Паметници и статуи падат в САЩ, какво да се прави с опразнените пространства?

Паметници и статуи падат в САЩ, какво да се прави с опразнените пространства?

Прашното градче Тиера Амариля е разположено в сенките на планината Сангре де Кристо. Тук преди пет десетилетия тази бедна общност в северната част на Ню Мексико става свидетел на един от най-тежките сблъсъци в историята на движението за граждански права, когато въоръжени американски чифликчии от мексикански произход нападат съдилище в спор за поземлени права. Случилото се шокира страната и допринесе за появата на Движението на чиканосите.

Днес в градчето няма почти нищо, което почита спомена за този исторически момент, освен графити композиции на изоставена бензиностанция и едно изречение на паметна плоча. Няма почти никакви обществени творби на изкуството за това събитие където и да било.

Със свалянето на паметници и статуи навсякъде в САЩ активистите и градските власти започват да се питат как да използват опразнените пространства, на които допреди това са били почитани исторически личности като генерали от Конфедерацията и испански конкистадори. Те също така разискват как да се възвърне паметта за представители и събития от движението за граждански права в райони, където са потънали в забрава.

Възможността за преобразяване на тези пространства предизвика дебат: чия история трябва да почетат САЩ и защо? Трябва ли изобщо да се поставя нещо друго на тези празни пиедестали?

Според някои активисти свалените статуи трябва да бъдат заменени с паметници на покойната Барбара Джордан, която е била член на Конгреса, или на мексиканско-американската лидерка в борбата за граждански права Долорес Хуерта. Други казват, че трябва да се издигнат паметници на сражавалия се във Втората световна война сержант от морската пехота Мигел Трухильо старши, член на пуеблото Ислета, който се е обърнал към съда да се даде право на гласуване на индианците в щата Ню Мексико, или на бившия роб превърнал се в аболиционист Олауда Екуиано. Скулпторката от Лондон Кристи Саймингтън вече извая образ на Екуиано, която според някои активисти трябва да бъде възпроизведена на някои от опразнените пространства.

"Почти си мисля, че пиедесталите просто трябва да си бъдат оставени така" (празни), каза преподобният Роб У. Лий, старши пастор от църквата Юнифор в Нютаун, щата Северна Каролина, който е потомък на генерал Робърт У. Лий, но се е изказвал против паметниците на Конфедерацията.

Лий казва, че за него свалянето на нашарени с графити на "Животите на чернокожите имат значение" паметници на Конфедерацията е опит за освобождаване на животите на чернокожите от белия супремасизъм. "Мисля, че така си е съвсем хубаво. Оставете нещата така", каза Лий.

Адвокатът Брет Чапман от Тълса, щата Оклахома, който е потомък на вожда на племето понка и водач в борбата за граждански права Изправената мечка, каза, че би искал свалените статуи да бъдат заменени с паметници на слабо известни активисти за социална справедливост. "Има толкова много хора, които можем да почетем и да покажем как сме преодолели потисничеството. Това ще е възможност за нас да се учим и да се замислим", каза Чапман.

В събота протестиращи в Балтимор събориха паметник на Христофор Колумб и я хвърлиха в пристанището на града. Преди това други статуи на представители на Конфедерацията и на испански конкистадори бяха съборени от демонстранти или по заповед на местните власти.

Имаше и случаи на оскверняване на паметници на президентите Джордж Вашингтон и Юлисис Грант.

Това разколеба някои поддръжници на антирасистките протести. Културният критик Томас Чатъртън Уилямс, автор на "Автопортрет в черно-бяло", каза, че разбира необходимостта от сваляне на паметници на Конфедерацията, но се чувства неловко от вандализирането на статуи на бащите основатели и на личности, които са се били на страната на Севера в Гражданската война.

"Улични тълпи, които събарят статуи на Юлисис Грант, е наистина смразяваща гледка. Трябва да разбираме (историческия) контекст. Заличаването на тези хора от общественото пространство обаче ми се струва неподходящ път, по който да се поеме", каза Уилямс.

Ванеса Фонсека-Чавес, асистент по английски език в Университета на Аризона и автор на "Колониални наследства в литературата и културата на чиканосите: Поглед през калейдоскопа" - книга, която предстои да излезе - каза, че на тези пространства може да бъдат почитани хора, които не са известни.

"Ами хората, които в момента живеят и дишат и придават на това място сегашния му вид? Не някоя известна личност. Просто ние. Мисля, че това може да е полезно", каза Фонсека-Чавес.

По БТА

Споделяне
Още от Свят