Отстранени шефове на КТБ се усъмниха в избора на банки за изплащане на защитените влогове

Отстранените управители на КТБ поставиха под въпрос начина, по който са избрани банките, през които се изплащат около 3.6 млрд. лв. защитени депозити в трезора с отнет лиценз. В поредно писмо до премиера Бойко Борисов, публикувано от агенция БГНЕС, Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев заявяват, че обслужващите девет банки са избрани от фонда за гарантиране на влоговете по неясни критерии и "печелят доста добре от тази операция".

Четиримата отстранени директор припомнят, че "единственият публично оповестен критерий" е наличие на клонове в населените места, където КТБ има офиси. "Само че се оказа, че не всички клонове в съответните населени места ще се включат в изплащанията. Останалите критерии са дълбоко неясни, което води до резонни въпроси и съмнения за прилагане на порочни практики при избора", пише в писмото. (

Според тях деветте банки, през които се изплащат депозитите, получават безплатен ресурс и инвестират неизплатената част от него, както и парите, които остават при тях като депозити. "Цената на този ресурс за тях е доста ниска поради намалението на лихвените равнища и очертаващата се тенденция за още по-голям спад. Така те печелят доста добре от тази операция", пише в писмото. В него се казва, че някои от банките, без да се посочват имена, налагат на бившите клиенти на КТБ такси и комисионни, които не са одобрени от фонда за гарантиране на влоговете.

Четиримата отстранени директори твърдят, че най-облагодетелствани от операциите по изплащането на депозитите от КТБ са Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Те заявяват, че Уникредит е получила най-голяма част от гарантираните влогове - над 650 млн. лв. През нея се изплащат парите на хората, чиито ЕГН завършва с цифрата 5 или 6. "Булбанк е посочена и като единствена банка, чрез която може да бъдат правени погашения по кредити в КТБ", пишат директорите и питат при какви критерии е избрана за тази дейност. Поставен е и въпросът какви са отношенията между главния изпълнителен директор на банката Левон Хампарцумян и квесторите на КТБ.

"Друга "избраница" на властта е ПИБ. Тя е рекордьор по отношение на спасителни операции с държавно участие. Само на нея (за клиенти с ЕГН или БУЛСТАТ, завършващи на 9, и чуждестранните лица, които никак не са малко), както и (отново) на Булбанк беше дадена привилегията да изплаща депозитите на две групи вложители, вместо на една, както при другите банки. Така ПИБ получава от фонда 460 млн. лв. Явно нуждата от безлихвен ресурс при нея е по-голяма, отколкото при Райфайзен Банк, която се влачи на опашката на деветте по общата сума на депозитите от КТБ, които трябва да изплаща", пише в писмото.

Четиримата поставят въпроса дали Министерство на финансите е направило анализ на движението на кредитните портфейли на Уникредит Булбанк и ПИБ за последните месеци. Според тях те са се увеличили съответно с 1 млрд. лв. и 188 млн. лв. за периода 30 юни – 30 септември 2014 г. Отстранените директори твърдят, че част от кредитите, дадени от Уникредит Булбанк, е "изнесена на минимални лихвени равнища към Уникредито - Милано". "Така опосканата ни икономика скрито финансира италианските производители на печки, перални, автомобили, трактори, ябълки, круши и праскови, чиято продукция се връща на българска територия като вносни стоки". Отстранените директори твърдят, че огромна част от увеличения кредитен портфейл на ПИБ се дължи на "рефинансирането на заемите на фирми, с които известен български депутат документално няма нищо общо". "Публично е известно, че те са негова собственост. Явно предоставеният на банката държавен ресурс за стабилизиране на ликвидността е използван отново за финансова подкрепа на определени политико-икономически "обръчи" от фирми", твърдят отстранените директори.

В писмото отново се поставя въпросът защо КТБ не получи държавна помощ при масовото теглене на депозити през лятото, а такава беше осигурена за изпадналата в идентична ситуация ПИБ. Според отстранените директори банката е имала план за действие при ликвидни кризи, но той "по никакъв начин не може да включва такъв сюрреалистичен сценарий, при който основните удари идват от органите и институциите, призвани по закон да защитават и подпомагат същата тази банка".

Писмото завършва с пожелание към премиера Борисов за успешна година.