От ОЛАФ ли трябва да ни кажат как на Илиянци се купуват фактури?

Като представител на бизнеса в България, а и като бивш зам.-министър, какви послания разчетохте от директора на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер при визитата му у нас?

Преди визитата на г-н Брюнер, когото имам честа да познавам, се опитах да науча от вас и ваши колеги, както и от Представителството на самата Европейска комисия за повода на посещението, с кого ще се среща, ще има ли публични изяви. Нищо не научих.

Изявленията след визитата не бяха многословни и очевидно тя е била свързана с нещо неприятно, което засега не е удобно да се изнася.

Очевидно е, че посещение от този ранг, в разгара на почивния сезон, както за европейската, така и за българската администрация е неприятно. То премина като кратък летен дъжд, но не съм убеден дали е било също толкова освежаващо.

За мен причина за посещението е или поискана от вицепремиера г-жа Меглена Плугчиева помощ от г-н Брюнер, за да засили тя своя авторитет и да прокара по-радикални промени или той пристигна да помоли лично някои лица да поемат отговорността за спрените пари и дадат европейски пример поне с оставките си, тъй като съдът ни, изглежда, няма да може да осъди никого.

Доколко ефикасни са поисканите от вицепремиера Плугчиева ежемесечни одити на ОЛАФ в българските структури, отговарящи за еврофондовете? Дали не са прах в очите, че се предприемат мерки срещу злоупотребите, или признание, че българските органи са безсилни да се справят с контрола върху финансираните от ЕС проекти?

Г-жа Плугчиева се опитва да предприеме реални практически мерки, но вероятно не може да се пребори със съпротивата на повечето от министрите. Тя се сблъсква ежедневно с родни административни практики, които контрастират с общоприетите принципи и морал в Европа. Тя е наясно, че не може да разчита на българските контролни органи и е права да настоява за одити от ОЛАФ, защото няма време да си създава свои структури.

Българската общественост след двадесет години с прах в очите от прехода ще трябва да разбере, че същите наши контролни органи проверяват и начина на изразходване на парите от нашия бюджет. Това е притеснително, но няма как да поканим ОЛАФ, затова може би следва да имаме зам.-министър-председател и Министерство по целесъобразното изразходване на държавния бюджет, особено пък в условията на няколкото поредни години с огромен бюджетен излишък.

“Оригинални” ли са схемите за финансови злоупотреби, които български бизнес структури прилагат за отклоняване на средства от европрограмите?

Българските схеми не са оригинални, а брутални. Те са добре известни, международно приложими и свързани и с други данъчни нарушения, както показват някои от разкритията.

Проблемът е, че някои органи у нас чакат сигнали отгоре и отвън вместо просто да се огледат или прочетат вестниците. От ОЛАФ ли трябва да ни направят забележка, че на Илиянци може да си поръчате фактура или че повечето мощни и скъпи джипове и лимузини, а и недвижимо имущество се води на фирми, които са на загуба и плащат минимални заплати дори на ръководните си кадри?

От ОЛАФ няма да дойдат да ни правят проверки, че статистиката на потреблението на населението тотално не съответства на декларираните доходи, както и на официалния внос. Причината е в сивия бизнес, който е навсякъде, но управляващите трудно го забелязват от служебните си коли и честите полети до Брюксел.

Затова нека поне за един месец да слязат от мерцедесите и да не ходят с тях и на почивка, ами да тръгнат пеша или поне с колело, за да ги забелязват тези неща.

Прозрачният бизнес в лицето на големите работодателски и неправителствени организации настоява за свиване на сивия сектор, но имаше случаи контролни органи да отказват проверка на незаконно работещо месопреработвателно предприятия под предлог, че на този адрес няма регистрирана фирма.

Е, как да има регистрация, като то работи нелегално - в черния сектор или, може би, като се натровят няколкостотин човека, тогава ще го забележат?

Бизнесът предложи и разумни мерки по ограничаване на кешовите транзакции, които се ползват от и под натиска на сивия сектор, за да се скрие откъде идват и къде отиват повече от 10 милиарда лева. Правителството отново нехае и чака намек от Брюксел, като този за бизмитната търговия, какъвто, сигурен съм, рано или късно ще получи, защото не е нормално при 6-7% икономически ръст и ръст на доходите да имаш 65% средногодишно увеличение на кешовите операции над 30000 лева за последните три години.

Какво е вашето виждане за т.нар. предупредителен или "черен списък" с фирми, за които се подозира, че злоупотребяват със средства от европейските фондове и националния бюджет? Какви трябва да са критериите за вкарване в този списък и каква част от него трябва да е публична?

Моето разбиране за публичност е особено радикално. Считам, че с идването на новата демокрация в България депутати залитнаха и установиха какви ли не демократични институти като банкова тайна, данъчна тайна, митническа тайна и каква ли не, които бяха особено полезни за организираната престъпност.

Един главен прокурор се беше оплакал, че му е известно данъчното досие на известен картофен бос, но по закон няма достъп до него и следователно не може да го преследва.

Фирмите, кандидатстващи за европейски пари, трябва да са прозрачни и цялата информация за тях да е достъпна. Кандидатите с нереални офертни цени, заплати, данъци и други ще бъдат отхвърлени от съответните браншови организации, които трябва да имат правото да искат проверки от държавните контролни органи в некоректните фирми.

Ще имат ли ефект планираните промени в Закона за обществените поръчки и въвеждането на звено от наблюдатели в АОП за рисковите процедури по европроекти? Какво още може да се направи, за да се подобрят механизмите по ЗОП, за да не се бавят или опорочават обществените поръчки?

Не съм специалист по ЗОП, но има нужда и от предварителен и най-вече от последващ контрол. Ефектът зависи от правомощията и честността на хората, които ще работят там. Иначе измамите стават в частта изпълнение на поръчката. Да сте чули обаче някога контролен орган на обществените поръчки да е установил, че договореното първо качество италиански плочки, например, е заменено с четвърто от съседна или по-далечна азиатска държава? Или че одобреният образец бюро или кондиционер няма нищо общо с доставените и т.н.?

Не е ли пресилено да смятаме, че сме един от най-големите “злодеи” в неправомерното използване на евросредства?

Голяма е вероятността да има и по-големи “злодеи” от следващите членове на ЕС, ако не си вземат поука от нашите грешки, както ние не си взехме на времето поука и за масовата приватизация, и за организирана престъпност, и за европейските фондове от другите бивши соцстрани.

* В момента Стамен Тасев е изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите