Партията на газа се явява на избори

И така, Русия отново влезе в старата, предварително загубена игра – опита да повлияе на изхода на президентските избори в Украйна чрез предоставяне на "правилния" кандидатпрезидент изгодни условия за доставки на газ. През 2004 г. това бе премиерът Виктор Янукович, с когото три месеца преди изборите подписаха 5-годишно споразумение за цени на газа по-ниски от европейските (50 долара за 1000 кубически метра). По-късно, когато украинците избраха за президент съперника на Янукович Виктор Юшченко, се наложи това споразумение да бъде атакувано с цената на две януарски врътвания на газовия винтил (през 2006-то и 2009 г.) и няколко години на конфликти и взаимен шантаж, държали в напрежение цяла Европа.

Постигнатите минали четвъртък в Ялта нови газови договорености между премиерите на двете страни Путин и Тимошенко са втора серия на същата история.

"Газпром" приема безпрецедентни облекчения за Украйна по включеното в подписаните през януари 2009 г. договори условие "вземи или плащай" – Украйна най-вероятно ще бъсе освободена от глоба за неполучения през 2009 г. газ, а през 2010 г. обемът на заплащаният газ ще бъде рязко намален в противоречие с януарския договор.

Същността на клаузата "вземи или плащай" е в задължението на потребителите да плащат предварително уговорените количества газ, даже ако в действителност ползват по-малко. Смята се, че това гарантира на производителя стабилен паричен поток в бъдеще и облекчава привличането на инвестиции. Този принцип се използва в дългосрочните договори на "Газпром" с европейските потребители и за първи път бе приложен спрямо Украйна през януари тази година.

Икономическата криза обаче внесе своите корективи в уговорените условия – Украйна трябваше през тази година да заплати 40 млрд кубически метра руски газ, а през следващата – 52 млрд. Реално обаче рязко намалялото потребление е около 33 млрд. тази и 25-27 млрд. кубически метра догодина. За разликата с уговорените по-рано обеми Украйна я очакваха огромни глоби – за тази година президентът Юшченко  оценяваша възможната сума на 8.7 млрд. долара.

Сега изглежда санкциите са отменени и украинците ще плащат колкото реално са получили. Налице е мащабно отстъпление от принципите, с преминаването към които

В отношенията с Украйна през януари тази година шумно се хвалеше "Газпром".

Предоставяйки на Украйна толкова сериозни облекчения на условията за доставка на газ в навечерието на президентските избори, Русия открито демонстрира, че в действителност за нея юридическите норми и договорните формули са нищо в сравнение с текущата политическа целесъобразност.

Това разбива на пух и прах официалната теария от последните години за това, че основна цел на Русия в газовите отношения с Украйна бил преходът към "прозрачни пазарни принципи" и "приетите в отношенията с европейските страни формули". На никоя европейска страна "Газпром" не е давал, не дава и никога няма да даде възможност да понижи наполовина обемите на газа, заплащани по принципа "вземи или плащай", (както позволява на Украйна за 2010 г.), и даже с една пета (както през 2009 г.) без прилагането на предвидените санкции.

Това изглежда още по-странно по отношение на договори, сключени преди по-малко от година за "дългосрочен" период – цели 10 години. А как се хвалеше през януари "Газпром", че най-после договорните принципи за газовите доставки на Украйна приличат на приетите принципи в договорите с увропейските потребители на газ. Сега обаче ние отново, както и през 2004 година, сме готови да предоставим на Украйна привилегии и отбивки в нарушение на пазарните принципи, само и само да повлияем на президентските избори в тази страна и да си осигурим лоялността на някой от кандидатите в президентската надпревара.

"Газпром" повече никога не бива да си отваря устата, че единствената цел на политиката му в Украйна е прозрачният пазар и европейските стандарти. Виждаме какви са тези "стандарти".

Не ще и дума, че да се предоставят сега на Украйна отстъпки в условията на доставки е неправилно. Определени облекчения трябваше да бъдат предоставени изначално. За разлика от Европа, където има по-гъвкава структура на потреблението, доминирана от населението и малките и средните потребители, в Украйна има специфична структура на търсенето на газ – две трети от него идва от тежката промишленост и енергетиката. Ако Европа изначално се съгласяваше да полачава газ от "Газпром" на пазарни цени, то Украйна не виновна за това, че падналите ѝ се по наследство от бившия СССР енергоемки производства на металургията, химията, електро и топлоенергетиката потребяват прекалено много газово гориво на единица продукция. Те трябва да бъдят преустройвани, за което са нужни големи инвестиции – подобна е ситуацията, впрочем, и на руския газов пазар. Тези обстоятелства обективно изискват преходен период по пътя към европейските стандарти. Но вместо да следва последователна линия в газовите отношения с Украйна, Русия в зависимост от политическата конюнктура Русия ту предоставя на украинците свръхщедри отстъпки, ту внезапно ожесточава условията.

И това е в очевидна корелация с политиката: от момента на идване на власт на Виктор Юшченко Русия отрича необходимостта от период за адаптация в прехода към европейски ослувия на доставки, като неизменно изискваше този преход да бъде извършен "тук и веднага". Цената на този твърдоглав подход бяха конфликти, загубената репутация на надежден доставчик на енергоресурси за Европа, обвързването с мегаскъпи обходни газови проекти. Въпреки това сега се правят нови отстъпки.

Ще последва ли обаче благодарност от украинска страна за тези отстъпки? Това, естествено, е голям въпрос. Същността на украинската политика е в това, че в резултат на президентските избори там не е възможна абсолютна победа на нито една от силите – дори и да спечели Тимошенко, която по някакви причини решиха да подкрепят този път руските власти, в страната винаги ще има силна опозиция, която ще разглежда всякакви газови споразумение с Русия под лупа и ще критикува новия президент за отстъпление от националните интереси в хода на задкулисните газови сделки. Например, законът, забраняващ продажбата или даването на концесия на украинската газопреносна мрежа без съгласието на Върховната Рада бе приет от украинските парламентаристи преди няколко години практически единодушно. Тоест, дори и Тимошенко да е поела някакви неформални задължения пред Путин в замяна на сегашните отстъпки за газа, в тяхното изпълнение тя ще бъде със силно вързани ръце и няма да има необходимото поле за маневри.

Това означава, че в газовите отношения с Украйна ще е невъзможно да се разчита на устойчива конструкция, в която Русия ще си има работа само с един преговарящ и ще може да спи спокойно. Стъпвайки отново върху хлъзгавата почва на търговията с принципи в отношенията с Юлия Тимошенко, Путин съвсем не си е гарантирал лоялността на бъдещото ръководство на Украйна. Затова пък веднага отслаби позициите на припяващите му в Русия и на Запад, които в последните години активно ни убеждаваха, че единствената цел на газовата политика на Русия по отношение на Украйна била свещената борба за пазарна справедливост.

Сега мнозина от тях навярно ще отстъпят от псевдопазарната реторика и със същия плам ще започнат да твърдят, че, наистина, заплащането на геополитическата лоялност чрез газови отстъпки е в реда на нещата. Което и трябваше да се докаже.