Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Парламентарни сметки: 18 закона за под 80 дни = 1.4 млрд. лв.

7 коментара
Парламентарни сметки: 18 закона за под 80 дни = 1.4 млрд. лв.

Общо 18 законопроекта трябва да бъдат приети за оставащите по-малко от 80 дни до края на годината, за да изпълни България в срок обещаните пред Европейската комисия реформи и да получи втория транш от 1.4 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост. Подобна амбициозна задача би изглежда трудно изпълнима, дори ако имаше ясно управляващо мнозинство, каквото обаче няма.

"Още в първите дни на 48-ото Народно събрание служебният кабинет ще внесе всички одобрени от Министерския съвет законопроекти по Плана за възстановяване", каза пред Mediapool говорителят на МС Антон Кутев. Това обаче няма да е достатъчно, за да бъдат приети тези закони навреме.

Причините за това са няколко.

Един от спешните законопроекти, останал висящ след преждевременния край на предходния парламент, е този за антикорупционната реформа.

Първоначалният законопроект на "Демократична България", внесен от бившия правосъден министър Надежда Йорданова, бе готов още в началото на годината. С координацията на окончателната му подготовка се зае Лена Бориславова, началник на кабинета на бившия премиер Кирил Петков. "Спешният" закон се забави няколко месеца, през които разногласията между ИТН и останалите три партии в управлението стигнаха дотам, че ИТН се оттегли от властта и свали правителството заедно с ГЕРБ, ДПС и "Възраждане". В деня, в който това стана, Кирил Петков обяви, че внасят закона "антикорупция" и предлагат тогавашния вътрешен министър Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ.

Както се очакваше, новото мнозинство бойкотира законопроекта, срещу който обаче в правната комисия имаше възражения от страна и на ДБ, а дори и на ПП.

Предложението на служебния правосъден министър Крум Зарков (бивш депутат от левицата, който участва в обсъждането на проекта) е принципно същото: КПКОНПИ да се раздели на две - за противодействие на корупцията и за конфликта на интереси. Предвижда се единият орган да се състои от петима членове - двама избрани от парламента, един назначен от президента, както и по един от общите събрания на ВКС и ВАС.

Именно това ще е и законопроектът за КПКОНПИ, които служебният кабинет ще внесе в парламента.

От "Продължаваме промяната" и БСП обаче се очаква да са против квотата на президента. ПП вече даде знак, че ще държи на своя проект. Надежда Йорданова от "Демократична България", докато беше министър на правосъдието, разработваше други поправки, така че сега ДБ вероятно ще има редица предложения за промени в проекта на Зарков.

През юни ГЕРБ беше против антикорупционния закон на ПП, а сега няма големи надежди, че Борисов би подкрепил създаването на нов напълно независим разследващ орган, чиято цел е да бъде насочен срещу него и неговата партия. ГЕРБ се обяви против при този дебат още през 2016 година, вероятно ще бъде "против" и сега, освен ако не се отвори прозорец за по-голяма политическа сделка.

Твърде малко време

Реформата на КПКОНПИ не е единственият проблем пред приемането на пакета от законопроекти, необходими за получаването на европейските пари. От откриването на парламента на 19 октомври до коледната ваканция на депутатите имат 26 редовни заседания.

Освен това в началото парламентът няма да има комисии, през които задължително трябва да мине всеки един проект. В предишния парламент сформирането им отне повече от две седмици, в които се проведоха 6 заседания и не бе обсъждано никакво законодателство. А в 46-ото Народно събрание комисиите бяха създадени близо месец след започване на работата му, тогава изминаха 11 редовни заседания без комисии.

Засега изглежда малко вероятно 7-те формации в новото 48-о Народно събрание да се разберат бързо за разпределението на председателските места в бъдещите комисии, така че вероятно сформирането им също ще отнеме време.

Дори и депутатите да отменят ваканцията си, заседанията ще станат 29, а дори и със съществуващи от първия ден комисии, това е относително малко време за окончателното приемане на толкова много законопроекти, което означава, че ще е нужна стегната работа и извънредни заседания.

Проблемът става още по-голям, защото в периода, в които трябва да се приемат проектите по Плана за възстановяване, би следвало парламентът да се заеме и с държавния бюджет за следващата година, а тази процедура обикновено отнема около месец.

Кои са проектите, които трябва да бъдат приети за втория транш

Законопроектите за втория транш са общо 19, но все пак един е беше приет окончателно от 47-ото Народно събрание, преди да бъде разпуснато. Става дума за промените в Закона за насърчаване на заетостта.

