Парламентът спешно приема поправки в закона за земите заради евросубсидиите

Целта е да се пресече измамата европейски средства да отиват в офшорки

Парламентът спешно приема поправки в закона за земите заради евросубсидиите

Парламентът ще работи извънредно във вторник следващата седмица, за да приеме на първо четене промените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи заради евросубсидиите за пасища и мери.

Внесени са две предложения за промени – едното на БСП, а другото на ГЕРБ, като партията на Бойко Борисов е готова да се откаже от техния законопроект, стига да се намери компромисен вариант, по думите на Десислава Танева от ГЕРБ.

Основното различие между двата законопроекта е как да става отдаването на земята – чрез търг, както настоява ГЕРБ, или без търг и конкурс, каквото е предложението на БСП. Освен това ГЕРБ настояват и за въвеждането на преходен период от една година, в който стопанисващите мери, пасища и ливади да могат да си купят животни или да сключат договори, с което БСП е склонна да се съгласи, стана ясно от дискусията в земеделската комисия.

Целта на промените е евросубсидиите за ливади, пасища и мери да се ползват от животновъдите, които реално отглеждат добитък, а не от офшорки, регистрирани в Панама, каквито случаи има, които прибират само евросубсидиите.

БСП иска ограничения за чужденци и отдаване без търг на земята

Промените в закона, предложени от БСП, предвиждат право на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд да могат да придобиват физически и юридически лица, които са пребивавали непрекъснато или са установени в България повече от три години, непосредствено предхождащи годината на сключване на сделката.

За юридическите лица с регистрация по-малко от три години това ще става само ако отделните съдружници, членове на сдружението или учредители на акционерно дружество, отговарят на същото изискване за уседналост.

Купувачите се задължават при сключването на сделката да докажат произхода на средствата за придобиване на земята.

С промените се дава възможност общински и държавни мери, пасища и ливади да бъдат отдавани под наем или аренда без търг или конкурс на собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, като това ще става пропорционално на броя и вида на регистрираните животни и по пазарна цена.

Според определението "пазарна цена" е цената за предходната година по договори за наем или аренда на имоти с подобни характеристики, намиращи се в съответното землище на отдавания под наем или под аренда имот.

Останалите свободни пасища и ливади ще могат да се отдават чрез търг и на лица, поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Договорите ще се сключват за срок до 6 стопански години.

ГЕРБ залага на търга и иска преходен период от една година

Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, внесени от ГЕРБ, предвиждат пасищата и мерите да се отдават с предимство на животновъдите, но това да става чрез търг на два етапа.

От ГЕРБ предлагат още мери и пасища да могат да бъдат отдавани по изключение без търг или конкурс на сдружения, включващи всички собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, които се намират в съответното землище или в землищата на съседните общини.

Любен Татарски от ГЕРБ отбеляза в петък при дебатите в пленарната зала разликата между двата законопроекта. По думите му този на ГЕРБ предвижда мерите и пасищата да бъдат предоставяни с търг и конкурс по пазарна цена, определена от оценител, а законопроектът на левицата - това да става без търг по цена за наем или аренда от предходната година. Как ще избегнем субективния подход на кого ще дадем по-хубавата земя, попита Татарски.

Според него в законопроекта на левицата се прави усилие да се сложи ограничение при продажбата на земя на чужди граждани, но условията, които се залагат, не са достатъчни. Критерий може да бъде и размерът на земята, която се продава - например да не е повече от 500 или 1000 дка, каза Татарски.

Емил Радев от ГЕРБ предупреди, че предложените в законопроекта разпоредби може би са противоконституционни, защото ограничават правата на българските граждани. Тези промени засягат и български граждани, които не са пребивавали постоянно на територията на България - студент, който учи няколко години извън страната, моряк или международен шофьор, които повече от 186 дни в годината не са в България.

Председателят на парламентарната комисия по земеделие Светла Бъчварова от БСП посочи, че за първи път се въвежда регулация при покупко-продажбата на земеделска земя у нас. По думите ѝ България е единствената страна не само в ЕС, а и в света, в която няма никаква регулация. Тя обясни изискването за три години уседналост с необходимостта купувачът да произвежда земеделска продукция, а не просто да очаква приходи от нея като собственик.

Половината пасища са дадени на фирми без връзка с животновъдството

Общините са предоставили 1.5 млн. дка пасища и ливади, от които 731 хиляди дка на фирми, които нямат нищо общо със сектора през 2012 и 2013 г., сочат данните на земеделското министерство.

От държавния поземлен фонд са раздадени 1.183 млн. дка, от които 800 хиляди са наети от предприемачи отново без животновъдни обекти.

Според Светла Бъчварова в списъка има и фирми от Гърция и Панама, които са използвали възможността срещу минимални средства за обработка или поддръжка на пасищата да получават европейски субсидии, които са 3-4 пъти по-големи от разходите.

Десислава Танева отбеляза, че и двата законопроекта целят постигането на една справедливост - животновъдите да бъдат подпомогнати от пасищния фонд. Тя посочи, че трябва да се постигне обективна процедура и заяви готовност да оттегли текста за сдруженията, ако той е пречка за подкрепа на законопроекта на ГЕРБ.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?