Отровният разлив в Унгария достигна Дунава

Отровната кал, изляла се от хвостохранилище на унгарски алуминиев завод, е стигнала днес до Мошонски Дунав (Мошони Дуна на унгарски), което представлява южен ръкав на реката, съобщи в четвъртък говорител на унгарската Националната служба по бедствията, цитиран от Ройтерс.

Разливът е стигнал в 7.30 часа по Гринуич до Мошонски Дунав, който се отделя от Дунава близо до унгарската граница със Словакия и Австрия и после се влива на изток отново в основното русло на реката.

В понеделник пробив по още неустановена причина в стената на хвостохранилището на завода за алуминий в град Айка (на 160 км западно от Будапеща) доведе до изтичането на около 1.1 милиона кубически метра токсична тиня. Четирима души загинаха, а трима продължават да са в неизвестност.

Говорителят на унгарската служба по бедствията уточнил, че токсичността на носената от реката тиня е намалена до степен, в която тя не се очаква да нанесе щети на околната среда. Показателят за киселинност на калта, който е бил 12, сега е под 10.

Специалистите не очакват вредни последици в българския участък на Дунав

Специалисти от българската екоинспекция в Монтана, както и на областния управител на града, смятат, че до замърсяване на Дунав в българския участък с тежки метали и отровни вещества няма да се стигне. Концентрацията на отровните веществата ще е минимална и няма да има последици за екосистемата.

Българското Министерството на околната среда и водите (МОСВ) съобщи, че експресният анализ на проби от Дунав сочи характерните за български участък стойности на активна реакция (рН), температура на водата, наситеност на кислород и електропроводимост.

Чрез регионалните лаборатории на министерството е започнало наблюдение за качеството на водите на реката в българския участък. Екип от регионалната лаборатория в Монтана е взел шест проби от реката на различни места. В лабораторията ще бъдат извършени анализ на взетите водни проби за наличие на тежки метали и изпитвания по физикохимичните характеристики за нитрати, ортофосфати, сулфати, хлориди, желязо, цианиди, амоняк, нитрити и обща алкалност.

Регионалната лаборатория във Враца пък ще извърши радиологични анализи на пробите по показатели алфа- и бета- активност.

Резултатите от биохимичния анализ на трите водни проби от българския участък, взети в началото на седмицата, ще бъдат готови по-късно в четвъртък.

По повод екокатастрофата в Унгария от МОСВ уточниха, че Регионалните инспекции по околната среда и водите извършват годишни проверки за правилната експлоатация на общо 12-те действащи хвостохранилища на територията на страната. Общият брой хвостохранилища в България е 33, от които 21 са спрени от експлоатация и рекултивирани.

На всички хвостохранилища, в зависимост от класа на сигурност, били изградени контролно-измерителни системи за следене на състоянието на стените на съоръженията. Води се техническа документация, в която се отразяват резултатите от измерванията и наблюденията.

"Унгария е достатъчно силна, за да се бори сама с последиците"

Унгарският премиер Виктор Орбан, който посети едно от селата, пострадали от бедствието, заяви, че Унгария няма нужда от пари, за да се бори с последиците от наводнението с токсична кал.

"Унгария е достатъчно силна страна, за да се бори сама с последиците от подобна катастрофа, следователно нямаме нужда от финансова помощ от чужбина" заяви унгарския премиер в Колонтар - най-близката община до източника на токсична червена кал от завод за алуминий, която наводни още 6 села и град Девечер.

Премиерът каза, че жителите на селото вероятно ще трябва да бъдат преместени, тъй като няма смисъл от ремонтиране на домовете им. Разрушените къщи пък щели да бъдат преградени, за да напомнят за екологичната катастрофа на следващите поколения.

В репортаж от Колонтар агенция Франс прес описва как жителите на Колонтар отчаяно се опитват да спасят всичко, което могат, от останалото от домовете им, опустошени от връхлетелия ги смъртоносен потоп червена тиня.

"Поне успях да намеря урната на баща ми, поне праха му успях да запазя, макар че изгубих всичко друго. . . ", казва жител на селото, цитиран от АФП.

Неговият девер установява с горчивина щетите: "Изгубих всичко, виждате ли спалнята ми? Тъкмо завърших ремонта ѝ, похарчих 5000 евро", добавя той. Жена му, бременна в осмия месец, е приета в болница с изгаряния, причинени от токсичната тиня.

Всичко в къщата му е покрито със зловонна червена кал, от пода до тавана, и мокетът и мебелите. . . "Това щеше да е стаята на момченцето ми, но сега няма да останем тук, не искаме да гледаме как детето ни расте в тази опасна среда", добавя той.

"Синът ми каза, че е дошъл краят. А и аз си помислих същото", разказва пред АФП 76-годишната Яношне Щумпе срещу дома на своята приятелка, останала погребана под къщата си. "По чудо останах жива: бях се вкопчила в гредата на свинарника", обяснява тя след завръщането си от болницата, където постъпила с изгаряния по краката и гърба.

"Синът ми остана в къщата и добре, че стана така, защото иначе щеше да е мъртъв. Той още е в болницата с много, много тежки изгаряния, допълва жената.

"Това е безпрецедентна екологична катастрофа в Унгария. Човешката грешка е повече от вероятна. Стената на резервоара се е скъсала за минута. Това е трябвало да бъде засечено. Борим се, за да спрем замърсяването преди Дунава", заяви в четвъртък унгарският премиер, цитиран от Ройтерс.

Еврокомисията се готви да извади всички поуки

Европейската комисия се готви да извади всички необходими поуки от катастрофалното екологично замърсяване в Унгария и, ако е необходимо, ще предложи ново законодателство за действие при подобни случаи, заяви за БТА Джо Хенън, говорител на комисаря по околната среда Янез Поточник.

Европейският съюз няма пълномощия да инспектира места като това в Унгария, където се случи бедствието. Това е отговорност на страните членки. И в случая предприятието, което е отговорно за замърсяването, е получило лиценз от унгарското правителство. Това правителство трябва да има увереност, че законите за опазване на околната среда се спазват. Те заявиха, че са инспектирали предприятието преди две седмици, казва Джо Хенън.

Феран Тараделяс, говорител на отговарящата за хуманитарната помощ и реакцията при кризи комисар Кристалина Георгиева, също заяви, че може да има промени в европейските закони и разпоредби за действия при кризи. Комисар Георгиева подготвяла предложения в тази насока, които щели да бъдат включени в неин доклад за усилване на възможностите на Европейския съюз да реагира при различни кризи.