Още един законопроект е минал през предходния парламент, но само на първо четене – този за промени в Търговския закон, които предвиждат нова правна форма на търговско дружество, която позволява използването на по-гъвкави инструменти за развиване на стопанска дейност. Сега той ще трябва да бъде внесен наново и разгледан и от 48-ото Народно събрание. В случая обаче има особеност – той не беше внесен в 47-ото Народно събрание от Министерския съвет, а от група народни представители от тогавашната управляваща коалиция – "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България". Сега стои въпросът дали той отново ще бъде внесен от тях и ако не, кой ще изготви проект и ще го внесе.

Подобна е ситуацията с промените в Закона за чужденците, който беше внесен в 47-ото Народно събрание отново от депутати от тогавашното управляващо мнозинство, а сега подобен проект не е бил предлаган за обсъждане от служебния Министерски съвет.

От останалите 16 законопроекта, Министерският съвет е приел едва 5 – за промени в Закона за електронното управление, за промени в Наказателния кодекс, за промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, за промени в Търговския закон, както и за промени в Закона за съдебната власт.

Още седем законопроекта са преминали обществено обсъждане, но още не са приети от кабинета. Става дума за промени в Закона за обществените поръчки, в Закона за етажната собственост, в Закона за правната помощ, в Закона за кадастъра и имотния регистър, в Закона за биологичното разнообразие, в Закона за медиацията, както и в Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, чието обсъждане изтече на 14 октомври.

За един законопроект, този за промени в Закона за несъстоятелност на физическите лица, все още тече обществено обсъждане, което ще приключи на 20 октомври – т.е. ден след откриването на новото Народно събрание.

Други три законопроекта пък все още не са публикувани за обсъждане и по тях продължава да се работи. Става дума поправки в Закона за енергията от възобновяеми източници, в Закона за енергетиката, включващ няколко мерки, както и в Закона за пощенските услуги.

Пътната карта за неутралност по отношение на климата, която също е част от мерките за втория транш по Плана за възстановяване, също все още не е готова, а на базата на нея парламентът би трябвало да вземе решение за крайна дата за затваряне на въглищните централи.

Дори един от тези законопроекти да не бъде приет, ЕК няма да преведе парите, коментираха източници на Mediapool от служебното пративтелство. Това не означава, че сумата се губи, но получаването ѝ ще се отложи до изпълнение на условията. Така бизнесът и държавните компании ще имат по-малко време, за да реализират проектите си.

Единствената добра новина е, че срокът за премахване на недосегаемия статут на главния прокурор и реформата на Висшия съдебен съвет изтича през юни 2023 година. Това е условие за получаване на третия транш от Плана за възстановяване.  

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. LoudSpeaker
    #7
    Отговор на коментар #5

    Служебното правителство не подлежи на парламентарен контрол в същинския му смисъл, т.е. такъв, който може да доведе до неговата политимческа отговорност, т.е. смяна чрез конституционния механизъм на вот на недоверие. Парламентарните питания без възможност за предизвикване на последствия са ала-бала. Служебното правителство е отговорно само пред президента, доколкото може да го смени, но не може да определя политикита му, поне формално. А самият президент пък не отговаря пред за действията на служебното правителство въобще. Това е положението.

  2. Обектив
    #6

    За да излезе България от Конституционната криза, трябва сегашното НС да промени Конституцията. По примера на Гърция партията, която печели първо място, следва да получава бонус от допълнителен брой депутатски места. Иначе никога няма да бъде съставено редовно правителство и България ще бъде управлявана еднолично и безконтролно от президента като абсолютна монархия.

  3. Обектив
    #5

    От Константин Мишев
    На практика България се намира в конституционна криза. Невъзможност да се съставят стабилни редовни правителства и дълги периоди на абсолютна власт на президента, който управлява без парламент и без какъвто и да е било контрол. Президентът става абсолютен монарх.

    Пред следващите народни събрания стоят две важни задачи. Промяна на конституцията и премахване на служебните правителства. Съществува и вариантът да има назначени служебни правителства, но без да се разпуска парламента.

  4. Десен бесен
    #4

    Мафията ще се откаже от европейските пари, стига да не се приемат тези закони. Ще видите! За пълнене на чекмеджетата ще ползват парите от бюджета взети от българите.

  5. дреалист
    #3

    Ами да. ......... Политическата мафия постоянно злоупотребява с парламентаризма. .... Основната рроля на праламента - законотворчестовто , се разглежда, като безкрайна възможност за прекрояване на законите, така че лобистите и клинтелистките групи да могат да крадат повече и по-безнаказано. ............... Хората имат закони от 300 години, а нашите ги прекопават постоянно, като градинска почва....

  6. Мазен Кумунис
    #2

    Не искат да подкрепят мандат на ГЕРБ и Бойко Велики - да ги видим как тогава ще управляват Просто Киро § Ко(ДеБ-или и комунисти). ;)

  7. мила
    #1

    Оставаме с впечатление, че всяка партия е влязла в парламента, за да работи главно за себе си и за собствените си интереси и оцеляване.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.