Джонатан Ангелов е френският предприемач на годината с български корени. Неговата вдъхновяваща история, излязла като от приказка, за малкия Джони от село Попица, който прекарва летните ваканции с баба и дядо, до бизнес за милиарди в Париж днес е разказана в книгата му "Нищо за губене" (издателство "Книгомания") и вече е на българския пазар.
У нас Джонатан Ангелов не е много известен, но в последните дни нашумя покрай документалния филм за него - "Попица - Париж - Луната" на журналистката Десислава Минчева.
В петък вечер малката зала на кино "Одеон" не успя да събере всички желаещи да чуят и видят невероятната история на Джони, който долетя от френската столица за премиерата на лентата.
Заради огромния интерес милионерът остана без място, но това не се оказа проблем. С неслизаща от лицето му усмивка той седна на стъпалата до братовчедите от Правец - Ники и Биляна. Спомените с тях са незабравими, защото леля му готвела най-вкусните гозби и имало храна в изобилие, за разлика от Попица и Париж, когато често заспивал гладен.
"В Правец беше много луксозно. Всеки път, като отивах при леля казвах: "Умирам от глад". Тя готвеше вълшебно, а Били (братовчедката - бел. ред.) ме запозна с всички момичета. Ядене и жени - любимата ми ваканция", връща лентата назад Джонатан. В София той за първи път видя документалния филм за себе си.
"Това е един филм за малкия и много беден Джони, на който майка му много рано му казва: "Хей, момченце, оправяй се сам!" И той се оправя. Защото не го е страх да се цели в Луната", каза Десислава Минчева.
Приказната история на Джони
Историята на Джонатан Атанасов е като приказка, случила се в живота.
Роден е от майка българка емигрантка и неизвестен баща. Животът му преминава във Франция, но през летните ваканции се връща при баба и дядо на село. На 12 години вече трябва да се оправя сам. Преминава през приемни семейства, социални институции и години на несигурност, белязани от липса, самота и борба за оцеляване.
Малкият Джони Ангелов Сн.Личен архив
Днес е един от най-разпознаваемите предприемачи на френската технологична сцена. Именно тази среда изгражда у него мислене, което по-късно ще се превърне в негова сила - когато нямаш нищо, можеш да си позволиш да рискуваш всичко.
Джонатан Ангелов е съосновател на компанията "еднорог" Aircall, която днес е оценена на над 1 милиард евро. Той управлява Offstone - мащабна платформа за инвестиции в недвижими имоти. Развива дейност чрез Aguesseau Capital и подкрепя млади предприемачи като бизнес ангел.
През 2024 г. е обявен за "Предприемач на годината" от Парижката търговско-промишлена камара, Министерството на финансите на Франция и ÉcoRéseau Business. Името му влиза в престижния Топ 50 на лидерите, които движат френската икономика (Institut Choiseul).
Световните медии също са впечатлени. Le Figaro го определя като "един от най-впечатляващите примери за социална мобилност във френската икономика", а BFM Business го сочи за "вдъхновяващ модел за новото поколение предприемачи". Les Echos акцентира върху "предприемаческия му усет и способността да превръща трудностите в стратегическо предимство".
Освен предприемач, Джонатан Ангелов е и активен публичен говорител по теми като социална мобилност, образование и изграждане на кариера "от нулата". Участва в десетки конференции и университетски форуми, където насърчава младите хора да търсят възможности отвъд ограниченията на средата.
"Нищо за губене"
Българското издание на книгата му "Нищо за губене" е по-добро от френското, каза Деси Минчева. Причината е, че в него има специална глава за "малкия Джони", който изкарва първите си 5 лева в България.
Джонатан Ангелов и Десислава Минчева от парижкия дом на бизнесмена, който гледа към Айфеловата кула - една сбъдната детска мечта Сн.Книгомания
Връзката между Десислава Минчева и Джонатан Ангелов става случайно. Докато кореспондентката на бТВ за Брюксел и Западна Европа гледа любимото си френско токшоу научава, че Джонатан Ангелов има български корени. Това я грабва и веднага му пише.
Така се ражда идеята за документалния филм за живота на малкия Джони между Париж и село Попица, който мечтае да стигне Луната. Оператор на лентата е Борис Пинтев, който "снима с мащаб към детайла", както се изрази Деси Минчева. Автор на монтажа е "невероятната" Калояна Славова.
Пред журналистката Джонатан Ангелов разказва за детството си в България през 80-те и 90-те години и за ваканциите в село Попица, община Бяла Слатина. Тази глава отсъства във френското издание.
Докато е в Попица, често го питат: "Ти циганин ли си", а той им отговаря с усмивка: "Не, французин". Но не му вярват много, защото бил прекалено мургав и с черна коса.
Джонатан Ангелов разказа как се къпел заедно с другите деца в канала, макар водата да била доста жълта. Обикалял и с "балканчето" (марка колело от времето на социализма - бел.ред.) селските улици. Симпатичният му български език е останал точно от това време.
"Сърцето ми е в България. Когато бях тъжен в Париж си мислех за България и това ме караше да се усмихвам", каза днес порасналият Джонатан, който не е загубил детската си усмивка.
