Първанов иска нов съдебен закон, против е самоцелни промени в кабинета

Спешно да се приеме нов закон за съдебната власт, да се засили борбата с изпирането на пари и регламентиране на финансирането на партиите, поиска президентът Георги Първанов като необходими мерки за преодоляването на проблемите от доклада на ЕК за напредъка на България. Това той направи в неделя след приключването на 13-ата среща на държавните глави от Централна и Източна Европа.

Според Първанов новият закон за съдебната власт трябва да уреди детайлно правомощията на министъра на правосъдието, така че да няма намеса от негова страна при функционирането на съдебната власт. В диалог с ЕК трябва да се прецени дали това е достатъчно, за да се разсеят съмненията, свързани с независимостта на съдебната власт, посочи президентът.

Необходимо по законодателен път да се утвърди случайното разпределяне на делата, за да се гарантира независимостта на съдебната власт и да се предотвратят корупционни практики, каза държавният глава.

Първанов посочи още, че е важно бързо да се приемат внесените в парламента промени в закона за мерките срещу изпиране на пари и в Наказателния кодекс. Той отново поиска да се създаде независима служба за борба срещу корупцията, чийто приоритет в работата да са високите етажи на властта. Нуждата от такова звено била очевидна, защото със старите методи трудно може да се постигнат нови резултати.

Борбата с корупцията по високите етажи на властта е проблем, който трудно ще може да бъде измерен с количествени показатели. Не можем да си позволим отживели форми, революционни трибунали, "лов на вещици", които могат да се тълкуват като опит за саморазправа с опонента, посочи президентът. Не трябва да се прескачат границите на човешките права, но трябва да е ясно, че не може да има недосегаеми от закона, независимо къде във властта се намират те, каза Първанов.

Той поиска също така законодателни промени за дейността на политическите сили, които да направят публично и контролируемо финансирането им, за да не се превръщат партиите в заложници на корпоративни интереси. Недопустимо е дружества, които са държавно участие или изпълняват обществени поръчки да финансират предизборни кампании или други дейности на партиите, смята Първанов.

Според него закон трябва да задължава партиите да публикуват финансовите си отчети. Необходимо е и максимална публичност за доходите на политиците на всички нива, каза държавният глава, който съобщи, че в понеделник ще обяви своите доходи и имоти, както и тези на семейството му.

Първанов посочи, че предстоящата кандидат президентска кампания ще бъде първата реална проверка на евентуален нов подход във финансирането и изрази увереност, че  депутатите ще отчетат това при подготвяне на промени в закона за избирането на президент.  В същото време Първанов не отговора на въпроса дали ще се кандидатира за втори мандат. Той посочи, че Съюзът на тракийските дружества вече е издигнал кандидатурата му и “ако и когато реша да се кандидатирам, ще отида първо при тях да направя своя отчет и да обсъдим заедно какво правим оттук нататък”. В отговор на въпрос за евентуална подкрепа от страна на сдружение ГЕРБ, президентът посочи добрите си отношения с кметовете на София Бойко Борисов, на Сливен Йордан Лечков и на Каварна Цонко Цонев. “Аз правя нещата не защото се стремя да спечеля доверието на този или онзи, а защото наистина нещата трябва да стават. Да, трябва да има нова икономическа и социална политика и аз го казах далеч преди Лечков да излезе с подобна теза. Аз се опитах да очертая собствената си визия за такава нова политика”, коментира Първанов.

В отговор на въпрос дали се налагат промени в кабинета след доклада на ЕС, държавният глава отбеляза, че няма намерение да дава рецепти за структурата на изпълнителната власт, тъй като това е в правомощията на премиера Сергей Станишев. “Когато става дума обаче за период не повече от 4 месеца, част от които са ваканционни, не съм убеден, че това би било резултатно. Но ако премиерът прецени, аз бих приветствал действия, които да бъдат ефективни, не самоцелни”, каза Първанов.

Той посочи, че въпреки отбелязания в доклада напредък на страната ни, не бива да се подценяват и онези 6 оставащи проблемни области, защото всяка една от тях би могла да спъне или сериозно да накърни пълноценното ни членство.

Докладът не съдържа гаранции, дори витае известно чувство на несигурност, но важно е, че 1 януари 2007 г. остава постижима цел, каза Първанов. Според него не бива да се принизяван добрата оценка в доклада за свършеното от българските институции, но не бива и да се изпада в неуместна еуфория, каквато са показали някои от ангажираните с подготовката на страната ни за еврочленство. Не печелим и от вътрешни коментари, поставящи ни в положението на съмняващи се в собствените си достойнства и перспективата ни, каза държавният глава.

Според Първанов е нужно политическо лидерство в страната, което да продължи реформите с пределно напрежение на силите, но и да се обяснят на гражданите честно не само положителните, но и отрицателните последици от членството ни в ЕС. Не бива да допускаме шок след присъединяването, това не е абстрактна заплаха, трябва да имаме координирани, единни усилия на този заключителен етап, отбеляза Първанов.

Той призова и политическите лидери в страните от ЕС да убедят гражданите си, че включването на България и Румъния не е заплаха за европейския трудов пазар и не крие рискове за икономиката им, а подсилва Европа.