Парите от ВЕИ-таксата по-важни за НЕК, отколкото за енергийно бедните

Планираните 150 млн. лв. постъпления в бюджета през 2014 г. от наложената от тази година 20% такса върху приходите на слънчеви и вятърни централи се оказаха по-важни за оцеляването на закъсалата финансово държавна "Национална електрическа компания" (НЕК), вместо за разширяване на енергийните помощи за социално слабите, които имат затруднения да си плащат сметките за електро и топлоенергия.

 

Целта на таксата върху приходите от електроенергия от възобновяемите енергийни източници е НЕК да може да продължи да плаща, заяви премиерът Пламен Орешарски пред членове на Американската търговска камара по време на традиционния бизнес обяд в четвъртък.

 

Така министър-председателят своеобразно сложи край на обявените от енергийния министър Драгомир Стойнев размишления дали събраните от производителите на възобновяемата енергия (ВЕИ) пари ще отидат за енергийни помощи, за буфер в бюджета или за запълване на финансовата дупка в НЕК. Дефицит от близо 500 млн. лв. зейна в държавната компания след августовското решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за намаляване на цената на тока за бита при ръст на дела на зелената енергия, която НЕК е длъжна да купува на преференциални цени и съответно нарастват разходите ѝ.

 

"Не искам да развивам други сценарии. Оцеляването на НЕК е в интерес на всички участници в енергийната система”, заяви Орешарски.

 

"Не знам колко назад да се върна, да не започна от 2008, но нека да се фокусирам на 2012-а, в която, безконтролно, до мрежата е допусната огромна мощност, която може би ни прави водещи в Европа. България изпълнява това, което е поела като ангажимент за Европа 2020. Информиран съм, че от енергийните власти неколкократно са правили срещи и са обсъждали различни варианти за ребалансиране", коментира премиерът таксата, оспорвана от бизнеса и от президента Росен Плевнелиев, който поиска от Конституционния съд да я отмени като незаконна.

 

Орешарски отново посочи, че 20-процентната ВЕИ-такса не представлява по-голяма тежест от аналогични такси, въведени в близо половината европейски страни. В част от тях обаче тя също се оспорва съдебно.

 

Както по време на срещите с предшественика му Бойко Борисов ВЕИ-тата и енергетиката бяха във фокуса на вниманието на бизнеса от Американската-търговско промишлена камара.

 

В експозето си Орешарски отбеляза, че страната ни е влязла в кризата в доста добра финансова и фискална кондиция. След четири години на бюджетни излишъци и рекордно ниско равнище на публичния дълг - 14% от БВП, фискалните резерви надхвърляха 10 на сто от БВП, коментира премиерът. По думите му, това е предпазило публичните финанси, които днес са между най-стабилните спрямо другите 27 европейски партньори, макар че вече фискалните резерви били изтощени. Банковата система издържа на предизвикателствата на кризата поради значително по-строгите регулации, смята Орешарски. По думите му икономиката ни днес все още носи белезите на рецесията, а усилията са насочени в посока на преодоляване на последиците.

 

"Българската икономика успя да премине през острите стадии на кризата без сериозни поражения. Опровергахме редица авторитетни прогнози за предстоящ срив на валутата, финансите и икономиката, запазихме конкурентоспособността на нива, близки до тези от предкризисния период", заяви още премиерът. По думите му сега предстои най-трудната задача - връщането на икономиката във фазата на растежа.

 

Стартът със серията от въпроси постави бившият външен министър Соломон Паси, който както и миналата година попита кога България ще стане член в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Премиерът му отговори, че се работи в тази посока, но трябва да си даваме реалистична оценка и да влизаме в престижни клубове, когато сме готови, а това ще стане, когато се върне икономическият растеж. В ОИСР влизат 34 от най-развитите държави в света.

 

Електронното правителство остава добро пожелание

 

"Убягна ми думата електронно правителство", каза Евгени Кънев от "Маконис". Според него само с въвеждането на е-управление може да се намали корупцията в администрацията и попита какви са плановете това да се случи.

