се задържи фокус върху нещо скучно често се разпада като пясъчна кула под вятър.

Дете със Синдрома на дефицита на вниманието и хиперактивността може в час едновременно да слуша учителя си.и да следи шумовете в коридора, движението през прозореца и собствените си идеи, които се раждат с неудържима скорост. То не че "не иска" да внимава, а най-често просто не успява да филтрира света.

СДВХ се проявява с разсеяност, прибързани реакции, забравяне, прекъсване на разговори, постоянна нужда от движение, но и като необикновена спонтанност, въображение и емоционална чувствителност. Когато средата е разбираща и добре структурирана, тези деца не са "проблемни", а деца с различен ритъм на внимание – ритъм, който може да бъде труден за класната стая.

"10% от всички хора по света имат СДВХ. Това прави по около 2 деца във всеки клас", отбелязва майката на Мартин.

В разговор с Mediapool Криста Димовска, която е училищен психолог, обяснява, че често симптомите се открояват ясно за първи път в първи клас, когато от детето се изисква засилена и продължителна концентрация.

Попитана доколко педагогическите специалисти и училищните психолози са подготвени да разпознаят състоянието, тя отговори:

"По закон и на хартия – да. В учебните програми на психолозите и педагогическите факултети темата е застъпена, а МОН провежда регулярни квалификационни курсове. На практика обаче – не винаги е достатъчно. Често симптомите на СДВХ погрешно се интерпретират като "липса на първите седем години", "невъзпитаност" или "глезотия". Проблемът е, че масово специалистите разпознават хиперактивното момче или момиче, което тича в час, но пропускат дефицита на вниманието (особено при момичетата, които по-често проявяват т.нар. "тиха" форма – замечтаност и разсеяност)".

По думите на Димовска с ученици със СДВХ учителят трябва да подхожда с емпатия, партньорство и спокойствие.

"Редно е да настани детето на първия чин – близо до себе си и далеч от прозореца и вратата, да поддържа постоянен зрителен контакт и да улавя моментите, в които вниманието започва да избледнява, за да го върне нежно към задачата, без да го излага пред класа", смята тя.

Според психоложката изграждането на приемаща среда в класа, за да се избегне стигматизирането на детето също е работа на училището.

"Преместете го в частно училище"

Усилията да се впише първокласника Мартин в класа си полагат най-вече неговите родители, които и по време на зимната ваканция учат детето как да се държи добре в часовете.

"Много говорихме с него, изпитвахме се. Той на теория всичко знаеше. Пред вратата на училището го питах: "Какво правиш, ако някой те дразни?", а той отговаряше: "Отивам при учителката или продължавам да си вървя", разказва Екатерина.

Идеята на родителите е да обяснят на детето, че класната ръководителка е негов приятел и проблемите трябва да се отнасят или към нея, или към друг възрастен. Първата седмица след ваканцията детето е спокойно и няма нито една проява.

"Във втората седмица след ваканцията третокласниците, които го бяха тормозили по-рано, го подлъгали в тоалетните, бутнали го и затворили вратата. Пръстът му беше силно прищипан. След този случай неговата агресия се завърна с пълна сила", обяснява майката.

Седмица по-късно, според свидетелства на деца, се разиграла друга случка, в която Мартин посегнал физически на своя съученичка – поведение, което родителите му остро осъждат. По повод на това събитие се свиква втора извънредна родителска среща.

На срещата присъстват и представители на ръководството на училището. Основната тема е колко "лош" е Мартин и колко проблемно е поведението му, но не се предлагат никакви решения.

"Тогава вече се бях информирала малко. Знаех, че има възможност да се наеме медиатор, който да присъства в клас за да следи как се зараждат конфликтите в класа и да помага за тяхното разрешаване. Има дори възможност родител да присъства в клас, аз бях готова да отделя от времето си", разказва Екатерина.

Предложението и обаче не се възприема нито от учителите, нито от родителите. Решението според тях е "да си го възпитате". Все пак се стига до консенсус детето да бъде преместено в друг клас. Междувременно детето остава у дома докато се уреди въпросът да продължи в друга паралелка.

"На следващия ден ни се обадиха и ни поканиха на среща. Присъстваха класната, психоложката и двете заместник-директорки. Информираха ни, че всички паралелки в първи клас в училището са направили подписка, с която заявяват, че, ако детето ни бъде преместено в техния клас, ще подават жалби и сигнали до социалните", споделя майката.

По думите ѝ от училището казали, че ще бъде най-добре родителите да преместят детето в частно училище, защото тяхното "явно не е за него" и "му идва в повече". Майката и бащата на Мартин възприемат казаното като своеобразно изгонване, защото пред детето не стои нито възможността да остане в класа си, нито да бъде преместено в друга паралелка.

"След това той беше в болнични за около месец и половина и нямаше никаква връзка с училище. Преподавахме му уроците вкъщи", обяснява майката.

"На тази среща беше казано, че училището не може да предложи абсолютно никакъв начин за продължаване на обучението при тях. След този месец и половина ние поискахме да изложат какви мерки са предприети, да преставят от тяхна гледна точка какво се е случило. Изведнъж можеха да предложат всичко", добавя тя.

