Пакистан бавно се талибанизира

Акрам Хан Дурани не е политик, чиято звезда има вероятност да изгрее на световната сцена. Но в свои води Дурани е много голяма риба. А след 11 септември 2000 г. неговата територия на действие - Северозападната гранична провинция на Пакистан, се превърна в място от стратегически интерес. Ето защо повече от мимолетна загриженост предизвика фактът, че когато Дурани положи клетва като нов главен министър на провинцията, той забрани продажбата на алкохол, хазартните игри и музиката във всички обществени превозни средства. Няма съмнение, че Акрам Хан Дурани има основателни причини за предприемането на тези мерки. В крайна сметка алкохолът е забранен в Пакистан, въпреки че тази забрана широко се игнорира. И ако забраната да се слуша музика напомня за талибанския режим, то Дурани може да оспорва това, като заяви, че става въпрос за мярка за сигурност. Музиката, твърди той, има склонността да предизвиква пътнотранспортни произшествия. Но за неговите поддръжници тези мерки бяха обещаващо начало да бъдат уважени обещанията на тяхната партия: забрана на кабелната телевизия и кината, и налагането на законите на шариата.

От една страна Северозападната гранична провинция е отдалечено място в света. И все пак тя е разположена на едно критично място - границата на Пакистан с Афганистан, населена с хора, които се наричат афганистанци /или пущуни/, и някога е била южното продължение на афганистанското кралство. Каквото и да се случи в Северозападната гранична провинция има отношение към Афганистан, а обратното е също валидно. Какво мисли и прави Дурани представлява голям интерес не само за Исламабад, но и за Вашингтон.

По ирония на съдбата именно Съединените щати и техният съюзник президентът Мушараф съдействаха за тази ситуация. Религиозните партии дойдоха на власт по силата на два фактора: гнева на пущуните срещу подкрепата на ген. Мушараф за войната в Афганистан и желанието на генерала да се задържи на власт, като същевременно изпълни обещанието си да свика избори. Первез Мушараф елиминира Беназир Бхуто и Наваз Шариф - двамата лидери на светски партии, които имаха най-голям шанс да спечелят, от участие в изборите. В Северозападната гранична провинция и Белуджистан Исламабад се отнася с подозрение към светските партии, които подкрепиха войната, поради страха на столицата от местния национализъм. Тези партии също загубиха за сметка на религиозните екстремисти. Властта бе дадена на хора, чиито симпатии към талибаните и Ал Каида никога не са били поставяни под съмнение; хора, които са се заклели да изхвърлят Съединените щати от Пакистан.

Мушараф се представя като умерен, прозападен политик, който е заел позиция срещу ислямските екстремисти в Пакистан. В такъв случай политическа некомпетентност ли способства безпрецедентния успех на религиозните партии? Може би.

Но според някои наблюдатели при новата ситуация има и предимства за Мушараф. Преди 11 септември той бе военен лидер, когото истинските демокрации държаха на разстояние. Седмица по-късно стана изключително важен съюзник във войната срещу тероризма. Ако светска партия бе спечелила изборите, Мушараф рискуваше да му бъде отправено предизвикателство вътре в страната и да бъде избутан в периферията в международен аспект. Сега той се е утвърдил като човек, от когото Съединениге щати имат нужда повече от всякога, за да задържат вълната от религиозен екстремизъм в Пакистан.

При обявяването на резултатите от изборите наблюдателите на ЕС заявиха, че избирателният процес е пълен с пропуски. Но говорителят на Държавния департамент Ричард Баучър определи изборите като "достоверно представяне на пълния диапазон от мнения в страната".

В Северозападната гранична провинция Мунаууар Хасан, лидер на спечелилия изборите съюз на религиозни партии Мутахида Маджилси-Амал, представи своя версия за стабилността и умереността. "Членовете на талибанското движение и на Ал Каида са наши братя", заяви той. "Независимо дали е Осама бин Ладен или Молла Омар, ние няма да предадем никой на Съединените щати без доказателства. Нашето правителство ще управлява според Корана и Суна, а не според прищевките на Съединените щати.""

От общо 442-а предполагаеми членове на Ал Каида, които пакистанските власти арестуваха от миналата година досега, 380 бяха задържани в Северозападната гранична провинция. Сега тази провинция както и Белуджистан се управляват от хора, които смятат американската политика за "тирания".

Нито един от тези факти не действа окуражаващо на организациите в Северозападната гранична провинциа, които подкрепят умерената политика, като правозащитните, неправитилествените и светските политически партии. През последните няколко години граждански групировки, както и служители на благотворителни организиции, са се превърнали в мишена на религиозните групоривки в района. Някои от тях са били обект на нападение с ръчни гранати.

В Белуджистан новият главен министър Джам Мир Мохамад Юсаф осовободи ислямски екстремисти, които Мушараф задържа по-рано тази година, когато забрани екстремистките организации. Арестите бяха приветствани на Запад като доказателство за решителността на пакистанския президент да елиминира убийства на религиозна основа и тероризма.

В тези враждебни територии Съединените щати продължават да издирват укрили се членове на Ал Каида. Твърди се,че ФБР сега е създал свои сили, състоящи се от излезли в оставка служители на армията, на полувоенни формирования и полицията, за да преследват Ал Каида, опитвайки се да пренебрегнат новите политически сили в Пакистан. Войната срещу тероризма, поне в Северозападен Пакистан, ще продължи дълго.

По БТА