Първа инвестиционна банка взе тазгодишния приз "Банка на годината"

Иван Искров: Банковата система е стабилна, но тя сама за себе си не прави растежа

Снимка от церемонията по награждаването

Двадесетата годишна награда "Банка на годината" е присъдена тази година на Първа инвестиционна банка (ПИБ), чието име нашумя в последните месеци покрай един от главните ѝ акционери Цеко Минев и неговите инвестиционни намерения в планините. Заради тези намерения управляващите се опитаха да прокарат скандални поправки в Закона за горите.

Новият носител на наградата бе обявен от председателя на Съвета на директорите на асоциация "Банка на годината" Валентин Панайотов в сряда.

Голямата награда се присъжда, след като показателите на банките за пазарен дял, ефективност и динамика на развитие се разглеждат и оценяват статистически както в статика, така и в динамика, обясни Панайотов.

В категорията "Банка на клиента" призът се присъжда на Уникредит Булбанк, който миналата година получи голямата награда. Победителят в тази категория се избира чрез интернет гласуване, в този смисъл това е единствената награда, определена по субективен признак, коментира Панайотов.

Тази година за "Банка на клиента" са гласували 25 300 души (при 35 000 гласували миналата година) и най-многото гласове са били за Уникредит, следвана от група банки с почти равен брой гласове, което според Панайотов показва повишаване на качеството на обслужване на клиентите.

Природозащитници започнаха да закриват сметките си в ПИБ

Веднага след протестите на Орловия мост срещу приетите промени в Закона за горите, облагодетелстващи един определен инвеститор - акционерът в Първа инвестиционна банка Цеко Минев, природозащитниците започнаха инициативата за закриване на сметките им в ПИБ.

Някои от тях публикуват нарежданията за закриване на сметките си във Фейсбук, като за причина са посочили "Не съм съгласен с политиката на Цеко" или "Цеко е к..ут".

Наградата в категорията "Динамика на развитието" е присъдена на Корпоративна търговска банка (КТБ), също станала обект на обществени критики заради огромния дял на депозити на държавни фирми и ведомства в портфейла ѝ, наградата "Ефективност" отива при Райфайзенбанк (България), а наградата за "Чуждестранен банков клон" печели Ситибанк, клон София.

Призът на "тайния клиент" за втора поредна година е присъден на Райфайзенбанк чрез специално проведено маркетингово проучване.

ПИБ печели още един приз - за "Пазарен дял". Обикновено банката, която предходната година е спечелила наградата за пазарен дял, на следващата година е избирана за банка на годината, коментира Панайотов и не изключи ПИБ да затвърди позициите си и следващата година.

Всички победители в отделните категории на банковите награди се определят чрез методика, съгласувана с Банковия надзор на БНБ от комитет от финансови експерти, сред които са Андрей Пръмов, проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата, Мария Шишкова, президент на Българския форум на бизнес лидерите и други.

Очаква се наградата "Банка на годината" да бъде връчена вечерта от премиера Бойко Борисов.

"Банковата система е стабилна, но не може сама да генерира растеж"

По същото време на кръгла маса за състоянието на нашата банкова система, управителят на БНБ Иван Искров увери, че тя е стабилна, което е предпоставка за икономически растеж, но банките не могат да го създадат сами.

Искров подчерта, че макар и да има у нас банки с гръцки собственици, то те са български банки, оперативно независими от гръцките банки - майки и подлежащи на българския банков надзор.

Българските банки нямат и едно евро експозиция в Гърция и не бива да се поставят в една група с гръцките банки, заяви Искров.

Иван Искров отново назова добрите показатели на българската банкова система - капиталова адекватност 17.52%, ръст на депозитите с около 13-14% и съответно висока ликвидност на банките, ръст на кредитите с 3.6% при 0.2% ръст на кредитирането в еврозоната и 0.8% - новите страни членки на ЕС по данни на ЕЦБ.

"България да не избързва с общия банков съюз със страните от еврозоната"

Страната ни да не избързва с влизането в общ банков съюз със страните от еврозоната, призова още Искров.

Иван Искров заяви, че не всички идеи, които идват от еврозоната и целят нейното укрепване, са добри за България. Като пример той даде идеята за данък върху финансовите транзакции. "За щастие няма да има такъв данък, ще има "засилено сътрудничество в еврозоната"; всичко това е въпрос на вътрешно-политически дебат на други страни и не е нужно да го прилагаме и у нас", каза Искров.

"Новите страни членки на ЕС тръгват от много по-ниска база - те имат нисък БВП и трябва да догонват старите страни членки, затова подобни данъци не са добри за тях", посочи Искров. Той обясни, че в България банките кредитират основно реалната икономика и ако се въведе данък върху финансовите транзакции, то той ще се превърне в "данък оборот" и ще се плати от бизнеса и от обикновените граждани.

Една от последните идеи за въвеждане на банков съюз също е идея на големите страни в ЕС, а тези идеи не винаги отговарят на интересите на малките страни като България, коментира гуверньорът на БНБ. Самата идея, по думите му, още не е съвсем ясна, предвижда се страните от еврозоната да имат общи банкови регулации, но се говори също и за банков съюз на 27-те страни от ЕС.

"На този етап ние сме резервирани към тази идея и съветваме и правителството да не избързва, защото става въпрос за сериозно прехвърляне на суверинитет от страна на България към европейските институции", поясни Иван Искров.

Споделяне
Още от Бизнес

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?