Парламентарната асамблея на Съвета на Европа не признава Путин за легитимен президент

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отказа да признае Владимир Путин за легитимен президент на Руската федерация, се казва в резолюция, публикувана на сайта на ПАСЕ. В документа се казва, че Путин стана президент през 2024 г. в резултат на избори, които не са били свободни и честни. Посочва се, че режимът на Путин е "отдаден на война срещу демокрацията". ПАСЕ призова европейските страни да спрат всякакви контакти с Русия, с изключение на хуманитарните.

"Нито един истински противник на Владимир Путин не беше допуснат дори да се кандидатира. Освен това избирателни секции за тези избори бяха открити на суверенна украинска територия, временно окупирана от Руската федерация, и в молдовските административно-териториални единици на левия бряг на Днестър, което е грубо нарушение на Устава на ООН и принципа на суверенитет, политическа независимост и териториална цялост на всички държави", се казва в резолюцията.

ПАСЕ добавя, че Русия "постепенно се е превърнала в държава, която днес забранява съществуването на каквато и да е политическа опозиция", а в самата страна, "с помощта на пропаганда във фашистки стил", е въведен "култ към личността около фигурата на Владимир Путин".

Резолюцията осъжда режима на Путин за "обявяването на война на собствения си народ". "Коренното население, националните и етническите малцинства в Руската федерация са насилствено русифицирани, подложени на репресии и дискриминация в нарушение на задълженията на Руската федерация по Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация", се казва в текста.

Събранието отбеляза "непропорционално високите загуби, понесени от военни части, състоящи се от военен персонал", съставен от националните републики, и го нарича "целенасочена кампания" за премахване на "националното и етническото многообразие" в Русия.

ПАСЕ осъжда практиката на руските власти да добавят политически опоненти към списъците с терористи и екстремисти и изразява загриженост относно заповедта на Путин към Федералната служба за сигурност (ФСБ) "да предприеме решителни мерки срещу враговете на страната", тъй като това може да провокира нови политически убийства както в рамките на Руската федерация, така и в чужбина.

Резолюцията признава Путин за виновен за убийството на Алексей Навални, а документът съдържа и призив за разследване на смъртта на опозиционера с участието на международна комисия. "През последните две десетилетия хора, които се противопоставиха на желязната ръка на Владимир Путин в Руската федерация, бяха убити, обикновено с участието на руските разузнавателни служби или лица, действащи по техни инструкции", казва ПАСЕ.

Асамблеята иска да се засилят антируските санкции, да се предостави военна помощ на Украйна, да се създаде международен механизъм за обезщетяване на жертвите на военните действия в Украйна, да се създаде списък с държави, както и физически и юридически лица, които помагат на Москва да заобиколи санкциите и да продължи войната в Украйна, да се признае Руската православна църква за "инструмент на руското влияние", който няма нищо общо с религията.

На 17 март миналата година Международният наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповед за арест на Владимир Путин във връзка с незаконното депортиране на деца от окупираните територии на Украйна. След това, поради заплахата от арест, Путин отказа да пътува в чужбина повече от шест месеца. Той направи първото си посещение в чужбина на 11 октомври - в Киргизстан.

На 16 февруари Федералната служба за изпълнение на наказанията за Ямало-Ненецкия автономен окръг съобщи за смъртта на Алексей Навални в поправителна колония № 3 в село Харп. От ведомството съобщиха, че на политика му е прилошало по време на разходка и почти веднага е загубил съзнание. Лекарите се опитвали да го съживят повече от половин час, но не успяли да спасят живота му. На 1 март Навални беше погребан в Москва на Борисовските гробища. Няколко хиляди души дойдоха да се сбогуват с политика, включително политиците Евгений Ройзман, Борис Надеждин и Екатерина Дунцова, както и представители на посолствата на Франция, Германия и САЩ.

Представители на западни държави обвиниха руските власти и лично Владимир Путин за смъртта на Алексей Навални. Това заявиха по-специално върховният представител на ЕС Жозеп Борел, британският премиер Риши Сунак, президентът на Украйна Володимир Зеленски, вицепрезидентът на САЩ Камала Харис, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън и други политици.