Пардю е оптимист, че ще се справим с натовските тайни

Латвия и България са заподозрени в изтичане на секретна информация, пише румънския в. "Евениментул зилей", позовавайки се на източници от централата на НАТО в Брюксел. Според друг румънски всекидневник - "Зиуа" - НАТО е взело решение "да преустанови всякаква комуникация със седемте кандидатки за поне 90 дни". През този период ще бъде разследвано изтичането на информация и ще бъдат взети най-строги мерки.

Говорителят на българското външно министерство Любомир Тодоров каза, че публикациите в румънската преса са далеч от точността.

В материала на "Евениментул зилей" се казва, че две от седемте страни, поканени за членство в НАТО, се наблюдават внимателно, защото определена информация излязла извън контрол към други зони. Според служители, пожелали анонимност, НАТО не била преустановила достъпа до информация на нито една страна, само че потокът към две от седемте бъдещи членки на НАТО е доста внимателно наблюдаван.

Както писа Mediapool, България няма да има представители в основните комитети на НАТО след 27 март, когато бяха подписани протоколите за присъединяване на седемте страни - кандидатки за Алианса, поради системни проблеми с опазването на класифицирана информация. Външния министър Соломон Паси заяви, че това се отнася за всички седем държави, а не само за България.

Дипломатически и правителствени източници обаче съобщиха, че докладът на НАТО по отношение на класифицираната информация е изключително критичен за България. В него се заявява, че българските спецслужби нямат капацитет да предотвратят проникването на чужди разузнавания в правителството. Което означава, че от правителството изтича информация към разузнавания на държави, които не са членки на НАТО.

Американският посланик Джеймс Пардю изрази днес увереност, че България ще се справи много добре с изискванията за опазването на класифицирана информация. Той припомни, че изискването е поставено не от САЩ, а от НАТО. На въпрос дали има някакви проблеми, Пардю обясни, че такива няма. "Това са процедури, които трябва да бъдат въведени. Правителството работи по този въпрос", каза той. Американският посланик посочи, че има период от 90 дни, в който всички седем страни, а не само България, трябва да гарантират, че са в състояние да работят с класифицирана информация.

"Предвид все още съществуващи неясноти, отнасящи се до постигане на стандартите за опазване на класифицираната информация, е решено всички държави- кандидатки да не присъстват на заседанията на НАТО, на които се обсъжда класифицирана информация", обясни днес говорителят на МВнР Любомир Тодоров. Добави, че след изтичането на 90-дневния срок ще бъдат оценени предприетите мерки и се очаква да бъде взето решение, че страните вече могат да имат свои представители в тези комитети на Алианса.

Според румънските публикации страните-кандидатки нямат засега достъп до информация, класифицирана като "секретна" и "свръхсекретна". Има друго ниво на достъп. За Румъния той бил на ниво "ограничена" и "конфиденциална".

Според "Зиуа" официалният натовски служител е отказал да потвърди или отрече дали Румъния е сред заподозрените за изтичане на информация страни. Известно е, че трите балтийски страни са направили образцова чистка на руски агенти през изминалото десетилетие. Но подозренията витаят над всички, отбелязва "Зиуа".

Шефката на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова заяви наскоро, че България в никакъв случай не е по-зле от останалите шест страни -кандидатки за НАТО и че от Брюксел дават много добра оценка на системата за защита на информация у нас.

Днес Маркова определи пред БТА като фалшив сигнал за тревога публикациите в румънски вестници и че по правило страните - кандидатки за НАТО имат достъп до по-ниско ниво на класифицираната информация.

Според нея препоръките на Алианса към България не се различават от препоръките към останалите 6 държави, поканени за членство

Те се състояли в това да се подобри работата на службите за сигурност и да бъдат създадени нужните условия за работа на ДКСИ. Маркова обясни, че специално за ДКСИ това означава освен политическа подкрепа, финансово, административно и организационно обезпечаване. "Ние сме направили прогноза и заявка към министерството на финансите и за всяка от следващите години прогнозата е броят на служителите в ДКСИ да бъде увеличаван с 50 души до достигането на оптималния по сегашната ни преценка брой от 200 души", допълни тя.