 

"Действително не я споменах, но казах е-услуги, която е по-обтекаема", отговори му премиерът. Той обясни, че това е дълъг процес и няма как да стане бързо. Като аргумент даде пример, че само в едно ведомство експертите работят с 42 софтуера. Работи се по въвеждането на електронното правителство, увери Орешарски, но от обясненията му не стана ясно да е сред топ приоритетите на кабинета, както беше при предишните управляващи.

 

Отстъпление с прозрачността

 

Евгений Кънев отбеляза и отстъпление в прозрачността и даде пример с подписването на договора за "Южен поток" и засекретени заседания на кабинета.

 

Орешарски му отговори, че не знае за какви засекретени заседания говори. Напротив от опита в администрацията, който имал, преди на оперативни заседания на правителството е имало по пет, шест точки, докато сега е само една и то за назначаването на дипломати.

 

"Единственото непрозрачно нещо е петчасовият ми разговор с шефа на "Газпром" и той никога няма да стане ясен, каза Орешарски. Срещата му с шефа на "Газпром" Алексей Милер беше на 31 октомври 2013 г., като веднага след нея беше направена символичната първа заварка на българския участък на газопровода "Южен поток".

 

Здравето е скъпа услуга

 

Представител на бизнеса попита премиера какви са плановете за развитие на здравеопазването, като акцентира, че страната ни заделя твърде малко средства за сектора – едва 5% от брутния вътрешен продукт.

 

"Здравето е скъпа услуга", а реформата в сектора е един от изключително важните приоритети на правителството, каза Орешарски. Неговата оценка е, че през последните 12 години не е имало цялостна стратегия в здравеопазването и секторът се е развивал стихийно. В момента почти няма подсектор, който да не се нуждае от сериозно реформиране, каза Орешарски.

 

На първо място целта на правителството е да се подобри спешната помощ. "Без да имаме стратегия за спешната помощ, трудно бихме могли да направим реформи в болничната помощ", каза Орешарски. По думите му предстои модернизиране на лекарствената политика, както и подготовка на болничната помощ за частните фондове в нея. Планът е това да се случи до края на тази година.

 

"Радваме се на все повече модерни болнични заведения, въпросът е - как да ги контролираме в цялата система и да ги ползваме", каза премиерът. Той отбеляза, че иновациите в здравния сектор разчитат изцяло на частния бизнес.

 

България ще спечели от развитието на търговията със САЩ

 

Посланикът на САЩ Марси Рийс попита какви са перспективите за развитие на търговията по линия на трансатланитическите спогодби.

 

България е сред членовете на Европейския съюз, които изцяло подкрепят подписването на споразумението, отговори ѝ премиерът. Той отбеляза, че България ще спечели от финализирането на преговорите. Това ще подобри възможностите за износ на български стоки в САЩ и ще улесни вноса на технологии, каза Орешарски.

 

ЕС и САЩ са в преговори по подписване на споразумение за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство.

 

Недвижимите имоти

 

Няколко въпроса бяха свързани с недвижимите имоти, в които преди кризата бяха направени огромни инвестиции. Сергей Койнов от "Ей Джи Кепитъл" попита дали държавата има стратегия за развитието на недвижимите имоти.

 

От отговора на премиера стана ясно че няма такава. Орешарски си спомни, как в началото на 90-те години, когато бил в Англия, домакините се похвалили, че 64% от англичаните са собственици на жилища и по този показател изпреварват Германия. Попитали Орешарски каква е ситуацията у нас. Той им отговорил, че според официалната статистика 95% от българите са собственици на жилища. Англичаните няколко пъти го попитали дали правилно е разбрал въпроса.

 

Таня Косева от Асоциацията на собствениците на бизнес сгради попита премиера дали има шанс за законодателни промени, с които на бизнеса да се връща ДДС при изграждане на инфраструктура, която след това даряват на държавата или общините. Премиерът обаче не разбра въпроса и отговори, че в момента държавата и общините нямат възможност да изграждат прилежащата инфраструктурата към бизнес сградите.