Парламентарната подкрепа за гръцкия спасителен план изглежда проблематична

Приемането на поредния спасителен план за Гърция изглежда проблематично три дни преди неговото съдбовно гласуване в гръцкия парламент. В неделя нараснаха съмненията,че е възможно депутати от управляващата Социалистическа партия ПАСОК да блокират прилагането на реформите, за които настояват международните кредитори на Гърция преди отпускането на поредния транш от миналогодишния спасителен заем за страната и договарянето на втори пакет от финансова помощ.

Редица гръцки министри и политици призоваха в почивните дни парламента да изпълни дълга си и да приеме непопулярните строги мерки, които са нужната цена за спасяването на страната от банкрут.

Финансовият министър Евангелос Венизелос, цитиран от Ройтерс, изрази увереност, че чувството за отговорност категорично ще надделее.

ЕС и МВФ предупредиха, че без парламентарно одобрение за програмата поредният транш от помощта за Гърция в размер 12 милиарда евро няма да бъде отпуснат и правителството изпадне в неплатежоспособност до дни.

И без това крехкото мнозинство на премиера Георгиос Папандреу в парламента в петък получи нов удар, след като пореден депутат от ПАСОК заяви, че ще гласува срещу спасителния план и така се присъедини към друг своя колега, който обяви несъгласието си по-рано този месец.

Преди това правителството на Папандреу разполагаше със 155 гласа в 300-местния парламент, след като вече бе изоставено от петима депутати след победата на изборите през октомври 2009 година. Сега става ясно, че мнозинството се стопява с още два гласа.

Пакетът мерки за икономии, за който настояват международните кредитори, трябва да бъде гласуван в парламента на 29 юни, а законопроектът за изпълнението му - на 30 юни.

В условията на най-дълбоката от 1974 година насам рецесия в страната и 40-процентна безработица сред младите, програмата, предвиждаща съкращаване на публични разходи, приватизация и повишаване на данъци, предизвика гневна съпротива сред обикновените гърци. За следващата седмица е предвидена двудневна обща стачка, която ще съвпадне с гласуването в парламента.

Атина прие пакет от 110 милиарда евро заеми от ЕС и МВФ през май 2010 година, но сега се нуждае от втори спасителен план на същата стойност, за да може да посрещне задълженията си до края на 2014 година, когато правителството се надява, че ще може да се върне върне на финансовите пазари.

Избирателите предпочитат опозицията, но не искат предсрочни избори

Водещата опозиционна гръцка партия Нова демокрация изпреварва с 1.4 процента управляващата ПАСОК, показва проучване на общественото мнение на агенция Марк, цитирано от гръцките медии в неделя.

Нова демокрация се ползва с доверието на 214 процента от анкетираните, следвана от ПАСОК с 20 процента, Гръцката комунистическа партия със 7.5 процента, Народен православен сбор с 5.8 процента, Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА) с 3.6 процента и останалите партии с общо 7.8 процента.

Мнозинството от запитаните обаче (68.2 процента) са против предсрочни избори. Освен това всеки втори смята, че правителството трябва да приложи, макар и с някои корекции, средносрочната програма с драстични мерки за излизане от кризата. 22.7 процента от гърците смятат, че програмата не трябва да се прилага, дори и държавата да върви към фалит.

60.3 процента одобряват консенсуса, докато 65.7 процента не вярват, че новият състав на правителството ще води по-справедлива политика.

И накрая, 70 процента вярват, че ако лидерът на Нова демокрация Антонис Самарас бъде избран за премиер, той ще следва същата политика като сегашния премиер Георгиос Папандреу.

Френските банки готови да се включат в спасяването на Гърция

Същевременно френският вестник "Фигаро" съобщи, че правителството и френските банки са постигнали споразумение по новия спасителен план за Гърция.

Според френското предложение частните кредитори ще реинвестират 70 процента от сумите, изплатени от Атина при настъпване на падежа на гръцките облигации, като 50 процента от тези суми ще бъдат вложени в нови облигации с 30-годишен падеж вместо предложения по-рано 5-годишен падеж.

Другите 20 процента ще бъдат инвестирани във фонд от високо качествени ценни книжа с "нулев купон", който ще се попълва чрез натрупване на лихви. Фондът ще служи като гаранция по кредитите на Гърция, вместо да се налага гръцките дългове да бъдат гарантирани от европейските правителства, както настояват някои банки.

Европейските правителства, които поемат по-голямата част от финансирането (най-вече Германия), настояват частните инвеститори също да се включат в помощта.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле предупреди в неделя, че Гърция ще получи следващия транш от международната финансова помощ, само ако парламентът в Атина приеме следващата седмица новият пакет от мерки за икономии. Същевременно Шойбле изрази увереност, че мнозинството гръцки депутати ще одобрят новите мерки за бюджетни съкращения и увеличения на данъците, и призова опозицията да подкрепи правителството.

"Ще бъде хубаво да видим опозицията в Гърция да подкрепя правителството, както стана в Португалия и Ирландия", каза Шойбле пред седмичника "Билд ам зонтаг".