От този край няма да последва ново начало

Добри новини от Ирландия: икономиката бележи стабилен растеж, приходите от данъци също се увеличават. Въз основа на това правителството в Дъблин очаква още догодина да се върне отново на финансовите пазари и да бъде в състояние да не разчита повече на спасителни заеми от страните от еврозоната. Очевидно ирландците са на правилен път.

Това за съжаление не може да се каже за Гърция. През последните 16 месеца страните от еврозоната и Международния валутен фонд предоставиха на Атина финансова помощ в размер на 65 милиарда евро. Гърция обаче сега е по-близо до пропастта на банкрута, отколкото в началото на спасителните действия. Страната все повече затъва в блатото на дълга.

Министър-председателят Георгиос Папандреу сравни пътя на своята страна с Омировата "Одисея". Само че докато в крайна сметка Одисей успява да стигне до Итака, Папандреу е заплашен неговото пътешествие да свърши като това на "Титаник".

Твърде дълго спасителите на Гърция и самите гърци живееха с илюзията, че страната има проблем само с ликвидността, който може да бъде решен чрез финансова помощ. В действителност обаче Гърция е в неплатежоспособност. Тази горчива истина започва да става все по-ясна в Европейския съюз. Затова се мисли за масирано опрощаване на част от дълга.

Впрочем това щеше да има смисъл само, ако в бъдеще разходите им престанеха да са по-големи от приходите, а в икономиката имаше изгледи за растеж. Гръцките профсъюзи защитават привилегиите на работещите в държавния сектор и блокират онези структурни реформи, които може да направят страната конкурентноспособна. С всеки изминал ден със своите стачки те допринасят за това Гърция да затъва все повече.

Правителството дава обещания за реформи и праватизация, но не ги изпълнява. Парламентът приема закони, но те не се прилагат.

Социалистическото правителство не смее да се пребори с клиентелистките интереси. Почти всеки четвърти грък, който работи, получава възнаграждението си от държавата. Но вместо да намали раздутия щат в този сектор, след като зае премиерския пост, Папандреу осигури постове в държавния апарат на десетки хиляди хора.

Нищо чудно, че планината от дългове се увеличава още повече - от 166 процента от БВП тази година до 189 процента догодина. Това е над три пъти над тавана на Европейския пакт за стабилност. Дори и най-доброжелателните наблюдатели признават: правителството на Папандреу няма нито политическата воля, нито силата да извърши необходимите реформи.

Това, което прави ситуацията още по-безизходна е, че не се вижда алтернатива. В тази придобила мащабите на екзистенциална заплаха криза гръцките политици би трябвало да преследват една исъща цел. Но консервативният водач на опозицията Антонис Самарас отказа да поеме политическа отговорност. Не само Гърция е на ръба на фалита. Политическата система също е фалирала. Гърците са загубили доверието си в техните политици. Деветдесет процента от от тях не са доволни от социалистическото правителство, но също толкова са недоволните и от консервативната опозиция.

Докато партиите се карат, страната изпада във все по-дълбока рецесия. Не на последно място това е и резултат от деструктивната данъчна политика на правителството на Папандреу, която отнема все повече пари от икономиката. Харчещата разточително държава иска да се стабилизира на гърба на честнитеданъкоплатци. В това време правителството не смее или не съумява да се пребори ефективно с хората с големи доходи, които укриват данъци.

Опрощаването на част от дълга изглежда все по-близо, но няма да спаси страната. Това може да осигури на Гърция само едно кратковременно възстановяване. Гърция рискува само след няколко години отново да се озове на ръба на фалита, защото за онези драстични реформи, от които страната се нуждае, няма нито политически, нито обществен консенсус.

"Или ще се променим, или ще загинем", предупреждаваше Папандреу своите сънародници през последните месеци. Изглежда гърците са избрали да загинат.

По БТА