Парламентът оголи магистратите пред собственото им правосъдие

Временната парламентарна комисия за промени в конституцията прие в сряда, че магистратите нямат нужда от имунитет срещу полицейско и прокурорско задържане под стража. Освен това депутатите приеха революционен текст, с който се въвежда задължението на Висшия съдебен съвет (ВСС) да освобождава свои мандатни членове, ако са извършили престъпление - без значение дали е умишлено или по непредпазливост.

До влизането в сила на четвъртата поправка на основния закон към края на февруари ще важат разпоредбите на Закона за съдебната власт, които изискват специално разрешение от ВСС за задържане на магистрат от органите на реда. Тази норма и в момента не влиза в сила, ако арестът е необходим по подозрения за извършено тежко престъпление (при полагащи се над 5 години затвор) от съдия, прокурор или следовател.

Решението за премахване на това условие бе прието от всички парламентарни групи с изключение на част от БСП. Червените депутати Янаки Стоилов, Мая Манолова и Георги Близнашки приеха становището на Съюза на съдиите в България (ССБ), че сегашното състояние защитава съдиите от възможно влияние от страна на МВР (изпълнителната власт) и от прокуратурата като страна в процеса при водене на определени дела.

“Едно разпореждане на арест, пък дори и за 24-часа, след който не последва нищо, може да накърни престижа на всеки съдия. Според нас с премахването на този имунитет се нарушава балансът между изпълнителната власт в лицето на МВР и съдебната”, аргументира се Манолова.

Тези аргументи обаче не бяха приети и с мотива, че така ще се създаде по-голяма вяра в българската магистратура и ще бъде избегнато чувството за нейната неприкосновеност.

Без престъпници във ВСС

В сряда парламентарната комисия прие, че изборните членове във ВСС ще бъдат освобождавани при влязла в сила присъда, без значение дали  е за умишлено или непредумишлено престъпление. До този момент в ЗСВ бе разписано, че членовете на ВСС се освобождават само при присъда за умишлено престъпление.

От БСП, ДСБ и “Атака” смятат, че въпросът е морален и заявиха, че понятията член на Висшия съдебен съвет и присъда са не са съвместими. Новата конституционна норма обаче няма да действа спрямо председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и главния прокурор, които са членове на ВСС по право.

В тези случаи трябва първо да се задействат законовите механизми за освобождаването им от заеманите постове.

Тайното гласуване остава

С пет гласа “за”, седем “въздържали се” и без нито един против, народните представителите отхвърлиха предложението на Стоилов, Манолова и Близнашки да отпадне тайното гласуване във ВСС при вземане на кадрови решения и налагане на дисциплинарни наказания.

Срещу него с гласуването “въздържал” се обявиха отново групата от БСП, подкрепяща предложенията на Михаил Миков. След заседанието той обясни пред Mediapool, че не е подкрепил идеята на съпартийците си, защото това е щяло да “засегне твърде много магистратите”.

“Не искахме да ги ядосваме твърде много. С тайния вот им оставихме възможността да гласуват само според вътрешното си убеждение”, добави още той.

В момента решенията на ВСС, които са взети при тайно гласуване, лесно могат да бъдат атакувани пред Върховния административен съд, защото нямат мотивировка.

Споделяне
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?