Мартин завършва първи клас дистанционно – по Zoom, от вкъщи. Във видеовръзка детето наблюдава и участва в учебните часове, които се провеждат в училището.

"Така имаше връзка с училището. Психологът и психиатърът го предложиха. Не беше съвсем откъснат от средата, но нямаше нужда да се среща с децата, с които е в конфликтни отношения", посочва Екатерина.

Версията на училището

Mediapool се свърза с 38. ОУ "Васил Априлов". Оттам съобщиха, че в момента се извършва проверка и предстои установяване на фактическата обстановка по случая.

От учебното заведение обясниха, че учениците се приемат в първи клас с удостоверение за училищна готовност, където се дава информация за силните и слабите страни в подготовката на децата.

"На тази база и в рамките на месец или два след началото на учебната година е възможно идентифицирането на определени затруднения", пише директорката Величка Таседжикова.

По думите ѝ при възникване на конфликт в паралелка или група се пристъпва към диагностика на проблема, анализ и разрешаване, при което се включват всички заинтересовани страни.

"Поведението на учениците се обсъжда изключително и само с техните родители, но и в
класа, когато има отношение – физически и вербално – към другите ученици", посочва Таседжикова.

Тя твърди, че в училището се прилагат всички механизми за предоставяне на обща и допълнителна подкрепа, които са нормативно предвидени – идентифициране, провеждане на оценка и потвърждаване на допълнителна подкрепа от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – работа с ресурсен учител, психолог и логопед.

Що се отнася до функционалната оценка на ученик, директорката отбелязва, че към нея се пристъпва "след установени медицински или други показания".

"Най-напред се предоставя обща подкрепа за личностно развитие (НПО предвижда за това три месеца), след което при необходимост се преминава към процедура за определяне на допълнителна подкрепа", пише тя.

Това обаче не би било обяснение защо, ако училището не е идентифицирало затрудненията на ученика през ноември (два месеца след началото на учебната година) и предоставяло обща подкрепа за личностно развитие в рамките на следващите 3 месеца (до февруари), след това не е пристъпило към изготвянето на функционалната оценка в случая на Мартин, за което свидетелстват родителите.

"Съгласно Наредбата за приобщаващото образование, училището не изисква ТЕЛК или медицинска диагноза, за да започне процедура по оценка. Докато тече официалното обследване и функционалната оценка, което по закон отнема време, училището може и е длъжно веднага да предостави обща подкрепа за личностно развитие", обяснява психоложката Димовска пред Mediapool.

Общата подкрепа би трябвало да се изразява в индивидуални консултации по предмети,
консултации с училищния психолог и прилагане на гъвкави методи на преподаване от страна на самите учители в клас.

Мнението на директорката Таседжикова е, че в 38. ОУ "Васил Априлов" се вземат "необходимите мерки за опазване на живота и здравето на децата и за тяхното благополучие".

Втори клас, но в чужбина

Междувременно родителите на Мартин са започнали частно обследване на детето при психиатър. Към момента то е напреднало, но все още не е приключило. Те не са сигурни, че ще завършат процедурата, защото на този етап това няма да им бъде необходимо.

Мартин ще учи във втори клас в Гърция. В разговор с бъдещото му училище на майката е обяснено какъв е методът на работа с деца, които показват проблемно поведение.

"Първата стъпка е разговор с родителите и психолога на училището. Целта е да се разбере какво е семейството на детето и изобщо средата му. Родителят е съветван, а не обвиняван, защото има разбирането, че той не е специалист. Ако конкретната ситуация го изисква се включва ресурсен учител. Първо се работи в училище, като родителите не могат самосиндикално да започнат обследване, а само, когато училището го препоръча", обяснява Екатерина.

Що се отнася до работата с детето у дома родителите на Мартин се съветват с професионалисти и търсят начини за справяне с емоционалните реакции на детето.

"Разковничето е ние като възрастни да променим реакциите си, когато на него му е трудно и не може да се контролира, за да може да изгради навици за контрол. В тази фаза се намираме самите ние. Това е дълъг и труден процес, но се отплаща, нашата връзка се подобрява и той се радва на успехите ни в това отношение", посочва майката.

Тя е изготвила брошура, която да насочва родителите как точно да постъпят, ако детето им прояви агресия в училище.

"Такива случаи има във всички класове. Насилие има и срещу самите родители по чатове групи", обяснява тя. 

Желанието на Екатерина да превърне личния си опит в помощ за други семейства показва, че случаят на Мартин далеч не е изолиран. Историята му не е само история за едно дете със СДВХ, едно семейство или едно училище. Тя поставя по-големия въпрос доколко българската образователна система е подготвена да разпознава различията и да подкрепя децата, които не се вписват в очакванията за "удобно" поведение. Когато трудностите се посрещат с обвинения, а не с разбиране, най-високата цена плащат именно децата. И ако приобщаващото образование е повече от добра идея на хартия, то трябва да започва от готовността да се търсят решения, преди да се търсят виновни.

*Имената са сменени с цел защита на самоличността на детето и неговото семейство.