Отвличането на "Галакси" променя корабоплаването и нанася удар по търговията

Отвличането на кораба "Галакси Лийдър" (Galaxy Leader) от бунтовниците хуси в Йемен създаде нова ситуация с корабоплаването в района на Червено море и Аденския залив.

Кризата, на която сме свидетели през последните дни, заплашва с последици както в геополитически, така и в икономически план.

Безпрецедентното нападение беше извършено от добре подготвени командоси с хеликоптер и е първо по рода си. То коренно се различава от нападенията на сомалийските пирати, на които бяхме свидетели през първите две десетилетия на новото хилядолетие и които рязко намаляха след военните мисии на НАТО в района.

Разликата е и в това, че зад последната атака стои добре организирана сила, която е "държава в държавата". Става дума за бунтовниците хуси, които в превод означават "вярващи студенти". Те разполагат с армия от около 250 000 бойци, която е калена във войната с водената от Саудитска Арабия коалиция. Конфликтът, започнал през 2015 г., отне живота на най-малко 377 000 души, повечето от тях цивилни. Хуманитарната катастрофа е далеч от своя край, въпреки че хусите вече контролират една значителна част от територията на Йемен със столицата Сана.

Сега бунтовниците се заявяват и на международната сцена, отвличайки голям товарен кораб с многонационален екипаж, сред които има и двама български граждани. Корабът е собственост на известен израелски бизнесмен. Мохамед Абдул-Салам, главният преговарящ и говорител на хусите, заяви след отвличането, че израелците разбират само "езика на силата".

"Задържането на израелския кораб е практическа стъпка, която доказва сериозността на йеменските въоръжени сили във воденето на морската битка, независимо от нейната цена", заяви Мохамед Абудл-Салам. "Това е началото", добави той.

Отвличането беше осъдено от Япония, САЩ и държавите от Европейския съюз. Главният секретар на японския кабинет Хирокадзу Мацуно заяви, че правителство в Токио прави всичко възможно за предсрочно освобождаване на екипажа чрез преговори с бунтовниците, като същевременно комуникира с Израел и си сътрудничи с правителствата на Саудитска Арабия, Оман и Иран.

Геополитически измерения

Акцията е заявена като насочена срещу Израел и неговите действия срещу терористите от "Хамас", които на 7 октомври нападнаха еврейската държава, убиха много невинни цивилни граждани и отвлякоха най-малко 240 други, които в момента са в неизвестност в Газа.

Много анализатори видяха в действията на хусите възможност за откриването на нов фронт срещу Израел и подкрепящия го Запад, макар че те се съмняват, че Червено море е годно за разгръщането на подобен фронт.

Други експерти обръщат внимание, че атаката на хусите има много сходни моменти с начина на действие на Иран в Персийския залив. Самата Ислямска република има сериозни интереси, които се представляват от кораба "Бехшад". Този товарен кораб е превърнат в оперативна база, която вероятно се използва и за шпионски цели. Според експерти е много възможно тя да е подпомогнала с разузнавателни данни хусите.

Действията на йеменските бунтовници идват в деликатен момент, когато Израел с помощта на посредниците от Катар успя да договори примирие и освобождаване на част от взетите заложници. Отвличането си поставя за цел още повече да разпали антиизраелските настроения сред мюсюлманите в региона, които се увеличиха многократно след започването на израелската война срещу тероризма в Газа.

Хусите са опасни и по причината, че те не представляват държава, а религиозна армия. Повечето държави започнаха да нормализират отношенията си с Израел. Така през 2020 г. Бахрейн и ОАЕ подписаха така наречените Авраамови споразумения, нещо подобно трябва да се случи и между Йерусалим и Рияд. Нападението на "Хамас" прекрати този процес.

Иран използва хусите, като недържавни играчи, които да нарушават корабоплаването и да ескалират конфликта в Газа и да го изкара в морските пространства, нанасяйки по този начин сериозни щети на световната общност под формата на нарастващи разходи за транспортиране на стоки и товари.

Икономически последици

Само броени дни след нападението вече имаме и първите резултати – промяна в морските маршрути първо на корабите, които плават под израелски флаг или са собственост на израелски бизнесмени.

Два търговски кораба вече са променили курса си в Червено море и Аденския залив, пренасочвайки се към други по спокойни води, показват данните на британската компания за морска сигурност Ambrey. Със сигурност техният пример ще бъде последван и от други плавателни съдове.

Сериозно се нарушава свободата на корабоплаване, това вече е тежък проблем за световната икономика, защото покрай бреговете на Йемен минават хиляди кораби и почти половината от доставяния петрол, петролни продукти и природен газ.

Ако атаките на хусите продължат, както те се заканват и засегнат не само корабите, свързани с Израел, това ще доведе до оскъпяване и нарушаване на веригите на доставки. Това няма да се отрази добре на световната икономика, преживяваща турбулентен период след пандемията от Covid-19, инфлацията и енергийната криза.

По БГНЕС