Отварянето на досиетата – мисията (не)възможна

Разсекретяването на всичко от Държавна сигурност ще унищожи държава, предупреди вътрешният министър Румен Петков.

Това е поредното изявление на български политик от епохата на членството ни в НАТО и на прага на Европейския съюз, който слага знак за равенство между съвременната българска държава и репресивния апарат на бившата комунистическа държава.

Шефът на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров каза, че законът не му позволявал да отвори архива на службата, макар да се иска разсекретяване на документите на бившето Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Очевидно виждането на Киров е, че днешното външно разузнаване и бившето Първо главно са едно и също нещо.

Което вероятно е така, поне що се отнася до голяма част от агентите, които ползва службата. Защото твърденията са, че разкриването именно на тези агенти и на документите от ПГУ на ДС ще “унищожат държавата”.

Коя държава, другарю Петков? Тази, която се бе поставила в услуга на Съветския съюз и мракобесните му репресивни органи и чиито “доблестни” офицери и агенти защитаваха “националния интерес”, изпълнявайки мръсните поръчки на Москва? Или на нова демократична България, която с изключителни усилия и неимоверни трудности за гражданите си едва се измъква от съветското си минало, за да заеме своето място в семейството на проспериращите европейски общества?

В подобни моменти всички приказки за реформиране на държавата и на нейните структури за сигурност изглеждат подигравка с обществените очаквания и са в драстично противоречие с представите и стандартите на една държава, което е надежден съюзник на НАТО и ЕС.

Всички българи, които по един или друг начин се чувстват демократично мислещи и са подкрепяли реформите през последните години, в момента са изправени пред поредното чистилище. След като преживяха трусовете и катастрофите на Съюза на демократичните сили, в който БКП се беше погрижила да внедри достатъчно ченгета и провокатори, след като бяха свидетели на редица предателства, унижения и разочарования, включително на недостатъчната далновидност, решителност и реформираност на собствените си правителства - в момента тези хора са като в капан.

Отварянето на досиетата – този неизживян катарзис на прехода – е на път най-после да се случи, но с огромния риск отново да е опорочен и да станем свидетели на поредната подмяна.

Проблемът е там, че процесът с разсекретяването на тези архиви се превърна в наистина необратим благодарение на солови акции на вътрешния министър и заместник-председател на БСП Румен Петков. Той взриви медиите и обществото с решението си да вади избирателно досиета на журналисти и политици в драстично нарушение на сега действащи закони. В същото време подопечното му ведомство не си изпълнява други законови задължения – по разсекретяване и прехвърляне на документите на бившата ДС в Държавния архив, където до тях да има публичен достъп.

За пръв път в медиите и обществото има безпрецедентен консенсус, че е необходимо пълно отваряне на досиетата и това трябва да стане по ясен регламент.

Важната подробност е, че ако се приема нов закон за досиетата, той ще бъде продукт на политическите виждания и интереси на БСП, НДСВ и ДПС – трите партии от управляващата коалиция, които досега системно и последователно се борят срещу разсекретяването на архивите на ДС. Отделен е въпросът, че мандатоносителят на това правителство – лидерът на ДПС Ахмед Доган, е бил агент на ДС, а доминиращата политическа сила БСП е правоприемник на БКП, чиято рожба е бившият репресивен апарат.

Отсега чуваме, че настроенията сред управляващите са да не се отварят всички досиета и да не се разсекретяват всички документи, като най- пазените са тези на Първо главно. Вече се разбра, че шефът на днешното външно разузнаване ген. Кирчо Киров и неговия началник в лицето на президента Георги Първанов искат да покрият завинаги документите, свързани с убийството на писателя дисидент Георги Марков. С което отново се предпоставя, че днешната българска държава е едно и също с онази шепа офицери и агенти на ДС, които са изпълнявали нарежданията на КГБ.

Другият споменат проблем е огромният брой бивши агенти на ДС, които и в момента са действащи сътрудници на сегашните служби за сигурност. Колко са те няма как да разберем. Това е държавна тайна. Не е ясно и депутатите от специализираните парламентарни комисии дали знаят.

Твърде съмнително е какво е качеството на работа на тези агенти, които се оказват еднакво годни да обслужват комунистическия режим, да шпионират Запада и да му вредят чрез организиране и контрол над каналите за контрабанда с оръжие и наркотици, а днес да работят в интерес на натовска България и да се борят срещу същите тези канали, които вече са преминали в ръцете на посочени от ДС лица.

Процесът на отварянето на досиетата неминуемо ще бъде опорочен и ако се запази сегашният монопол на министри и шефове на служби над архивите в техните ведомства, както и правото им те да решават какво да се извади и какво не.

Десните вече предупредиха, че отварянето на досиетата не бива да бъде контролирано от бивши агенти или кадри на ДС. Министър Петков спомена тия дни за независима комисия, но като се има предвид плътното представителство на офицери от ДС в първия му Обществен съвет, можем да си представим какво разбира той под независима комисия.

Въпреки всичко в момента заден ход няма и не бива да се пропуска може би последният шанс България да реши въпроса с досиетата. Но тъй като полуистината често е по-лоша от лъжата, е необходим силен обществен натиск процесът да протече максимално прозрачно, с участието и под контрола на авторитетни представители на гражданското общество и действително този път да излезе всичко.

През последните години приличаме на държава, обречена на себеповторение – дори и месеци преди членството в ЕС най- значимият проблем е този с организираната престъпност и явната невъзможност на институциите да разсекат възела на обвързаност между държавата и мафията. Нито една държава, в това число и България, не може да разчита на демократично бъдеще, ако не реши “срамните тайни” от миналото. Всеки опит да измамим историята ще ни връща обратно в тресавището, откъдето измъкване няма.