Пагубният съюз на българските управници с ДС

В залата на Върховния административен съд на Република България са се събрали все стари познати. По банките плътно един до друг са насядали служители на вътрешното министерство, бивши хора на комунистическата Държавна сигурност. В един ъгъл са се скупчили няколко възрастни хора, бивши политически затворници.

Двете фракции присъстват на последния засега юридически етап на една борба, продължаваща вече половин век.

Обвиняем е министърът на вътрешните работи на България. Тъжител - един 70-годишен възхилав човек на име Георги Константинов.

Когато човек влезе в малкото панелно жилище на Константинов в един от безутешните софийски блокове, погледът му неизбежно пада върху лавицата с еднакви на вид, еднакво надписани папки. Събраните съчинения на ДС, съставени от една от най-големите им жертви. Но това е само част, по-малко от половината от цялата документация, която службите жестоко и систематично са натрупали за 50 години за лицето Георги Константинов.

Наличният материал засяга годините след пускането му от затвора и емиграцията в Париж, но не и затворническите години. Трите метра история, събрана в тези папки, изкарва на бял свят редица изненадващи факти. Оказва се, че почти всичките роднини, приятели и близки на Константинов са били завербувани от Държавна сигурност, за да се неутрализира една опасна терористична заплаха. Константинов е бил воден в досието му под името Терориста.

През годините на перестройката следенето на Константинов дори се усилва, също и стилизирането на опасността, която уж произлизала от него - една фантастична бюрократична интрига, която достига върха си в твърдението на руското КГБ, че Константинов притежавал преносимо ядрено оръжие. Особено деликатен е фактът, че той е бил под наблюдение чак до 1998 година, т.е. чак до деветата година на нова демократична правова България.

От 9 години насам той се опитва да получи документален достъп до онези 10 години, които е прекарал в затвора. Години на жесток тормоз, включително съзнателно разрушаване на съня му с последствия до ден днешен. Константинов излиза от затвора с побелели коси - един 30-годишен старец.

Десетилетие по-късно - през 1992 година, той е реабилитиран от българския Върховен съд. Присъдата от 1953 г. е анулирана. Този факт обаче не улеснява достъпа на Константинов до архивите.

В края на 1997 година след много молби и много търпение той получава 10 папки, съдържащи главно документи за процеса, с който е осъден на смърт. Присъда, трансформирана по-късно в доживотен затвор. Той ходи толкова често до дирекцията, че накрая почти се сприятелява с нейния директор Методи Андреев.

Всеки път, когато получи малко документи, го уверяват, че това вече било наистина последното. Нямало нищо повече. Константинов е получил досега 3313 фотокопия, както съобщи пред парламента с известна надменност вътрешният министър Георги Петканов само 4 дни преди процеса. Който е получил толкова много документи и въпреки това продължава да рови, такъв е подтекстът на неговото изявление, той трябва да е само вечен мърморко.

Вътрешният министър, по комунистическо време доцент по право - една длъжност, получавана само с благоволението на ДС, се позовава впрочем на един нов закон, поставящ досиетата под контрола на вътрешното министерство, т.е. някогашните им автори.

Така сега отново вътрешното министерство решава какво е държавна тайна. Например огромното досие на един бивш политически затворник. Вътрешният министър заяви в Народното събрание, че подалите молби можели да получат достъп само до некласифицирана информация, а в случая това условие не съществувало. Положението не се променя и от репликата на питащия депутат, че документите за годините, прекарани в затвора от Георги Константинов, по никакъв начин не застрашават националната сигурност.

Пред съда Константинов заявява, че вътрешният министър не е дал отговор на главния въпрос, а именно на каква основа досиетата на бившата ДС биват заведени като класифицирана информация. А нека не забравяме, че още през 1993 година Върховният конституционен съд постанови, че архивите на Държавна сигурност не съставляват държавна тайна.

Когато Константинов започва да изрежда пред съда престъпленията на комунистическия режим, председателстващият заседанието съдия Андрей Икономов подхвърля, че не го интересува отношението на тъжителя към Държавна сигурност. "Но сред вас, господин председател, заявява последният, седят убийците от Държавна сигурност."

Тази словесна размяна липсва в официалния протокол може би защото съдът не иска да признае черно на бяло, че българското правосъдие не се интересува от престъпление срещу човечеството.

Георги Константинов е едно изключение. Малцина са българите, проявяващи интерес към мрачното си минало. Малцина имат куража, енергията, времето и парите, необходими за една дългогодишна битка срещу враждебната бюрокрация. Повечето изобщо не искат да надникнат в собственото си досие.

Това се отнася на първо място за министър-председателя, който си спестява запознанството със собственото си досие явно защото може да си представи каква помия е излята там върху него. Предвид общественото изтласкване на миналото не е чудно, че от време на време високопоставени бивши офицери от ДС могат да твърдят в печата, без да им се възразява, че ДС била по-либерална от партията и спасила стотици хора от репресии. Явно амнистията на всички се базира върху всеобщата амнезия.

На 10 юли Върховният съд отхвърли жалбата на Георги Константинов. Мотивировка - той не могъл да докаже че архиви, засягащи неговата личност, наистина съществуват и освен това нямал право да получава информация, засягаща трети лица.

Горчивият коментар на тъжителя: може би не мога да докажа на съда и това, че съм бил преследван по политически причини в продължение на 50 години, че съм бил в затвора, че съм се борил срещу комунизма, та дори, че изобщо съществувам. Сега на Георги Константинов му остава само жалбата пред Европейския съд в Страсбург, която той подготвя вече.

През последните месеци шансовете да получи правосъдие в собствената си родина намаляха още повече. Докато хората на бившата Държавна сигурност отново заемат високи държавни постове, един член на някогашната царска фамилия е зает с това да наложи претенциите си за семейна собственост върху връх Мусала в Рила. Вчерашните и по-вчерашните управници на България са сключили пагубен съюз, който продължава да тегли страната надолу.

*Заглавието е на Mediapool, материалът е излъчен по Радио Дойче веле.Статията "Георги Константинов се бори за своите права" е отпечатана на първа страница в културната част на вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг. Авторът Илия Троянов, който пише редовно за Франкфуртер алгемайне цайтунг, е роден в София, израснал в Германия и Кения живял е в Индия, а отскоро в Южна Африка, предаде радио Дойче веле.