Парите по ФАР и ИСПА може да тръгнат наесен при справяне с пътния фонд

Възможно е спрените средства по ФАР и ИСПА да тръгнат през септември-октомври, съобщи за Mediapool директорът на Главна дирекция "Регионална политика" към Европейската комисия Жан-Мари Селер. Условието е страната да се справи с проблемите в пътния фонд, който се компрометира пред ЕК заради злоупотреби. Селер участва във Второто заседание на Комитета за наблюдение на националната стратегическа референтна рамка в петък.

"Десетина случая, свързани с 10 лица, присъстват в доклада на KPMG за конфликта на интереси във фонд "Републиканска пътна инфраструктура“, каза след заседанието министърът на финансите Пламен Орешарски. В сряда националният ръководител, отговорен за финансовото управление на средствата от ЕС Димитър Ивановски, спря финансирането на 10 проекта по ФАР на обща стойност 88.4 млн. лева. Причината бяха именно одитите, извършени от KPMG – един за изпълнението на ФАР и ИСПА, другият - за конфликта на интереси по отношение на тези две програми, който е засекретен.

Орешарски уточни, че някои от тези лица все още работят в пътния фонд, а други са напуснали, но сред тях не фигурират настоящият и бившият директор на структурата.

"Докладът съдържа и описание на случаи, в които потенциално може да възникне конфликт на интереси. Става въпрос за конкретни случаи, а конкретните имена са кодирани“, каза Орешарски.

Част от обществените поръчки по спрените в сряда проекти са дадени на хора, приближени до двамата заместници на бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев - Атанас Димов и Живко Недев. Георгиев се разследва по обвинение, че докато е заемал поста, строителната фирма "Биндер", управлявана от брат му, е спечелила поръчки на фонда за 120 млн. лева.

"Крайно незадоволително" представяне

"За седем години България е постигнала едва 18% успеваемост по програмата ИСПА, което е крайно незадоволително," каза още Жан-Мари Селер. По седемте оперативни програми, по които ЕС отпуска за България повече от 7 млрд. евро, към момента имаме успеваемост около 0.5% - усвоили сме едва 47 млн. евро от кохезионния и фонда за регионално развитие. Реално функционират само две от оперативните програми – за "Административен капацитет" и за "Развитие на човешките ресурси", поясни вицепремиерът Меглена Плугчиева.

За разлика от България, Румъния няма такива проблеми с управлението на финансите. Като свършена работа по програмите обаче са на същото ниво, обясни Селер. Според него това е нормално, защото всички държави стартират бавно и мъчително, в подобна ситуация са били и 10-те страни, приети в ЕС през 2004 г..

Злоупотреби има и в други държави, но тук те са "страшни", каза Селер. Ако правителството се справи с проблемите в пътния фонд до есента, имаме шанс да спасим еврофинансирането по изоставащи проекти, ангажира се той.

Меглена Плугчиева маркира слабите места на българската администрация при работата по оперативните програми: информация, комуникация, административен капацитет, прозрачност и контрол. Липсва достатъчно информация за това как и къде може да се кандидатства с проекти, сайтовете на министерствата и агенциите, както и комуникационните стратегии, са неточни, неясни, а някои ведомства умишлено не дават достатъчно информация, каза Плугчиева, без да конкретизира.

"Лотар" тръгва от понеделник

В момента всички служители в управляващите органи и звена на оперативните програми се обучават на разработената от регионалната дирекция на ЕК софтуерна система "Лотар" (LOTHAR), чрез която Брюксел ще следи пряко помощта за България.

"Лотар" ще бъде свързана със специална система за мониторинг в ЕК. Така в Брюксел ще могат директно да контролират как се изпълняват проектите и се извършват плащанията по тях от най-ниското ниво до най-високото звено от българската администрация, отговорна за европроектите.

Официалното представяне на специалния софтуер беше в петък, а от понеделник започва пробният период на програмата.

Зам.-министърът в МРРБ и ръководител на ОП "Регионално развитие" Искра Михайлова заяви пред Mediapool, че софтуерът ще проследява съответствието на планираните инвестиции по структурните фондове и реалното им изпълнение. Достъп до програмата ще имат управляващият, сертифициращият и одитиращият орган на всички седем оперативни програми, както и специално оторизирани лица.

София не знае как да изготви "черния списък"

В петък вицепремиерът Плугчиева потвърди пред репортери в парламента, че няма напредък по изготвянето на т.нар. "черен списък" с фирми, които Брюксел поиска да му бъде предоставен за установени и заподозрени злоупотреби с еврофондове.

Тези фирми трябва да бъдат оповестявани при много точни и ясни критерии, защото фирми лесно се регистрират и пререгистрират, но трябва да се стигне до лицата, които стоят зад тях, посочи тя.

Плугчиева е поискала експертна помощ, защото по думите ѝ темата е достатъчно деликатна и не бива да бъде инструмент за санкция срещу една или друга фирма. От друга страна трябва много голяма прозрачност и точност при оценката, допълни тя. По време на парламентарния контрол вицепремиерът заяви, че България има належаща нужда от изграждане на унифицирана информационна система, която да е в директна връзка с останалите оперативни програми. По думите ѝ за изграждането на такава е стартирана нова процедура по Закона за обществените поръчки.