Парламентът въведе контрол и за главния прокурор

Парламентът въведе механизъм за контрол и върху действията на главния прокурор. От всички висши магистрати, досега само обвинител №1 не можеше да бъде санкциониран. Според сега действащия закон за съдебната власт, главният прокурор има право да иска имунитета на всеки магистрат, но никой друг в държавата няма право да иска свалянето на имунитета на обвинител №1. Днес народните представители започнаха окончателното приемане на промените в Закона за съдебната власт, подготвени от екипа на Антон Станков и предложени от правителството.

Само с 20 гласа против и 6 въздържали се, депутатите приеха предложението на правосъдното министерство освен главният прокурор, и една-пета от членовете на Висшия съдебен съвет да могат да искат сваляне на имунитета и временно отстраняване от длъжност на съдии, прокурори и следователи.

Текстът бе подкрепен от общо 121 депутати от НДСВ, ДПС и Коалиция за България. 20 от общо 25 присъстващи в залата сини депутати гласуваха против, петима се въздържаха - Венцислав Върбанов, Борислав Китов, Георги Станилов, Моньо Христов и Панайот Ляков. Въздържа се и председателят на парламента Огнян Герджиков, който е кум на Никола Филчев.

Преди това гласуване, 40 депутати от ОДС подкрепиха предложение на колегите си Соколов, Абаджиев и Черкезов текстът въобще да отпадне. След като останалите депутати отхвърлиха това предложение, половината от присъстващите депутати от десницата изобщо не гласуваха текста, свързан с имунитета на главния прокурор.

Абаджиев и Соколов обявиха поправката за противоконституционна

Тази тема предизвика и най-бурните дебати днес сред депутатите. В пленарна зала против публично се обявиха Йордан Соколов и Димитър Абаджиев от ОДС. Те потвърдиха, че трябва да има механизъм за контрол и върху главния прокурор, но според тях няма начин това да стане без промяна на Конституцията. Затова и обявиха днешното решение на парламента за противоконституционно. Соколов и Абаджиев припомниха, че преди 3 години, с мнозинството на ОДС предишното 38 Народно събрание е приело решение председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд да взимат решение за сваляне на имунитета или за временно отстраняване на съдии, прокурори и следователи, но Конституционният съд го е отменил.

Според решението на КС от 1999 г., само главният прокурор разполага с обвинителни функции.

По-късно в кулоарите на парламента Димитър Абаджиев каза, че според него приетата промяна е въпрос на конституционосъобразност, а не на ефективност на съдебната система. На въпрос дали СДС ще сезира Конституционният съд Абаджиев отговори, че това трябва да се обсъди от парламентарната група. Допълнението от него по-скоро носеше нюанса, че някой друг ще свърши тази работа – Абаджиев посочи, че има и други органи, които могат да сезират съда, като главният прокурор, ВСС, председателят на Върховния касационен съд.

Соцдепутатката Татяна Дончева също от трибуната защити промяната с аргумента, че при сегашния текст, ако главният прокурор извърши например тежко престъпление, той пак остава недосегаем. Какво предлагате – ако той застреля човек пред много хора, сам да си предложи снемане на имунитета и да разпореди на подчинените си да го разследват?, запита риторично Дончева. Нейната оценка е, че правосъдното министерство предлага една задоволително решение на този проблем. Не може да се допусне, ако главният прокурор извърши тежко престъпление, да остане ненаказан, коментира в същия дух в кулоарите и юристът от НДСВ и член на правната комисия Константин Пенчев. Със снемането на имунитета не става дума за повдигане на обвинение, според нас този текст не е в противоконституционен, но последната дума има Конституционният съд, ако бъде сезиран, посочи той.

Министърът на правосъдието Антон Станков защити идеята на своя екип с подобен аргумент - че искането за сваляне на имунитета не е част от обвинителните функции и че самото решение се гласува от Висшия съдебен съвет с обикновено мнозинство. Той цитира доклада на Венецианската комисия, който дава положителна оценка на предлаганите от правителството промени в съдебния закон, включително и за по-широките правомощия на ВСС.

Текстът за имунитета на Филчев предизвика и най-широк предварителен отзвук. Първоначално в защита на сегашното статукво на главния прокурор се обявиха част от сините депутати. Вчера акция в защита на Филчев започна и НДСВ-депутатът Емил Кошлуков, на заседание на групата на управляващите. Преди началото на дебатите в залата, днес народните представители от НДСВ отново се събраха. Този път депутатът Иван Козовски се изказал в защита на сегашното статукво, но групата решила да гласува единно, подкрепяйки правителствения законопроект.

Съдии, прокурори и следователи декларират доходите си

Парламентът днес задължи съдиите, прокурорите и следователите всяка година да декларират доходите и имуществото си пред Сметната палата. В момента публично обявяват доходите си депутатите, правителството и шефовете на агенции и органи към изпълнителната власт, както и висшите магистрати - членовете на Конституционния съд и шефовете на върховните съдилища. Депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов заяви, че с това ново изискване едва ли ще бъде овладяна корупцията в съдебната власт, но то все пак е преграда, която до известна степен ще я ограничи. Корнезов предложи да бъдат задължени да подават имотни декларации и съдебните служители, т.е. администрацията на съдебната власт. Мотивът на депутата бе, че и при тях има реална възможност за корупция. Като пример Корнезов посочи връчването на призовки.

Константин Пенчев от НДСВ обаче възрази, че ако съдебните служители бъдат задължени да декларират доходите и имуществата си, това означава, че същото трябва да правят и всички други държавни служители. В този случай ще се блокира обработването на декларациите в Сметната палата и няма да има никакъв ефект, каза Пенчев.

ВСС остава без промяна

Беше отхвърлено предложение на Младен Червеняков от БСП съдиите да избират 5, а прокурорите и следователите - по 3-ма от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет. Соцдепутатът предлага връщане на статуквото от 1997 г. с мотива, че се възстановява Националната следствена служба, закрита по времето на ОДС. В момента при почти равен брой следователи и прокурори в страната, те не са представени равнопоставено във ВСС, бе другият аргумент на депутата от левицата. В сегашния състав на ВСС съдиите имат 6 представители, прокурорите - трима, а следователите - двама.

С отхвърлянето на идеята на Червеняков – която бе подкрепена от четирима от НДСВ, включително Герджиков, отпада и възможността за избирането на нов състав на ВСС, при който НДСВ и ДПС ще посочи парламентарната квота в съвета и ще може да контролира неговите решения.

Другият бурно дебатиран текст бе този, според който ВСС ще разглежда предложения за шефове на върховните съдилища, направени от общите събрания на съответните висши магистратури и за главен прокурор, направени от общото събрание на прокурорите от Върховната касационна и Върховната административна прокуратура.

Йордан Соколов възрази и срещу този текст, като заяви, че общите събрания на прокуратурите са български експеримент, който няма да има добри резултати. Подобна практика няма в нито една от страните - членки на ЕС, се мотивира той.

Това е още една възможност ВСС да получава предложения, но самият съвет ще решава, както и досега, кой да бъде избран, репликира Татяна Дончева.

Към правомощията на ВСС днес депутатите добавиха и избора на директор на Националната следствена служба. За да има по-голяма публичност и прозрачност в действията на съвета, ще бъде издаван месечен информационен бюлетин с неговите решения. ВСС ще утвърждава и правила за професионална етика.