Първа инвестиционна банка взе тазгодишния приз "Банка на годината"

Иван Искров: Банковата система е стабилна, но тя сама за себе си не прави растежа

Снимка от церемонията по награждаването

Двадесетата годишна награда "Банка на годината" е присъдена тази година на Първа инвестиционна банка (ПИБ), чието име нашумя в последните месеци покрай един от главните ѝ акционери Цеко Минев и неговите инвестиционни намерения в планините. Заради тези намерения управляващите се опитаха да прокарат скандални поправки в Закона за горите.

Новият носител на наградата бе обявен от председателя на Съвета на директорите на асоциация "Банка на годината" Валентин Панайотов в сряда.

Голямата награда се присъжда, след като показателите на банките за пазарен дял, ефективност и динамика на развитие се разглеждат и оценяват статистически както в статика, така и в динамика, обясни Панайотов.

В категорията "Банка на клиента" призът се присъжда на Уникредит Булбанк, който миналата година получи голямата награда. Победителят в тази категория се избира чрез интернет гласуване, в този смисъл това е единствената награда, определена по субективен признак, коментира Панайотов.

Тази година за "Банка на клиента" са гласували 25 300 души (при 35 000 гласували миналата година) и най-многото гласове са били за Уникредит, следвана от група банки с почти равен брой гласове, което според Панайотов показва повишаване на качеството на обслужване на клиентите.

Природозащитници започнаха да закриват сметките си в ПИБ

Веднага след протестите на Орловия мост срещу приетите промени в Закона за горите, облагодетелстващи един определен инвеститор - акционерът в Първа инвестиционна банка Цеко Минев, природозащитниците започнаха инициативата за закриване на сметките им в ПИБ.

Някои от тях публикуват нарежданията за закриване на сметките си във Фейсбук, като за причина са посочили "Не съм съгласен с политиката на Цеко" или "Цеко е к..ут".

Наградата в категорията "Динамика на развитието" е присъдена на Корпоративна търговска банка (КТБ), също станала обект на обществени критики заради огромния дял на депозити на държавни фирми и ведомства в портфейла ѝ, наградата "Ефективност" отива при Райфайзенбанк (България), а наградата за "Чуждестранен банков клон" печели Ситибанк, клон София.

Призът на "тайния клиент" за втора поредна година е присъден на Райфайзенбанк чрез специално проведено маркетингово проучване.

ПИБ печели още един приз - за "Пазарен дял". Обикновено банката, която предходната година е спечелила наградата за пазарен дял, на следващата година е избирана за банка на годината, коментира Панайотов и не изключи ПИБ да затвърди позициите си и следващата година.

Всички победители в отделните категории на банковите награди се определят чрез методика, съгласувана с Банковия надзор на БНБ от комитет от финансови експерти, сред които са Андрей Пръмов, проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата, Мария Шишкова, президент на Българския форум на бизнес лидерите и други.

Очаква се наградата "Банка на годината" да бъде връчена вечерта от премиера Бойко Борисов.

"Банковата система е стабилна, но не може сама да генерира растеж"

По същото време на кръгла маса за състоянието на нашата банкова система, управителят на БНБ Иван Искров увери, че тя е стабилна, което е предпоставка за икономически растеж, но банките не могат да го създадат сами.

Искров подчерта, че макар и да има у нас банки с гръцки собственици, то те са български банки, оперативно независими от гръцките банки - майки и подлежащи на българския банков надзор.

Българските банки нямат и едно евро експозиция в Гърция и не бива да се поставят в една група с гръцките банки, заяви Искров.

Иван Искров отново назова добрите показатели на българската банкова система - капиталова адекватност 17.52%, ръст на депозитите с около 13-14% и съответно висока ликвидност на банките, ръст на кредитите с 3.6% при 0.2% ръст на кредитирането в еврозоната и 0.8% - новите страни членки на ЕС по данни на ЕЦБ.

"България да не избързва с общия банков съюз със страните от еврозоната"

Страната ни да не избързва с влизането в общ банков съюз със страните от еврозоната, призова още Искров.

Иван Искров заяви, че не всички идеи, които идват от еврозоната и целят нейното укрепване, са добри за България. Като пример той даде идеята за данък върху финансовите транзакции. "За щастие няма да има такъв данък, ще има "засилено сътрудничество в еврозоната"; всичко това е въпрос на вътрешно-политически дебат на други страни и не е нужно да го прилагаме и у нас", каза Искров.

"Новите страни членки на ЕС тръгват от много по-ниска база - те имат нисък БВП и трябва да догонват старите страни членки, затова подобни данъци не са добри за тях", посочи Искров. Той обясни, че в България банките кредитират основно реалната икономика и ако се въведе данък върху финансовите транзакции, то той ще се превърне в "данък оборот" и ще се плати от бизнеса и от обикновените граждани.

Една от последните идеи за въвеждане на банков съюз също е идея на големите страни в ЕС, а тези идеи не винаги отговарят на интересите на малките страни като България, коментира гуверньорът на БНБ. Самата идея, по думите му, още не е съвсем ясна, предвижда се страните от еврозоната да имат общи банкови регулации, но се говори също и за банков съюз на 27-те страни от ЕС.

"На този етап ние сме резервирани към тази идея и съветваме и правителството да не избързва, защото става въпрос за сериозно прехвърляне на суверинитет от страна на България към европейските институции", поясни Иван Искров.

Споделяне

Още от Бизнес

Какво очаквате да свърши служебното правителство?