Първите 5 лева също печели у нас. Набира кофа с домати от градината и ги продава на пазара в Бяла Слатина по 1.50 лв. за килограм, докато всички останали ги продават за 50 стотинки. Звучи ви познато, като приказката за Рокфелер и ябълката.
Но незабравими за Джони са 5 лева, изкарани от целувки. Предложението направо го стъписало, защото френските момичета обикновено трябвало да ги ухажваш, докато българските сами предлагали, че дори и плащали. Но тези целувки остават незабравими, за цял живот. Първото му влюбване отново е в България, а името ѝ е Наталия. Бизнесменът отбелязва, че българските жени са по-хубави от французойките.
Порасналият Джонатан Ангелов с мама Краси на фотосесия в Златни пясъци през 1998 г. Сн.Личен архив
Но най-съкровената дума за Джони е "мама", която днес е "звездичка". Казва, че когато му е трудно или е болен той мислено отива при нея и веднага става по-добре. Макар да са минали години, не е забравил стихотворението "Мила моя мамо, сладка и добричка, как да кажа мамо, колко те обичам", а очите му се пълнят със сълзи.
И въпреки че майка му неведнъж му е казвала, че няма какво да ядат и: Оправяй се сам!, днес той съжалява, че не ѝ е казвал колко я обича по-често докато е била жива.
"Цял живот хората ми казваха, че няма да стана, защото си беден. Трябва да работите повече от другите, да рискувате, да мислите, че всичко е възможно и мечтите се сбъдват", е рецептата за успех на Джонатан Ангелов.
Най-ценният урок на книгата "Нищо за губене" е, че бедността не убива мечтите, че бизнесът не е само пари, посочват от издателство "Книгомания".
Книгата съчетава личната история на Джонатан с конкретни принципи за успех. В нея той говори откровено за провалите, съмненията и решенията, които оформят пътя му. Споделя практически уроци за изграждане на мислене, дисциплина и способност за действие в несигурна среда.
"Нищо за губене" не е просто биография, а пътна карта за излизане от нулата. Тя съчетава личната история с принципите за успех в несигурна среда. Труд, любопитство, смелост и постоянна отвореност към света. С послание, което обобщава философията на автора: бъдещето не е даденост - то се изгражда.
"Написах тази книга, за да помогна на други", каза Джонатан Ангелов.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Кой си може си може..
Кристо ако трябваше да си плаща обучението в художествената академия, никакъв Кристо нямаше да излезе. Добре че тогава обучението в художествената академия е било безплатно. И за благодарност неблагодарника една дума не каза на български. Имам брат на баба ми който му е преподавал в художествената академия и който е бил против комунизма но не е напуснал България и говореше на български.
Постигналите не ходят да се хвалят с парите си и да плещят глупости като "Ядене и жени - любимата ми ваканция". Те работят, даряват, отглеждат деца. Можеш да извадиш тариката от Попица, не можеш да извадиш Попица от тариката. Но проблема не е тарикатът - проблема е нацията от будали които са готови да повярват че това е моделът за успех. И хора които знаят цената на всяко намаление в Кауфланд - но си нямат идея при кого отиват парите им. Таква нация е обречена на експлоатация. Тези които го разберат - бягат. Остават ... лелчиките с перлените огърлици.
"парижкия дом на бизнесмена, който гледа към Айфеловата кула" - в Париж ВСИЧКО гледа към кулата, освен ако човек не е на някоя от терасите й. Забелязва го още Мопасан, който я мрати толкова, че си пие кафето само в нея. За да не я вижда. Днес щяха да го изкарат хейтър. Иначе поредната синюкожу-шербетена история. И не става ясно какъв предприемач е - технологичен или строителен. Нейсе, "булгаро-францюзиш цигойнен" - това звучи гордо. ПП - и кристо, и брат му анани бяха милицейски галеници, набедени за "творци". След 50 г. никой няма да ги помни.Аре цъкайте ми минуси, ще го преживея.
Може пък Кристо , за когото намеквате, да е имал кристално кълбо и да е видял цялата омраза която се изля върху Дара и си е казал, я по-добре по-надалеч от тая Булгаранга! А и още нещо, Асен Йорданов, поинтересувайте се кой е, винаги до последно е държал да се знае, че е българин, а България го беше заличила като такъв. Има и още такива българи да не ги изброявам.
Не състоятелно. Това е само някакво предположение, което не почива на нищо.
А в България само тъпи алкхолизирани селски мутри - пишман бизнесмени перящи пари на червената номенклатура.
Това, че не разказва на французите за собственото си детство, не означава нищо. Издаването на книга е бизнес - издателят знае пазара, знае какво се търси и как да се разкаже. Тоест - ако проучването показва, че има минимален интерес към детството на човека, такава глава в книгата няма да има.
Роди ме майко с късмет (ще добавя и с талант) и ме хвърли на смет. Но се питам защо издигнали се наши момчета, се срамуват или не обичат да показват българските си корени. Един такъв не пожела да каже и дума да каже на български, а тук му се кланяха. Ето този, наистна феномен, израстнал от нищото не разказва на французите за българското си детство.
Нещастник! Човекът е тръгнал от нищото и с ум и труд е станал милионер/милиардер, известен, уважаван човек. Няма никакво значение кой е баща му и коя е майка му. А ти какво си постигнал в мизерния си живот? Станал си неизвестен завистник и мрънкало.